Решение № 2017 от 03.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2017 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110130499 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск по чл. 75 ЗС, евентуално съединен с иск по чл.

76 ЗС.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба и уточнителна молба от Б. С. Д. срещу В. Г. Д., с която е предявен осъдителен иск по чл.

75 ЗС, евентуално съединен с иск по чл. 76 ЗС с искане за осъждане на ответницата В.

Г. Д. да предаде на ищцата Б. С. Д. владението на следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор: по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-28/03.04.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота с. Б, район „Искър“, ул. , разположена в поземлен имот с идентификатор предназначите на обекта: жилище, апартамент, с площ по документи:

118,70 кв.м., ниво на обекта: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: над обекта: няма, представляващ източната част от таванското помещение на сграда с идентификатор по КККР, одобрени със Заповед РД-1828/03.04.2012г. на изп.директор на АГКК, с адрес на сградата: с. Бкоято сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор (идентиченформиран от част от поземлени имоти 10 и 11 в кв.2 от ОРП на село Бусманци, Софийска околия, утвърден със Заповед № 3497 от 28.06.1955г.), със застроена площ 103 кв.м., етажи – 3, предназначение - жилищна сграда- многофамилна.

В хода на делото ответницата В. Г. Д. е починала, поради което с протоколно определение в открито съдебно заседание, проведено на 16.10.2025 г. съдът е конституирал на осн. чл. 227 ГПК на мястото на починалата в хода на делото ответница нейните наследници по закон: Ц. Н. Ц., Х. Е. Д. и Н. Е. Д.. В хода на делото ответникът Ц. Н. Ц. също е починал, поради което с протоколно определение в открито съдебно заседание, проведено на 04.12.2025 г. съдът на осн. чл. 227 ГПК конституира на мястото на починалия ответник Ц. Ц. неговите наследници по закон – 1 преживялата съпруга Х. И. Ц. и сина му Г. Ц. Ц..

Предвид посоченото, към момента на устните състезания страни в производството са ищцата Б. С. Д. и ответниците Х. И. Ц., Г. Ц. Ц., Х. Е. Д. и Н. Е. Д..

Ищцата Б. С. Д. твърди, че по силата на отстъпено право на строеж със Заявление по чл.56, ал.2, т.2 ЗТСУ от 01.06.1984 г. и от 25.06.1984 г. от свекъра на ищцата Н. Д., са изградили заедно с покойния й съпруг в кв. Б част от приземен етаж, трети жилищен етаж и източната част на тавански етаж. Твърди, че заедно с децата си Х. Д. и Н. Д. /конституирани след смъртта на тяхната баба В. Д. като ответници по делото/ ползва жилищния етаж и източната част от таванския етаж от построяването на сградата през 1987 г. до настоящия момент. След смъртта на съпруга на ищцата - Е Д. през 2001 г., отношенията с нейната свекърва В. Д. и нейния свекър Н. Д., така също и с брата на починалия й съпруг Ц. Ц., се влошили.

Твърди, че на 29.10.2003 г. в отсъствие на ищцата Б. Д., Ц. Ц. самоволно и по скрит начин е отнел владението на източната част на таванския етаж, поради което за защита на владението си Б. Д. е предявила иск по чл. 75 ЗС срещу Ц. Ц., въз основа на който е образувано гр.д. 731/2003 г. по описа на СРС, 48 състав, по което съдът се е произнесъл с решение, с което е осъдил Ц. Ц. да възстанови на Б. Д. и сина й Х. Д. владението на източната част на таванския етаж. След влизане в сила на решението е образувано изп. дело г. по описа на ЧСИ М. , по което ищцата Б. Д. е въведена във владение на източната част на таванския етаж с Протокол за въвод във владение от 12.07.2006 година.

Твърди, че ответницата В. Д. на 17.07.2014 г. е образувала исково производство по чл. 108 от ЗС за предаване на владението на същия имот срещу Б. Д. и синовете й пред СРС, в качеството й на лице със запазено вещно право на ползване, въз основа на което е образувано гр.д. 39270/2014 г. по описа на СРС, 37 състав. С изпълнителен лист, издаден от СРС по гр.д. 39270/2014 г. на основание влязло в сила решение на ВКС, I ГО, постановено по гр.д. 157/2021 г. е образувано изп.д. № . пред ЧСИ М. П по описа на КЧСИ с предмет на производството - предаване на владението на процесния недвижим имот. Твърди, че с протокол за въвод във владение от 28.11.2023 г. съдебният изпълнител по изп.д. г. е извършил въвод във владение на източната част на тавански етаж, находящ се в гр. София, кв. „БТвърди, че въводът е извършен в отсъствие на ищцата Б. Д. и в отсъствие на взискателя В. Д., като в протокола за въвод е посочено, че взискателят се представлява от адвокат Х. Б. от САК. Посочва, че извършеният въвод във владение е незаконосъобразно извършен и е в нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като към датата на образуване на изпълнителното дело В. Д. не е била в състояние да разбира и ръководи постъпките си и да разбира правното значение на актовете, които подписва, поради което оспорва договора и пълномощното за процесуално представителство като унищожаемо на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, а наред с това твърди, че В. Д. не е подписала молбата за образуване на изпълнително дело и пълномощното за процесуално представителство.

Сочи освен това, че тя, като длъжник по изпълнителното дело за въвод във владение, не е редовно уведомена, а вместо нея е уведомено друго лице на друг адрес и съобщението не е надлежно връчено, което опорочава процедурата за извършване на въвод във владение, поради което извършеният въвод представлява незаконосъобразно изпълнително действие. Поради това поддържа, че в процесния случай е налице отнемане на владение чрез използване на насилие - чрез използване на принуда от съдебен изпълнител незаконосъобразно и по скрит начин, тъй като ищцата не е надлежно уведомена за извършения въвод във владение, а също така поради нередовното упълномощаване на адвокат Б. от страна на взискателя В. Д., а фактически владението е отнето от лица, които не фигурират по изпълнителния лист 2 Х. Ц. и И Ц. (съответно снаха и внучка на В. Д.), които лица упражняват пряк и непосредствен контрол върху болната и възрастна В. Д.. Твърди, че И Ц. е предоставила на адв. Б. пълномощно за изпълнителното дело, като адв. Б. никога не се е срещал и разговарял с В. Д., което ставало ясно от дадените от адвокат Б. по прокурорска преписка № 58508/2023 на СРП обяснения. В допълнителна уточнителна молба с вх. № 228906/11.07.2024 г. излага твърдения, с които обосновава иска по чл. 75 ЗС, като посочва, че владението на ищцата върху процесния недвижим имот е продължило повече от 6 месеца, а отнемането е осъществено формално от ответницата В. Д. и смущава възможността на владелеца да упражнява фактическата власт върху имота. Въз основа на посоченото моли съда да уважи предявения главен иск по чл. 75 ЗС за осъждане на ответника да предаде неправомерно отнетото владение на недвижимия имот, а в условията евентуалност моли съда да уважи иска по чл. 76 ЗС поради отнемане на владението от страна на ответницата по скрит начин и чрез насилие. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата В. Г. Д. (починала в хода на производството) подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално - като неоснователни и недоказани.

Оспорва предявените искове като недопустими, с твърденията, че липсва правен интерес от водене на делото, оспорва пасивната процесуална и материалноправна легитимация на ответника, а също така поддържа, че предявените искове се основават на факт, отречен със сила на пресъдено нещо, а именно - влязло в сила решение по иск по чл. 108 ЗС.

Твърди, че между страните по настоящото дело през последните 25 години са проведени редица съдебни производства, в които е установено, че Ц. и Х. Ц.и са единствените легитимни собственици на процесния имот, както и че В. Д. притежава вещно право на ползване на основание договор за продажба от 20.11.2002 г. върху реална част от недвижим имот, представляваща източната част на третия надпартерен тавански жилищен етаж, състояща се от три стаи, баня-тоалетна, два балкона и входно антре, находяща се в четириетажна жилищна сграда, като целият етаж е с площ 118,70 кв.м. Посочва, че през 2005 г. Б., Х. и Н. Д.и са предявили иск с правно основание по чл. 108 ЗС срещу В. Д., Ц. и Х. Ц.и за признаване на установено правото на собственост на основание давностно владение по чл. 79, ал. 1 ЗС върху 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния обект. Въз основа на исковата молба било образувано гр.д. № 4839/2005 г. по описа на СРС, 29 с-в, по което съдът се е произнесъл с решение от 21.07.2006 г., с което искът е изцяло отхвърлен. След въззивно обжалване пред СГС, въз основа на което е образувано гр.д. 663/2007 г. по описа на СГС, II-в с-в, по което с решение съдът потвърждава решението на първоинстанционния съд, а ВКС не допуска касационно обжалване и така решението на СГС става окончателен съдебен акт. Сочи, че през 2014 г. В. Д. завежда дело срещу Б., Х. и Н. Д.и по иск с правно основание по чл. 108 ЗС, като иска от съда да признае за установено, че ищцата притежава вещно право на ползване на основание договор за продажба от 20.11.2002 г. върху реална част от недвижим имот, представляваща източната част на третия надпартерен тавански жилищен етаж, състояща се от три стаи, баня-тоалетна, два балкона и входно антре, както и на основание на чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите иска всеки един от ответниците да бъде осъден на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД да й заплати сумата от по 2 075 лв. - обезщетение за лишаването от ползването на реална част от недвижим имот, представляваща източната част на третия надпартерен тавански жилищен етаж, състояща се от три стаи, баня-тоалетна, два балкона и входно антре. Въз основа на предявения иск е образувано гр.д. 39270/2014 г. по описа на СРС, 37 с-в, по което съдът постановява решение, с което признава В. Д. за титуляр на вещно право на ползване, придобито въз 3 основа на договор за продажба от 20.11.2002 г. върху реална част от недвижим имот представляваща източната част на третия надпартерен тавански жилищен етаж на процесната жилищна сграда и осъжда ответниците Б., Х. и Н. Д.и да предадат владението върху имота на ищцата. Решението е обжалвано и с решение от 11.10.2021 г. по гр. дело № 156/2021 г. по описа на ВКС, I ГО решението на СРС е потвърдено.

Въз основа на постановеното съдебно решение В. Д. се снабдява с изпълнителен лист от 03.12.2021 г. за привеждане в сила на осъдителното решение на съда. Посочва, че В.

Д. упълномощава адвокат Калина Беркова да я представлява в изпълнително производство, като е образувано изпълнително дело № г. по описа на ЧСИ Ис рег. № при КЧСИ, в хода на което, на 22.12.2021 г., ЧСИ изпраща покана за доброволно изпълнение до Б. Д., като длъжникът е изрично уведомен, че е насрочен въвод във владение в имота първоначално за 31.01.2022 г., но впоследствие е определена нова дата – 09.03.2022 г. и резервна дата – 23.03.2022 г. Излага, че и на трите дати не е осъществен въвод във владение на ищцата В. Д. по вина на длъжниците - укриването им за получаване на призовки, подаване на молби до ЧСИ за отлагане на въвода и други процедурни похвати. Поради това взискателят В. Д. през м. март 2022 г. наема нов адвокат - адв. А и прехвърля изпълнителното дело при ЧСИ М за продължаване на изпълнителните действия, като на 28.03.2022 г. е образувано изп. дело г. по описа на посочения съдебен изпълнител. По новото изпълнително дело длъжниците се укриват от адресите си и не получават призовки от съдебния изпълнител, като междувременно длъжниците Б. и Х. Д.и чрез адв. Д. подават молба до ВКС с искане за спиране на принудителното изпълнение срещу тях по повод на подадена от тях молба за отмяна срещу окончателното решение по гр.д. 156/2021 г. по описа на ВКС, въз основа на която е образувано гр.д. 1111/2022 г. по описа на ВКС, по което дело на 19.04.2022 г.