Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1063 от 27.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 871/2022
Вид
Определение № 1063
Подписан
27.04.2022
В сила
18.05.2022
Състав
Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева, Бранимир Веселинов Василев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1063 гр. Пловдив, 26.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20225300500871 по описа за 2022 година Производство по чл. 274, ал. 1 т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ИМ. АЛХ. АБД., , чрез адв. Б.Ц., против определение № 3016 от 21.03.2022 г., постановено по гр.д.

№ 3219/2022 г. по описа на Пловдивския районен съд, VІ гр.с-в, с което е върната молбата му с вх. № 17710/04.03.2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, депозирана от А. Абд. М., и е прекратено производството по делото.

С частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като се иска неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, приложените доказателства по делото и становищата на страните, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, постъпила е в предвидения от закона в срок за обжалване и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт. Ето защо е съдът я приема за процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с молба от ИМ. АЛХ. АБД., в която са изложени твърдения, че с Указ № 223 от 17.12.2021 г. на Вицепрезидента на Р. България му е предоставено българско гражданство, като въз основа на указа било издадено и удостоверение № 9891/2019 на Министерство на правосъдието. Твърди се, че както в удостоверение № 1

9891/2019, така и в издадените въз основа на него документи за самоличност - лична карта № 651543870, издадена на 27.01.2022 г. от МВР Пловдив, и международен паспорт № 388055411, издадена на 27.01.2022 г. от МВР Пловдив, е допусната техническа грешка при изписването на бащиното и фамилното му име, като иска от съда да постанови с решение, с което да признае, че рождените му имена са И.А. Ал. З., вместо погрешно записаните в удостоверението за придобито българско гражданство, българската лична карта и българския международен паспорт имена - ИМ. АЛХ. АБД.. В уточняваща молба пред ПРС молителят е заявил, че не е провеждана административна процедура за промяна на името му.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че по реда на чл. 547 ГПК може да се поправят грешки в документите по чл.542 ГПК, каквито са и актовете за гражданско състояние, когато закон не предвижда друг ред за поправянето им. В конкретния случай обаче съдът е приел, че е налице друг такъв ред, предвиден в чл. 76, ал. 1, предл. 2 от ЗГР, а именно при допуснати технически грешки и неточности в изписването на името, които се отстраняват по административен ред по искане на заинтересуваните лица от ЗГР, въз основа на официален документ и доколкото не се променя смисъла на акта, поради което е счел молбата за недопустима.

Този извод се споделя изцяло от въззивния съд в настоящия съдебен състав.

В молбата, подадена пред РС Пловдив, са изложени твърдения, че е налице техническа грешка, изразяваща се в размяна на бащиното и фамилното име на молителя, който е придобил българско гражданство и е роден извън територията на Република България, като името му не е изписано така, както е изписано в националния му документ за самоличност.

Тези твърдения обосновават допусната грешка в съставен акт за гражданско състояние, налагаща промяна в данните за гражданско състояние на лицето, което, съгласно чл. 73 от ЗГР се извършва по съдебен или административен ред. Съдебен ред е предвиден в чл. 547 от ГПК, който гласи, че по реда на тази глава и със същите последици може да се поправят грешки в документите по чл. 542 от ГПК, когато закон не предвижда друг ред за поправянето им. В конкретния случай такъв друг ред има предвиден в чл. 76, ал. 1, предл. 2 от ЗГР, а именно при допуснати технически грешки и неточности в изписването на името, които се отстраняват по административен ред по искане на заинтересуваните лица от ЗГР, въз основа на официален документ и доколкото не се променя смисъла на акта.

С оглед наличието на специална законова разпоредба, която урежда реда за поправка на допусната неточност в изписване на името на молителя, както и липсата на изложени обстоятелства в молбата, които да обосноват правен интерес от охранително производство, обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

2

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3016 от 21.03.2022 г., постановено по гр.д. № 3219/2022 г. по описа на Пловдивския районен съд, VІ гр.с-в.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3