Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 62 от 28.06.2024, Районен съд - Берковица

Съд
Районен съд - Берковица
Дело
Административно наказателно дело 40/2024
Вид
Решение № 62
Подписан
28.06.2024
В сила
30.09.2024
Състав
ЮЛИТА НИКОЛОВА ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Берковица, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВАТРИФОНОВА при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА Административно наказателно дело № 20241610200040 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 12-2300201/ 08.01.2024 г. на Директор Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана на „Матови МиД“ ООД, ЕИК 203254867, със седалище и адрес на управление: град Берковица, ул. Генерал Гурко № 34, с представляващ М. И. М., в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за административно нарушение по смисъла на чл. 61, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл.

414, ал. 3 от КТ.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал административно наказания, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Поддържа, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Нарушението не е установено по несъмнен начин.

Поддържа, че отношенията между страните, дружеството и лицето В Х Н, са гражданско правни по силата на сключен договор за изработка № 2/ 02.10.2023 г. Алтернативно се прави искане за намаляване на наложената имуществена санкция в минимален размер. Заявява подробни доводи и съображения в жалбата, както и в писмена защита. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно списък на разноските.

Въззиваемата страна- Директор Дирекция ”Инспекция по труда” – Монтана, чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е 1 неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно. Представя и писмена защита и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът намира за неоснователно изложеното в жалбата, че атакуваното наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на материалните и процесуални правила, както и че е незаконосъобразно.

При извършена проверка на 13.10.2023г. по спазване на трудовото законодателство, административно наказващия орган е констатирал нарушение, което е подробно описано както в АУАН, така и в атакуваното Наказателно постановление, а именно нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ вр. с чл.1, ал. 2 от КТ.

При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението.

Актът е съставен на 13.11.2023г., в присъствието на управителя, предявен е на същата дата, за да се запознае със съдържанието му, връчен му е препис от акта, което е удостоверено с подписа му, както и за възможността в 7-дневен срок от връчването да направи писмени възражения.

В срока по чл.44 от ЗАНН има подадени писмени възражения по така съставения АУАН и са приложени допълнителни писмени доказателства.

Не е нарушено по никакъв начин правото на защита на наказаното дружество, тъй като с подаването на жалба против издаденото НП то е организирало своята защита, разбрало е какво нарушение е извършено и се е възползвало от предвидените в ЗАНН способи за защита.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства по несъмнен начин се установява, че при извършена проверка на място на 13.10.2023 г. в 11:30 часа от Дирекция „ИТ" Монтана в обект шивашки цех, находящ се в гр. Берковица, ул. "Николаевска" № 2, обект на „Матови МиД" ООД - Берковица, се констатира че работи, като „крояч" лицето В Х Н, ЕГН ****. Описаното нарушение се потвърждава от попълнената при проверката по работни места декларация, в която В Х Н удостоверява извършване на трудова дейност, при установено работно време, съответно на 13.10.2023 от 08:00 до 17:00 часа, почивки в работният ден от 12:00-12:30 часа, изпълнява длъжността „крояч" и уговорено трудово възнаграждение в размер минималната работна заплата - месечно. Като начална дата на започване на работа в дружеството е отразено - 01.10.2023 г., т.е. налице е продължителна заетост на лицето под контрола на „Матови МиД" ООД - Берковица. Декларацията е попълнена от В Х Н.

След приключване на проверката по работни места, дружеството е призовано по реда на чл. 45, ал. 1 от АПК за извършване на проверка по документи в Д"ИТ" - Монтана. При проверката по документи, относно правоотношението с В Х Н не се представил писмен 2 трудов договор за извършваната от нея работа, нито са направени възражения в смисъл, че такъв съществува, считано от 13.10.2023 г. Към момента на проверката по работни места на 13.10.2023 г. в 11:40 часа пред контролният орган се представил граждански договор с лицето от 02.10.2023 г. с реквизити на срочен трудов договор. От по-горе описаното е видно, че на 13.10.2023 г. лицето В Х Н е полагало труд на работната площадка - шивашки цех, осигурена от „Матови МиД" ООД Берковица, в определено от търговеца работно време, съобразно създадената от него организация на работа, под негов контрол, с негови средства и материали, като риска от извършената работа е за дружеството. Поради това са налице условия за съществуване на трудово правоотношение и е следвало за предоставената от Венцислава Христова Найденова работна сила, с нея да бъде сключен трудов договор в писмена форма, по силата на който горепосочените страни да уредят правоотношенията между тях, като трудови.

С оглед гореизложеното е установено, че „Матави - МиД" ООД - Берковица в качеството си на работодател, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 13.10.2023 г. не е сключил писмен трудов договор с В Х Н, която е йерархически и дисциплинарно подчинена, за предоставяната от нея работна сила в експлоатирания от търговеца обект - шивашки цех, находящ се в гр. Берковица, ул. "Николаевска" № 2.

За прецизност, настоящият съдебен състав отбелязва, че в наказателното постановление (л. 4 и л. 5 по делото) е допусната техническа грешка, като в последния абзац са посочени имената Мая Ц. Минкова, вместо В Х Н.

От гласните показания на разпитаните свидетели С. О. Ш., Р. Ц. И. и Л.

К. Р. се установява, че при извършената от тях проверка по спазване на трудовото законодателство лицето В Х Н извършва трудова дейност, като крояла дрехи, т.е. престира работна сила в полза на дружеството, като няма сключен трудов договор в писмена форма при постъпване на работа, с което е извършено нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал.1 от КТ.

Съдът кредитира твърденията на свидетелите, тъй като същите са непосредствени участници в извършването на проверката и предават личните си впечатления, които кореспондират и с останалите доказателства, а и същите не са заинтересовани от изхода на делото.

В хода на административно наказателното производство са разпитани и свидетелите на административно наказаното дружество- В Х Н (лицето, установено в шивашкия цех да работи без трудов договор) и М. И. М.

(управител на дружеството). Настоящият съдебен състав взема под внимание обстоятелството, че и двете свидетелки по време на проверката са възприели обективно фактите и обстоятелствата и техните обяснения са в насока, от която да извличат ползи от твърденията си. Същите са заинтересувани или предубедени, при което за съда съществуват основания да не кредитира изцяло дадените обяснения и да не приема същите за напълно достоверни и правдиви.

От допълнително приложените писмени доказателства с възражението, във връзка с твърденията в жалбата, че отношенията между страните са уредени като гражданско правни по силата на сключен договор за услуга/ изработка, липсва писмо на НАП, офис Монтана от което да е видно, че лицето В Х Н има подадена декларация обр. 1 за месец октомври 2023г.

Съобразно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

3

Нормата на чл. 61, ал. 1 от КТ изисква трудовият договор между работника и работодателя да бъде сключен преди постъпване на работа, като чл. 62, ал.1 от КТ предвижда, че трудовия договор се сключва в писмена форма.

Разликата между трудов и граждански договор се състои в техния предмет – с трудовия договор се уговаря осъществяването на трудова функция, а с гражданския договор се уговаря определен резултат, като съществените елементи от съдържанието на трудовия договор се съдържат в нормата на чл. 66 от КТ.

И двата вида трудови договори се декларират в съответното поделение на НАП.

Съществено значение за определяне характера на договора като трудов или граждански има естеството на осъществяваната дейност. И при трудовия договор, и при договора за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД , едната страна се задължава да положи труд срещу възнаграждение. При трудовия договор се дължи работна сила – жив труд в рамките на определено работно време за изпълнение на определена трайно осъществявана работа.

По гражданския договор се дължи т.нар. обществен труд – постигане на определен резултат.

При трудовия договор работникът се намира в зависимост и подчиненост на работодателя – на установен трудов ред и трудова дисциплина. Докато при гражданския договор изпълнителят е независим от възложителя и му дължи само „изработване на нещо” – на уговорения резултат.

При съвкупния анализ на събраните доказателства се установява, че правоотношението между страните е трудово и поради наличие на всички останали белези за полагане на труд – работно време, месторабота, работно място, уговорена периодичност на изплащане на трудовото възнаграждение.

По време на проверката е представен граждански договор от 02.10.2023 г., но не се представя подадена от лицето декларация обр.1 за месец септември 2023г.

Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН , подписани са от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени лично на представител на дружеството-жалбоподател за запознаване със съдържанието им и съдържат всички задължителни реквизити, съобразно разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН , като липсва каквото и да е противоречие или неяснота в съдържанието им.

С оглед на изложеното, процесният АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени при спазване на всички императивни изисквания на ЗАНН.

При извършената проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че „Матови - МиД" ООД - Берковица, е осъществило състава на вмененото му административно 4 нарушение по чл.61, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 КТ.

При индивидуализацията на административното наказание за извършеното нарушение, съдът съобрази, че законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ налагане на "глоба" или "имуществена санкция" в размер от 1500 до 15 000 лева на работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство, а именно чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или ал.3 и чл.63, ал.1 или ал.2 от КТ.

В конкретния случай на „Матови - МиД" ООД - Берковица е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. Като аргументи за определяне на санкцията в посочения размер, наказващият орган е посочил, че се касае за сериозно нарушение на трудовото законодателство, в частта наемане на работещи, а именно липса на сключен трудов договор в писмена форма, липсата на който може да създаде предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на работниците и служителите. Посоченото обстоятелство обаче не представлява отегчаващо отговорността обстоятелство по смисъла на закона, доколкото е присъщо за всяко едно административно нарушение по чл. 61, ал. 1 КТ .