Определение № 3889 от 03.11.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3889 гр. Варна, 03.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Частно гражданско дело № 20213100102652 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.255 – чл.257 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. при ВРС №34713/05.10.2021г., с отстранени нередовности по указания на ВРС с молба от 27.10.2021г. и с входящ при В О С №22108/02.11.2021г. (ситуирани по делото на ВРС, а не в отделна преписка), от Т. ЯНК. ЯНК. и ЮЛ. ЯНК. ЯНК. чрез адв. Д.Р. , с искане за определяне на срок при бавност на ВРС по гр.д. №14215 по описа на ВРС за 2021г., 20-ти с-в, за „незабавно връчване на две определения от 01.10.2021г. по гр.д. №14215/2021г. на ВРС, на електронна поща“, посочена от молителите, и отделно на посочен от тях адрес в гр. Варна.

Към молбата е приложено относимото дело на ВРС.

Към молбата е приложено и становище на докладчика по относимото за случая дело на ВРС, на осн. чл.255, ал.2 ГПК.

За да се произнесе настоящият съдебен състав намира следното:

Молбата е допустима, като подадена от страна по делото на ВРС.

Преписката по молбата е надлежно комплектована при изпращането й, в т.ч. са дадени и правилни и коректни указания от ВРС по повод нередовността на молбата при подаването й.

Съгласно чл.257, ал.1 ГПК молбата за определяне на срок се разглежда от съдия в горестоящия съд в едноседмичен срок от постъпване на молбата. В случая посоченият срок е безусловно спазен от компетентния състав на ВОС, с оглед датата на постъпване на молбата във ВОС.

Разгледана по същество молбата е неоснователна, защото:

1

На първо място следва да се посочи, че релевантните за настоящото производство по чл.255 – чл.257 от ГПК оплаквания са тези, отразени в самата сезираща молба с вх. при ВРС №34713/05.10.2021г. С разпореждане №18954 от 05.10.2021г. съставът на ВРС е дал само указания за поправяне формалните нередовности на сезиращата молба (при това правилни).

Недопустимо е без да е предоставяна такава възможност страна в съответно производство да сочи и въвежда много след подаване на начална инициираща молба нови оплаквания, които е следвало да въведе още при отпочване на съответното производство, особено в едностранно и бързо производство, каквото е това по чл.255 – чл.257 от ГПК. Ето защо и относимите в случая искания са тези в молба с вх. при ВРС №34713/05.10.2021г.

На второ място: Видно от материалите по делото на ВРС, след като ВРС се е произнесъл по същество и в срок с определение №5876/01.10.2021г., още на същия ден на молителите е изпратен по правилата на ГПК препис от това определение. Следователно ВРС е изпълнил всички свои задължения по повод подадената молба за обезпечение на бъдещ иск. Дали и кога ще се осъществи самото връчване е извън правомощията на съда, особено на докладчика.

На трето място: Горните действия на ВРС са напълно срочни и коректни, тъй като действително молбата по чл.390 ГПК, освен другите й нередовности, е и формално нередовна, защото към нея няма приложени доказателства тя да е подписана със саморъчен подпис или с КЕП от упълномощения адвокат. Абсолютно никакви данни за това няма към деня на подаване на молбата и произнасяне по нея от ВРС – 01.10.2021г.

Следователно (освен по същество на молбата) тези нередовности означават и всъщност ненадлежно процесуално искане, дори и в частта, с която е поискано „връчване по електронна поща“. Щом една молба не е подписана от молителя, по правилата на ГПК (което да може да е видно от съдържанието й или от приложения към нея), то и всяко искане в нея се явявя в противоречие с императивите на чл.102 ГПК и се счита за „неизвършено“ по см. на чл.101, ал.3 ГПК, доколкото производството по чл.390 ГПК налагат спешно и незабавно произнасяне, без възможност за даване на указания по чл.101 ГПК.

На четвърто място: Видно от материалите по делото определението на ВРС от 01.10.2021г. е връчено лично на пълномощника на молителите на дата 19.10.2021г., към която дата формалните пороци по жалбата за бавност още не са отстранени. Ето защо и по арг. от чл.256, ал.1 ГПК интересът на молителите от искането за определяне на срок при бавност се явява отпаднал, а искането се явява безпредметно, тъй като те са получили по правилата на ГПК самото определение от 01.10.2021г. по съществото на чл.390 ГПК. Още повече и при положение, че в самата жалба за бавност се иска едновременно връчване и по електронна поща, но и лично на адрес (л.272, ред последен).

На пето място: Единственият подлежащ на връчване на молителите акт е определение №5876/01.10.2021г., поради обжалваемостта му. Разпореждане от 05.10.2021г. (обективирано на лист 271) има вътрешен за съда характер и 2 не се следва връчването му на молителите. А друго „определение без номер от дата 01.10.2021г.“, извън това по същество по молбата по чл.390 ГПК, не се открива в материалите. И изобщо – на страните подлежат на връчване само изрично предвидените актове, както и такива с указания към тях или подлежащи на обжалване. Нищо друго не дължи съдът да връчва на страните по делата.

По всяко от горните съображения, заедно и поотделно, молбата да бъде определян срок на ВРС при бавност следва категорично да се отхвърли.

Извън мотивите по посочените релевантни оплаквания за пълнота може да бъде отбелязано следното и по възраженията в молбата от 27.10.2021г., без те да са пряк предмет на настоящото производство, с оглед гореизложеното:

Първо: При порочна (неподписана по правилата на ГПК) изходна молба по чл.390 ГПК, няма и валидни искания за електронен достъп, за потвърждение за получено електронно съобщение и други.

Второ: Изрично и в надлежна форма искане за електронен достъп също не е налице към молбата по чл.390 ГПК.

Трето: Евентуално задължение за потвърждение за получено електронно съобщение не е на съдията-докладчик по съответното дело.

Четвърто: Настоящият състав приема, че новите разпоредби на чл.38, ал.2-6 от ГПК и чл.38а от ГПК не дерогират правилата на чл.38, ал.1 ГПК и чл.39 и следващите от ГПК относно връчването на съобщения, доколкото целта на тези правила е облекчаване на действията (колкото на съда, толкова и на страните) и процесуална икономия и доколкото буквалната редакция на повечето текстове е „може“, тоест се касае за възможност, която не води до забрана за валидно върчване чрез другите предвидени способи по ГПК, в това число лично на молителите и на пълномощника им.

Пето: Единственият подлежащ на връчване в случая акт е определение №5876/01.10.2021г., поради обжалваемостта му, и то е изпратено, а после е и връчено лично на пълномощника. На страните по делата подлежат на връчване само изрично предвидени актове, както и такива с указания към тях или подлежащи на обжалване. Нищо друго не дължи съдът да връчва.

Всяко от горните съображения, заедно и поотделно, само потвърждават извода за неоснователност на молбата за бавност.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО молба с входящ при ВРС №34713/05.10.2021г., с отстранени нередовности по указания на ВРС с молба от 27.10.2021г. и с входящ при ВОС №22108/02.11.2021г. (ситуирани по делото на ВРС, а не в 3 отделна преписка), подадена от Т. ЯНК. ЯНК. и ЮЛ. ЯНК. ЯНК. чрез адв.

Д.Р., с искане за определяне на срок при бавност на ВРС по гр.д. №14215 по описа на ВРС за 2021г., 20-ти с-в, за „незабавно връчване на две определения от 01.10.2021г. по гр.д. №14215/2021г. на ВРС, на електронна поща“, посочена от молителите, и отделно на посочен от тях адрес в гр. Варна, на правно основание чл.255-чл.257 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Делото да се докладва на заместник-председателя на ГО при ВОС за преценка за образуване в отделно дело на изпратената частна жалба, а при преценка за необразуване на друго дело – да се върне на ВРС.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4