Решение № 12710 от 05.10.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12710

Варна, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - II тричленен състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДАНИЕЛА СТАНЕВА

ДИМИТЪР МИХОВ

При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА канд № 20267050702080 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на директора на РЗОК – Варна срещу Решение № 577/18.05.2026 г. по АНД № 2716/2025 г. на Районен съд – Варна, с което е отменено наказателно постановление № РД-11-816/8/10.06.2025 г. на директора на РЗОК – Варна, с което на „Диализен център Хипократ“ ЕООД, [ЕИК], е наложена имуществена санкция в размер на 150 лв. (76,69 евро), на основание чл. 105е, ал. 1 ЗЗО, за нарушение на чл. 73, ал. 5 ЗЗО, във връзка с чл. 33, т. 6 и чл. 435, ал. 1, т. 1 и 2 от НРД за медицинските дейности за 2023–2025 г. С решението РЗОК – Варна е осъдена да заплати на дружеството 400 лв. (204,52 евро) разноски.

Касаторът сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Поддържа, че непредставянето на пациентските досиета на 23.04.2025 г. е довършено нарушение, което не се заличава от предоставянето им на 02.05.2025 г.; необходимостта от повторно посещение доказвала възпрепятстване. Оспорва извода за недостатъчно описание на нарушението в АУАН и НП и счита, че срока на проверката до 09.05.2025 г. не отлага задължението за съдействие при поискване. Иска от съда отмяна на решението, потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „Диализен център Хипократ“ ЕООД [ЕИК], представлявано от доц. д-р М. Р. Ч., чрез адв. П. Д. – Ч., оспорва жалбата и иска решението да остане в сила. Поддържа, че проверяващите не са били възпрепятствани по никакъв начин да извършат проверката, както и че АУАН и НП следва да съдържат пълно описание на нарушението. Претендира присъждане на разноски по представен списък.

Представител на Окръжна прокуратура – Варна не се явява и не изразява становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Районният съд е приел, че със Заповед № РД-11-816/22.04.2025 г. е възложена проверка на лечебното заведение за периода 22.04.–09.05.2025 г. На 23.04.2025 г. проверяващите са поискали документация за отчетените през април амбулаторни процедури № 1.1 „Хрониохемодиализа“ за 25 пациенти. На място са получили извадка от журнала и диализните протоколи за осемте пациенти, лекувани тогава; не са получили исканите досиета за всички 25 пациенти. При повторното посещение на 02.05.2025 г. документите са били в лечебното заведение, съхранявани поотделно и неокомплектовани в досиета. Показания са дали проверяващите В. и Ц. и служителката на лечебното заведение Р.; последната е посочила, че документите са били на разположение и е възникнал технически проблем при разпечатването на справка от програмата. За констатациите е съставен АУАН № РД-11-816/2/14.05.2025 г., а в последствие и оспореното пред ВРС НП.

Районният съд е приел от правна страна, че жалбата срещу НП е допустима, а АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 ЗАНН. В началото на правните си мотиви е посочил, че са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. След анализа на състава по чл. 105е, ал. 1 ЗЗО съдът обаче е достигнал до противоположен извод относно фактическото описание на обвинението: в акта и постановлението не са конкретизирани нито поведението, с което лечебното заведение е възпрепятствало проверката, нито точно кои документи от посочените общо „досиета на 25-те пациенти“ са били изискани и непредставени. Съдът е разграничил това обвинение от констатираното на 02.05.2025 г. съхранение на медицинските документи без окомплектоване в пациентски досиета. Приел е, че документацията е била налична в лечебното заведение и представена при повторното посещение, а от заповедта за проверка не следва еднозначно, че всички документи е трябвало да бъдат представени още на 23.04.2025 г. Поради недостатъчното описание на изпълнителното деяние районният съд е приел за нарушени чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, счел е нарушението за недоказано по начина, по който е вменено, отменил е НП и е присъдил на дружеството разноски в размер на 400 лв. (204,52 евро).

Настоящият касационен състав на Административен съд – Варна намира решението на ВРС за правилно, като напълно възприема изложените в него съображения и достигнатите въз основа на тях правни изводи.

Възражението, че непредставянето на документацията на 23.04.2025 г. само по себе си доказва довършено нарушение по чл. 105е, ал. 1 ЗЗО, е неоснователно. Представянето на документите при повторната проверка на 02.05.2025 г. не заличава евентуално вече извършено нарушение, но и първоначалното непредставяне на част от поисканото не доказва автоматично възпрепятстване в описания в НП вид. Санкционната разпоредба изисква органът да опише конкретното поведение, с което лечебното заведение е попречило на длъжностните лица да упражнят правомощията си. В НП липсва достатъчна конкретизация на тези факти.

Неоснователен е доводът, че АУАН и НП съдържат достатъчно описание, защото посочват датата на проверката и досиетата на 25 пациенти. На проверяващите са предадени извадка от журнала и диализни протоколи за лекуваните към момента пациенти. При това положение общото посочване на „досиетата на 25-те пациенти“ не позволява да се установи кои точно документи органът приема за непредоставени. Подробностите за съдържанието на досиетата, изложени в протокола от проверката, не заместват фактическото описание в АУАН и НП. Не става ясно и дали санкционираното поведение се състои в отказ за предоставяне на документи, забавено предоставяне или липса на окомплектовани досиета. Това са различни обстоятелства, срещу които дружеството следва да организира защитата си според конкретното обвинение.

Възражението относно периода на проверката също не променя изхода на спора. Определеният в заповедта срок до 09.05.2025 г. не освобождава изпълнителя от задължението да предоставя при поискване документи на контролните органи. В случая обаче решаващият порок е липсата в обвинението на достатъчно точно описание кои документи са поискани и непредоставени на 23.04.2025 г. и по какъв начин това е възпрепятствало проверката. Позоваването на необходимостта от повторно посещение не отстранява тази неяснота.

Неоснователно е и оплакването за неправилна оценка на свидетелските показания. Районният съд е обсъдил показанията на В., Ц. и Р. и е възприел, че при първото посещение проверяващите са получили само част от документацията, а при повторното са установили наличието на останалите документи в лечебното заведение. Тези факти не са пренебрегнати. Доказателствата за тях не могат да допълнят недостатъчното фактическо описание на нарушението в наказателното постановление. Изводът, че на 23.04.2025 г. е предоставена само част от документацията, не отстранява същественото нарушение на правото на защита, произтичащо от тази неяснота.

Касационните възражения не обосновават отмяна на решението на районния съд. Основания за това не се установяват и при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход искането на касатора за юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Ответникът е поискал разноски, като е представил списък и договор за правна защита и съдействие от 17.08.2026 г., съобразно които размерът на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция възлиза на 205 евро. На основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН РЗОК – Варна следва да бъде осъдена да заплати на касационния ответник посочената сума.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административният съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 577/18.05.2026 г. по АНД № 2716/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА РЗОК – Варна да заплати на „Диализен център Хипократ“ ЕООД, [ЕИК], сумата от 205 евро (двеста и пет евро), представляваща разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�