Решение № 2462 от 24.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2462 гр. София, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20241100501557 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435, ал.2,т.6 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от А. Б.ов Н. /длъжник по изп.производство/ срещу отказа на ЧСИ С.Я., рег.№ 844, район на действие СГС, от 03.11.2023 г., постановен по заявлението на длъжника от 16.08.2023 г., да бъде прекратено производството по изп.дело № 20228440402482 на основание чл.433, ал.1,т.1 ГПК.

В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че отказът на ЧСИ е неправилен защото вземане към 01.12.2022 г., което било предявено за събиране в изп.производство не съществувало. Твърди, че бил заплатил дължимата за м.12.2022 г. издръжка авансово на 22.10.2022 г. Не бил дължал издръжка и за предходни периоди, за което били представени доказателства по изп.д. Затова на 16.08.2023 г. подал заявление за прекратяване на изп.дело на основание чл.433, ал.1,т.1 ГПК. Сочи, че към тази дата също нямал незаплатени задължения за издръжка. На 07.11.2023 г. бил уведомен по телефона от ЧСИ, че отказва да прекрати изп.дело. Не бил получил препис от разпореждането и затова не бил запознат с мотивите на ЧСИ. Независимо, че 1 към датата на образуване на изп.дело нямал задължения, ЧСИ бил наложил обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника/жалбоподател. Въз основа на така наложените запори и доброволни плащания по сметката на ЧСИ за периода 01.2023 г. до 07.2023 г. била постъпила сума в общ размер от 9612,72 лв. За същия период задължението за периодично плащане възлизало в размер на 2 800 лв., от която жалбоподателят бил заплатил доброволно 800 лв., т.е. оставала дължима сума от 2000 лв., а ЧСИ му бил събрал сумата в размер на 9612,72 лв. Твърди, че не могъл да заплати дължимите суми доброволно поради наложените запори на сметки и трудовото му възнаграждение от страна на ЧСИ. Освен това следвало да се вземе предвид, че дъщеря му, която била взискател щяла да навърши пълнолетие след около една година и половина, т.е. периодът за който се дължала издръжка не бил продължителен. На 09.05.2023 г. подал възражение за несъразмерност на наложените обезпечителни мерки по чл.442 а ГПК, за което бил уведомен по телефона, че не било уважено. Счита, че по този начин се нарушават правата му. Независимо, че се касаело до задължение за издръжка, което било периодично, не намира основание за поддържане на изп.производство. Още повече, че текущото задължение било заплатено.

В изпълнение на указанията на съда за конкретизиране на обжалвания отказ по чл.433, ал.1,т.1 ГПК /тъй като такива са налице повече от един/ с молба от 15.04.2024 г. от жалбоподателя се уточнява, че обжалва разпореждането на ЧСИ С.Я., с което е отказал прекратяване на изп.производство датирано на 03.11.2023 г. и отразено с текста „Без уважение“ върху заявлението на длъжника от 16.08.2023 г., за което същият бил уведомен на 07.11.2023 г.

Иска се обжалваният отказ за прекратяване да бъде отменен.

Претендира разноски.

От взискателя – В.А. Н.а- лично и със съгласието на М. М. Ц.–майка, е постъпило становище по жалбата, в което се сочи, че същата е недопустима като просрочена, а по същество - неоснователна. Сочи, че не са налице предпоставките на чл.433, ал.1,т.1 ГПК, тъй като се касаело за задължение за издръжка. По отношение на същата било налице влязло в сила решение по чл.143, ал.2 СК вр. с чл.149 СК, съгласно което длъжникът следвало да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 400 лв., от които 150 лв. за 2 покриване на социално-битови потребности, а останалите 250 лв. за обучение в извънкласни занимания, консумативи, спорт, считано от датата на влизане в сила на решението до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. Издръжката следвало да бъде изплащана чрез майката като законна представителка на детето.

Месечната издръжка била платима до десето число на месеца, за който се дължи. Сочи, че длъжника изплащал издръжката със забава, както и законната представителка била подложена на психологичен тормоз, за което имало две съдебни дела във връзка с проявено домашно насилие. В молбата за образуване на изп.дело било посочено, че през м.09. и м.10.2022 г. длъжникът системно закъснявал със заплащане на издръжката като за тези два месеца издръжката била заплатена общо едва на 22.10.2022 г., което било установено с доказателства по делото. Счита, че по този начин се нарушават законните интереси на детето. Относно поведението на длъжника се позовава на това, че била присъда издръжка и за минало време. Сочи, че длъжника опитва да се представи като редовен платец, което не било така. Счита, че издръжката следва да се изплаща по начина по който е определил съда, а не по начина по който се иска от длъжника- чрез откриване на карта на името на детето към картата на длъжника. Това породило необходимост от образуване на изп.производство. След образуване на изп.дело длъжникът продължил да заплаща издръжката със забава. Под формата на „авансови плащания“ длъжникът или си спестявал пълния размер на издръжката или правел опит за прикриване на забавата в изпълнението. Твърди се, че длъжника бил финансово нестабилен, тъй като имал намерение да изтегли кредити за закупуване на голямо жилище и изнудвал законната представителка да се съгласи за ипотека върху жилището, което й било присъдено от съда за отглеждане на детето до 18 г. възраст. Твърди се, че длъжникът нарушавал редовно бракоразводното решение. По отношение на доводите на жалбоподателя се излага становище, че същите са неотносими по спора, тъй като в това производство не можело да се оспорва изпълнителното основание.

Намира действията на ЧСИ за правилни и законосъобразни, както и съобразени с интересите на детето. Неверен бил довода на жалбоподателя, че към момента на образуване на изп.дело не бил имал задължения. Точно обратното, самият той признавал, че е изпаднал в забава, т.е. налице било 3 задължение за лихва. Не можело да се говори за доброволни плащания, тъй като сумите били събрани въз основа на наложените запори. Намира, че обстоятелството, че детето скоро ще навърши пълнолетие не е основание за прекратяване на изп.дело. В случая се касаело до периодично плащане с постоянно повтарящи се падежи. За това не можело да се говори за пълно изпълнение на дълга. Такова щяло да настъпи една при навършване на пълнолетие на детето. В този смисъл била и съдебната практика. Не били налице и предпоставките за вдигане на наложените обезпечителни мерки.

Изп.производство следвало да продължи. Претендират се разноски.

От ЧСИ се излагат мотиви за допустимост /частична/ на жалбата, а по същество за нейната неоснователност. Сочи, че не са налице предпоставките на чл.433,ал.1,т.1 ГПК за прекратяване на изп.производство. Сочи, че по електронен път на 17.08.2023 г. от длъжника било направено искане за прекратяване на изп.дело на основание чл.433,ал.1,т.1 ГПК, както и да бъдат възстановени събраните в резултат на изпълнението суми за такси и разноски.

Искането за прекратяване на изп.производство било оставено от ЧСИ без уважение с резолюция от 07.11.2023 г., за което била уведомена процесуалната представителка на длъжника. Следователно частната жалба била подадена в срок. Същата, обаче, била недопустима в частта в която се оспорвало определените за събиране суми, тъй като СИ се съобразявал с тези по издадения изпълнителен лист и не можел да излиза извън присъденото от съда. Жалбата била недопустима и в частта, в която се оспорвало налагането на обезпечителни мерки, тъй като тези действия били извън обхвата на чл.435, ал.2,т.2 ГПК. Освен това с разпореждане от 18.08.2023 г. бил вдигнат запора върху МПС, а надвнесените суми били върнати по банковата сметка на длъжника. Следвало да се вземе предвид, че запор върху трудовото възнаграждение бил наложен само върху секвестируемата се част съгласно чл.446, ал.1 ГПК. Относно наложената възбрана била допусната поправка като същата се считала за наложена върху 1/10 част, което било съразмерно на задължението. Спазването на това правило изрично било указано в запорните съобщение до третите задължени лица. Изп.дело не следвало да се прекрати, тъй като не била налице нито една от предпоставките за това. Освен това се касаело за принудително изпълнение за издръжка, която била постоянно и периодично вземане, което се дължало и за в бъдеще „до настъпване на законни предпоставки за изменението или прекратяването на 4 издръжката“, т.е. разпоредбата на чл.433, ал.1,т.1 ГПК не била приложима.

Поради това, че вземането било за издръжка, което се дължи и за бъдещ период /до навършването на пълнолетие на детето/ не можело да се приложи и правилото на чл.433, ал.2 ГПК. Действително, по изп.дело постъпвали суми, които били изплащани, но детето не било навършило пълнолетие. Сочи, че по делото нямало неправомерно задържани суми и всички надвнесени такива били върнати на длъжника. Начислените такси били в съответствие с ТТРЗЧСИ.

По допустимостта на жалбата:

За обжалваното разпореждане жалбоподателя е бил уведомен на 07.11.

2023 г. Жалбата е подадена на 13.11. 2023 г./по електронен път/.

Следователно същата е в срока по чл.436, ал.1 ГПК.

С оглед изрично направеното уточнение от страна на жалбоподателя обжалва се отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,т.1 ГПК, т.е. това е единственото действия на ЧСИ, което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а не и действията по наложените обезпечителни мерки за принудителното събиране на задължението на длъжника. Доколкото тези доводи са относими във връзка с наличието на основанието за прекратяване на изп.производство съдът ще изложи мотиви по съществото на спора.

По основателността на жалбата:

Софийски градски съд като обсъди доводите и възраженията на страните и съдържащите се в представеното изп.дело /в препис/ документи приема следното:

Процесното изп. дело е образувано по молба, подадена на 01.12.2022 г. от В.А. Н.а- лично и със съгласието на М. М. Ц.–майка, за предприемане изпълнителни действия по събиране на сумите по изп.лист от 25.10.2022 г. по гр.д.№ 20105 по описа за 2019 г. на СРС, 91 състав, касаещи вземане за издръжка.

Видно от този изп.лист издръжката е платима до десето число на месеца, за който се дължи, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за прекратяване на брака, до настъпването на законни причини за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законна лихва за 5 всяка просрочена вноска.

В молбата за образуване на изп.дело се твърди забава на длъжника за изплащане на месечната издръжка за м.09 и м.10.2022 г., която била платена на 22.10.2022 г. В молбата са посочени изпълнителни способи, както и ЧСИ е бил упълномощен с действия по чл.18 ЗЧСИ.

С разпореждане от 01.12.2022 г. е било образувано изп.дело.

На 16.12.2022 г. е отправена ПДИ до длъжника /жалбоподател/ за доброволно заплащане на сумите, както и същият е уведомен за така наложените запори, която покана е получена лично от длъжника в кантората му на 22.12.22 г., видно от изричното отбелязване в същата, л.39 по делото пред СРС. Даден е двуседмичен срок за доброволно изпълнение.

На 22.12.2022 г. длъжникът е поискал да бъдат вдигнати запорите като е представил документ за платена сума в размер на 5 200 лв. с посочено основание за плащане – издръжка м.05.2021 г.- м.06.2022 г./л.41 от изп.дело/, както и за платена издръжка в размер на 1 200 лв. – издръжка за периода от м.06,07,08.2022 г./л.43 по делото/, както и в размер на 1 600 лв. с посочено основание за плащане – издръжка м.09.2021 г.- м.12.2022 г. с дата на издаване 22.10.2022 г./л.42/

На 03.01.2023 г. /л.49 от изп.дело/ длъжникът е подал молба, в която е направено искане за прекратяване на изп.дело на основание чл.433, ал.1,т.1 ГПК с доводи, че сумите били платени преди образуването на изп.дело като отново са изпратени горецитираните платежни документи.