Протокол № 926 от 13.07.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 926 гр. Пазарджик, 13.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В.

Сложи за разглеждане докладваното от Елисавета Радина Наказателно дело частен характер № 20265220200689 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:55 часа се явиха:

Частният тъжител З. Т. Д. не се явява. За него се явява адв.А. Г. от АК Пазарджик, редовно упълномощен да го представлява като негов повереник.

Подсъдимият Б. А. се явява лично и със защитника си адв.Ч. Ч., редовно упълномощен.

Явява се ВЛ д-р М..

АДВ.Г.: Тъжителят не може да присъства, но да се даде ход на делото. Не правим възражение за срока за експертизата и искаме да се разпита експерта днес.

АДВ.Ч.: Да се даде ход на делото. И ние не правим възражение за срок за заключението. Да се изслуша д-р М. днес.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Сне се самоличността на вещото лице, както следва:

П. М. М. – на 67 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство с подсъдимия.

Вещото лице предупредено за отговорността по чл.291 от НК.

ПРИСТЪПИ се към изслушване на съдебно-медицинската експертиза.

ПРОЧЕТЕ заключението изготвено от вещото лице д-р М..

1

Д-Р М.: Поддържам заключението.

АДВ.Г.: Аз имам въпроси.

Тази вдлъбнатина на главата на тъжителя – раничката, хайде нека я нарека раничка, от какво се е получила според вас?

Д-Р М.: Има отговор в заключението и на това. Тази рана, която е в областта, която е описана и се вижда на снимката, която е направена на место при прегледа, както сами виждате се намира на границата, тази раничка се вижда на стр.7 от заключението, аз съм възпроизвел снимката, правена в болницата от колегата Анков, който е извършил освидетелстването, вижда се малка разкъсно-контузна рана на границата на окосмената и неокосмена част на главата в лявата челно слепоочна област. Чисто анатомично тази разкъсноконтузна рана може да се получи при удар с юмрук, защото в тази зона на главата костта се намира непосредствено под скалпа, няма подложна тъкан.

Докато на другата снимка на дясната слепоочна област – на стр.6 от заключението и се вижда кръвонасядане с неправилна форма, овална и е получено при удар с юмрук, но разликата е, че тук под скалпа се намира слепоочния мускул, който поема удара и осуетява разкъсване на кожата и се получава друг вид травматично увреждане.

Тези увреждания дали са получени при падане – това е съвсем друг въпрос. Тези увреждания са разположени двустранно в различни телесни плоскости и различни анатомични зони и няма съпътстващи увреждания, които да говорят за падане на терен, затова изключвам да са получени при падане, те са получени от директен удар.

АДВ.Г.: Аз нямам въпроси повече. Да се приеме заключението.

АДВ.Ч.: Аз нямам въпроси. Да се приеме заключението.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА заключението на вещото лице д-р П. М. на когото да се изплати възнаграждение по представената справка-декларация в размер на 217.00 евро, 20.45 евро за явяване и защита в съдебно заседание, както и 30.00 евро за отговори на поставените доп. въпроси с което се осуетяване възлагане на допълнителна задача и изготвяне на ново заключение.

АДВ.Г.: Нямаме други искания.

2

АДВ.Ч.: Нямаме искания.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ

ПРОЧИТА писмените доказателства: СУ л.3, материалите по преписка л.15 и сл., протоколи за предупреждение л.31 и сл., медицински документ л.39, жалби л.40-41 и сл., справка л.61, л.62, л.65.

АДВ.Г.: Да се приключи делото. Представям договор за правна защита и съдействие.

АДВ.Ч.: Да се приключи делото.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което ОПРЕДЕЛИ

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

АДВ.Г.: Уважаема госпожо съдия, безспорно е ясно, че в обясненията си подсъдимият признава, че е ударил тъжителя. Имаме СМУ, заключение на ВЛ, които потвърждават резултата от удара.

Неизбежна отбрана няма. Характерът на нападението над бащата на подсъдимия А. А. е накарало нападнатия да клекне на земята и се е предпазил с ръце от ударите. От нападението не е получил никаква телесна повреда, няма доказателства да е претърпял болки и страдания, не е паднал на земята и не е искал преглед от пристигналите медици. Никой не се е обадил на 112 за да поиска помощ. Всички сигнали на тел.112 касаят други лица. В самите си обяснения по преписката, приложена по делото, А. А. дава обяснения, че Я. и З. „Започнаха да ни бият”. А в показанията си пред съда той казва, че са били само него. След това така наречено нападение над А. А. и той най -много е възмутен от РА. Д., който не е участвал в боя с него. В контраст с това тъжителят получил разстройство на здравето, вдлъбнатини в главата, паднал е на земята. Както посочи ВЛ -това е много силен удар от което следва, че отбраната явно не съответства на характера на нападението, поради което и в най-добрият случай за защита е превишаване на пределите на неизбежната отбрана и липсват доказателства за оплаквания и смущения. Превишаване на пределите на неизбежната отбрана и без опасни смущения се носи нак. отговорност.

3

Моля да признаете подсъдимия за виновен и присъдите разноски по делото.

АДВ.Ч.: Уважаема госпожо районен съдия, моля да постановите оправдателна присъда.

Аз не чух от процесуалния представител на тъжителя да направи доказателствен анализ на доказателствата, а не да се направи анализа на обясненията, дадени по една проверка, която няма доказателствена стойност.

Единственият извод от това можем да направим, че има множество жалби, но няма жалба от тъжителя. А да направим анализ на обяснения на друго производство е недопустимо.

По делото имаме тъжба, която първоначално беше за извършено престъпление на друго място, но към наст. момент нямаме изменение на обвинението на механизма на увреждането и начина на увреждането. Имаме тъжба, която казва, че механизмът на увреждането е станал с един удар с ръка – за това има предявено обвинение. Това обвинение по начина по който е структурирано е за увреждания в дясната слепоочна област. А от събраните по делото доказателства аз считам, че версията защитната се подкрепят и той казва – Ударих го един единствен удар и то в лявата част. Той си призна, че го е ударил. Но по отношение на други увреждания, там е имало меле, не е имало други удари от страна на моя подзащитен. Говорят за два удари всички свидетели и то с метални боксове, което категорични се опровергава от СМЕ, и то от свидетели, които са абсолютно дескридитирани от една страна от самия тъжител, който не е поддържал обвинение пред вас, че моят подзащитен го е удрял с метален бокс, а той каза с ръка и то един, единствен удар. Това е предявеното обвинение и което аз защитавам. Аз исках да чуя защо адв.Г. възприема, че обвинението е безпротиворечиво, достоверно и достатъчно.

Имаме две групи свидетелски показания – роднините на Д.и, двама роднини на подсъдимия и един негов приятел, който е бил там и във връзка с конфликт на негов приятел К. и брата на тъжителя е станал конфликт. Станал е конфликт където моя подзащитен и с неговия приятел и са се събрали и са празнували, защото са завършили обект. Имаме роднините на тъжителя, които са отишли и съвсем нахално са започнали да се мешат в тяхната група.

Помолени са да напуснат. Да, те са си тръгнали, но в един момент РА. Д. се връща с цялата група от още 5-6 човека да видят какво става на място, което 4 не е логично. Защо като са изгонени и нежелани са се върнали да видят какво става на место. Единственият извод е че когато отиват група хора и то родни и да защитават техен роднина е за да се търси някакво спречкване или евентуално конфликт.

Моля да обсъдите и едно обективно доказателство – писмото от телефон 112 и диска, който изслушахме. Първото обаждане на 29.04.2029г. в 23 часа 53 минути и 18 секунди от *** - това е обаждането на подсъдимия Б. А. и зави, че са в двора на негов роднина и идват Д.и, които искат да се саморазправят с тях. Ще е склонен ли да се обажда на 112 ако имаме един подсъдим и се чува момчето как е притеснено и казва, че ще стане проблем. И по признание на св. Д.и в съд. зала, че преди няколко дни е имало пак конфликт на А.и - изпикаване, пак отишли да видят какъв е проблемът да не ставало спречкване. То е явно, че тези хора търсят спречкване с фамилията А.и и искат саморазправа с тях. За мен единствената логична версия е това, изразено от Г., Б. и А. А.и и К., че те са си извършвали празнуване. К. И. заяви, че е казал, че са нежелани тези хора. Б. А. – бъркам, те го наричат Б., но той е Б.. Установи се, че реално конфликтът е създаден поради тези две лица.

Не може да приемем за достоверни показанията на В. Д., Л. Д. и Т. Д. сами по себе си тези свидетелски показания си противоречат сами по себе си и няма никаква логика. Л. Х.в първоначално твърдеше, че Б. Х. не е бил там, а в последствие го е видял, че лежал на земята. Второ твърди, че с идването си А.

А. без никакви причини е ударил Александър Д.. Отишли са 5-6 човека само за да спрат разправията. Той твърдеше, че той се е обадил на 112 - Л. Д., но ние такова нещо не установихме. Л. твърди, че баща му е излезнал от тях, докато В. Д. твърди, че бащата е бил в групата, прескочил оградата и директно е ударил Александър, като той признава, че баща му Я. Д. е ударил А. А. действително, но твърди, че първи е започнал Б. А. и е ударил З. Д.. А след това каза, че след като Я. е ударил А. А. безспорно много други хора са го удряли и ритали А., което потвърждава за мелето по отношение на бащата.

Св.Т. Д. - баща на пострадалия, действително призна, че първият, който е бил нападнат и ударен, е бащата на подзащитния ми. В определени части те са достоверно, но в по-голямата си част са симулативни и се прави опитва да се напасне една теза в поза на обвинението. Самите те се дескридитираха по отношение на удара с бокса. Самият тъжител в самата тъжба няма обвинение за удар с бокс. Те се увлякоха като започнаха, че са видели удар в черепа му. За 5 мен дискредитира обвинението и към наст. момент почива на едни предположения, които са обориха от останалите по делото доказателства – свидетелките показания А. А., който каза, че Б. А. му се е обадил спешно, че ги нападат да ги бият. Тогава са последвали ударите от страна на З. и Я. Д.и.

Свидетелите от страна на Д.и търсят да скрият противоправното поведение на З. Д.. К. И. заяви, че А. с пристигането е нападнат и бит, като преди това Б. Х.в е ударен с ключ от РА. Д..

За уврежданията на Б. Х.в свидетелства и разпитания пол. служител.

Той заяви, че Б. Х. е лицето на което е оказана помощ. Оплаквания и прегледи не са правени по отношение на тъжителя. Това меле, което се вижда и от изслушването на тел.112 и пол. служител е единствената цел на моя подзащитен и неговото семейство да останат живи.

Всички твърдения от наша страна се подкрепят не само от показанията от наша страна, но и от събраните писмени доказателства, експерта, записа на 112 и водят до единствения извод, че действително моят подзащитен е действал при ситуация на непосредствено нападение, което е застрашавало живота и здравето на неговия баща, който каза, че е чул „Оставете баща ми“.