Определение № 348 от 05.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 348 гр. София, 05.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Костадинка Недкова Касационно търговско дело № 20258002900911 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Производството е образувано въз основа на касационна жалба на ищеца по делото „СОФИЯ САУТ РИНГ МОЛ“ ЕАД против решение № 36 /23.01.2025г. по в.т.д. 399/2024г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвръдено решение № 54/10.01.2024г. по т.д. № 2364/22г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от „СОФИЯ САУТ РИНГ МОЛ“ ЕАД срещу „БИГСАЙЗ“ ЕООД и П. И. Т. обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове, с правна квалификация чл.79 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника „БИГСАЙЗ“ ЕООД да изпълни признатото в анекс от 14.12.2017г. към договор за наем задължение в размер на 124 528,69 лева, като заплати и обезщетение за забава върху главницата в размер на 37 900,00 лева, дължимо за периода от 22.12.2019г. до 22.12.2022г., които вземания се претендират при условията на солидарност от П. И. Т., включително при квалификация на главната претенция чл.82 ЗЗД, като обезщетение за вреди от неизпълнение на поетото с анекса задължение за учредяване на залог върху вземане.

Касаторът твърди, че атакуваното въззивно решение е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено при съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Намира, че съдът неправилно е приел, че предявеният срещу „БИГСАЙЗ“ ЕООД иск е погасен по давност, тъй като е изтекла 3-годишната погасителна давност. Поддържа се, че с подписването на процесния анекс страните са трансформирали всички задължения по процесния договор за наем, оформяйки ги като един нов и фиксиран общ дълг, чийто размер е 124 528,69 лева. Твърди се, че „БИГСАЙЗ“ ЕООД не само е признало дължимостта на сумата по анекса, но е и поело едно ново задължение, а именно да заплати същото на месечни вноски в размер на 3 000 лева. Сочи, че с оглед наличието на новация, по отношение на новото задължение е приложима общата 5-годишна погасителна 1 давност, която не е изтекла към датата на подаване на исковата молба. Счита, че доколкото задължението на „БИГСАЙЗ“ ЕООД не касае само наем, но и множество други плащания, които не са индивидуализирани и отграничени в подписания анекс, със същия не се определя единствено нов начин и срок за плащане, а се касае за един изцяло нов дълг с нов предмет, който погасява старите задължения, произтичащи от договора за наем. От друга страна, намира за неправилно неприетото от съда искане на дружеството за допускане на свидетел, който да изясни действителната воля на страните при уговарянето на краен срок за плащане на задължението. Излага съображения, че в случая се касае до установяване на действителната воля на страните относно крайния срок за погасяване на задължението, доколкото е налице грешка. В тази връзка се поддържа, че общият размер на задължението е разсрочено на вноски от 3 000 лева, като първата вноска е 01.01.2018г. и съответно то би било изплатено за 42 месеца, а не за 12 месеца, както е посочено в анекса, и предвид приложима кратката 3-годишна погасителна давност, вземането не би било погасено към датата на подаване на исковата молба. Отделно от това се твърди, че всички подадени от „БИГСАЙЗ“ ЕООД и от П. Т. молби в първоинстанционното производство, в т. ч. отговорите на исковите молби, не са подписани надлежно, доколкото не може да се направи обоснован извод относно авторството на подписа. Касаторът не споделя и извода на съда за неоснователност на исковете срещу П. Т.. Позовава се на показанията на свидетеля А. Ч., че страните са приели и не е имало спор между тях, че П. Т., в качеството си на „гарант“, гарантира за изпълнението на вземанията на „СОФИЯ САУТ РИНГ МОЛ“ ЕАД по анекса и ще бъде отговорна при неизпълнение от страна на „БИГСАЙЗ“ ЕООД. Поддържа се, че ищецът търпи вреди в резултат на неизпълнението на задължението на П. Т. да учреди залог като обезпечение на процесното вземане. В тази връзка се излагат доводи, че през 2019г. П.

Т. е прехвърлила собствеността върху посоченият в анекса недвижим имот на трето лице, с което не само, че не е изпълнила уговореното в анекса, но е действала в разрез със сключения с дружеството предварителен договор за прехвърляне на недвижимия имот /от 14.12.2017г./, който е следвало да обезпечи вземането на „СОФИЯ САУТ РИНГ МОЛ“ ЕАД.

Претендира и разноски за всички съдебни инстанции.

Ответниците по жалбата и по делото, „БИГСАЙЗ“ ЕООД и П. Т., в писмен отговор изразяват становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „СОФИЯ САУТ РИНГ МОЛ“ ЕАД срещу „БИГСАЙЗ“ ЕООД и П. И. Т. за солидарно заплащане на сумата 124 528,69 лева, представляваща задължения по договор за наем, сключен на 19.05.2015г., заедно с обезщетение за забава в размер на 37 900 лева, дължимо за периода от 22.12.2019г. до 22.12.2022г.

От фактическа страна и прието, че по силата на договор за наем от 19.05.2015г.

„СОФИЯ САУТ РИНГ МОЛ“ ЕАД е предоставило на „БИГСАЙЗ“ ЕООД за временно и възмездно ползване недвижим имот, представляващ помещение в търговски център.

В анекс № 1 към договора за наем, сключен на 14.12.2017г. (в титулната част анексът е посочен като № 1, но в съдържанието на документа е индивидуализиран като № 2) сключен между ищеца, наемателя и трето за наемното правоотношение лице - П. И. Т., „БИГСАЙЗ“ ЕООД е признало, че в рамките на наемното правоотношение е възникнало 2 задължение за заплащане на сумата 124 528,69 лева, което не било изпълнено и се задължило да го погаси в периода 01.01.2018г. - 31.12.2018г. чрез месечни вноски в размер на 3000 лева. В чл.2 от анекса страните са изразили воля П. И. Т. в качеството на гарант в едноседмичен срок от подписване на анекса, да учреди залог върху бъдещото вземане, което задължение не е изпълнила.

Съдът е приел от правна страна, че с подписването на 14.12.2017г. на анекс към наемния договор, ответникът „БИГСАЙЗ“ ЕООД извънсъдебно е признал факта, че в правната му сфера са възникнали задължения за престиране на парични суми по договора за наем на помещение в търговски център в размер на общо 124 528,69 лева, които към сключване на анекса са били с настъпил падеж, а наемодателя „СОФИЯ САУТ РИНГ МОЛ“ ЕАД се е съгласил изпълнението на тези изискуеми задължения да бъде разсрочено на месечни вноски в рамките на една календарна година. Съдът е констатирал, че размерът на месечната погасителна вноска от 3000 лева не представлява 1/12 част от размера на признатото вземане, но така допусната грешка в пресмятането не е отчетена като значима за настоящия правен спор, тъй като ответниците не са оспорвали размера на признатото от наемателя „БИГСАЙЗ“ ЕООД задължение, нито поетото от него задължение за разсроченото му погасяване до 31.12.2018г. Съдът е приел, че срокът за разсроченото погасяване на задължението обективно е изтекъл и доказателства за извършено плащане или удовлетворяване чрез друг правно регламентиран способ, не са ангажирани, което е наложило извода, че в правната сфера на „БИГСАЙЗ“ ЕООД е налице непогасено парично задължение към „СОФИЯ САУТ РИНГ МОЛ“ ЕАД в размер на 124 528,69 лева.

Относно спорния въпрос в производството, дали ответничката П. И. Т. отговаря солидарно за изпълнението признатото задължение и евентуално от какви факти се поражда отговорността й, съдът е приел следното:.

Счетено е, че за да носи Т. претендираната от ищеца солидарна отговорност, наред с наемателя, е необходимо да е изразила воля да отговаря за неговото изпълнение наред със задълженото лице, който ефект се постига чрез фигурите на поръчителството и встъпването в дълг. Намерено е, че в случая нито една от тези форми на поемане на задължение не е налице, с оглед волята на страните единствено да се предостави гаранция чрез залог върху вземане, т.е. реално обезпечение, съгласно чл.162 и сл. ЗЗД. Заключено е, че носител на обезпеченото задължение е „БИГСАЙЗ“ ЕООД, поради което и от същата няма как да се претендира изпълнението на самото обезпечено вземане.

Първата инстанция е приела също, че ищецът не е доказал причинени от неизпълнението вреди. Намерила е, че от страна на Т. е налице неизпълнение на нейното задължение да учреди залог върху вземането й от продажбата на посочения имот, но между това нейно неизпълнение и настъпилата вреда за жалбоподателя липсва пряка причинноследствена връзка. Счетено е, че в случая вредата е настъпила за жалбоподателя от неплащането на сумата по споразумението от страна на наемателя и липсата на защита на правата на наемодателя в рамките на давностния срок. Посочено е още, че в конкретната хипотеза и при наличие на изпълнение на поетото от П. И. Т. задължение да учреди залога, правното положение на ищеца би било идентично, тъй като заложеното вземане въобще не е възникнало - правото на собственост е прехвърлено не срещу престиране на цена във вид на парична сума, а срещу погасяване на задължения чрез даване вместо изпълнение. Поради това съдът е заключил, че ищецът не е носител на вземане от П. И. Т., поради което е отхвърлил иска против нея.

За да отхвърли предявения иск и против „БИГСАЙЗ“ ЕООД, първоинстанционният съд е намерил за основателно възражението на ответника за изтекла 3-годишна погасителна давност относно вземането. С оглед претенцията на ищеца да е носител на вземането въз основа на анекса от 14.12.2017г., съдът е приел, че същият не е негов правопораждащ факт.

В анекса вземането, представляващо обща сума, формирана от отделни парични престации, 3 е вече признато като възникнало и съществуващо, т.е. негов източник е сключеният договор за наем, поради което съдът е приел, че за признатото вземане е приложима специалната кратка три годишна погасителна давност. В сключения анекс ответникът „БИГСАЙЗ“ ЕООД изрично е признал, че е носител на задължения за заплащане на наемна цена, консумативни разноски и такси за управление. Съдът е счел, че това изявление съставлява признание на задължението, което прекъсва давността по смисъла на чл.116, б. „а“ ЗЗД, тъй като съдържанието на волеизявлението на длъжника не е насочено само към признаване на правопораждащия вземането факт, а се признават неговите правни последици възникналото правно задължение за престиране на сума в общ размер на 124 528,69 лева, дължима към 14.12.2017г. Позовал се е на съдебната практика по приложението на чл.107, ал.1,изр.1 ЗЗД, обективирана в решение № 130/24.03.2009 г. по т. д. № 650/2008 г. на ВКС, ТК, II отд. и решение № 138/22.08.2013 г. по т. д. № 27/2012 г.на ВКС, ТК, II отделение, че разсроченото задължение на длъжника по договор не може да бъде възприето като animus novandi, водещо до обективна новация и погасяване на съществуващо предходно задължение. Счел е, че в случая, длъжникът „БИГСАЙЗ“ ЕООД признава самото задължение за заплащане на наемна цена, разноски и такси по договора за наем на помещение, което изявление е достигнало до кредитора, който е страна по анекса и е направено преди изтичане на давността за процесните вземания. Признанието не променя по какъвто и да е начин характера на възникналите задължения, като те остават такива за периодични престации, поради което за тях се прилага тригодишната давност. Анексът от 14.12.2017г. не е новирал задълженията, възникнали от договора за наем, а единствено е определил нов падеж на признатите задължения, които обаче остават такива, за които е приложима давността по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. От признанието е започнала да тече нова давност, включително кредиторът се е съгласил да приеме изпълнение на части, като от падежа на последната месечна вноска - 31.12.2018г. до предявяването на исковата молба на 23.12.2022г. е изтекъл период от време, значително надхвърлящ 3 години.