Решение № 955 от 16.09.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 955 гр. Варна, 14.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.ов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243100501642 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 55263/08.07.2024 г. по описа на РС-Варна, подадена от И. Н. П., с адрес в град Варна, бул. „К.Б. -1“ № 163, чрез процесуалния му представител адв. Б. Д., срещу решение № ************* г., постановено по гр. д. № 845/2024 г. по описа на РС-Варна, с което съдът е отхвърлил предявените от И. Н. П., против Агенция „П.И.”, чрез Областно пътно управление – Варна, представлявано от Директор на Областно пътно управление – Варна, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, за признаване за незаконно на уволнението на И. Н.

П., наложено със Заповед № ****************** г. на директора на ОПУ – Варна и за отмяна на Заповед № ****************** г., издадена от директора на ОПУ - Варна; за възстановяване на И. Н. П. на длъжността, заемана от него преди уволнението - главен специалист в отдел „Инвестиционно-ремонтни дейности“ към Областно пътно управление Варна при Агенция „П.И.“; както и за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа, поради уволнението, за периода от 08.12.2023 г. до 08.06.2024 г., в размер на 9 456 лева; както и е осъдил И. Н. П. да заплати на Агенция „П.И.“, сумата в размер на 2170 лева, представляваща направени по делото пред РС-Варна съдебно-деловодни разноски.

Жалбоподателят И. Н. П., счита първоинстанционното решение за неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Счита, че посочените в заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, поради дисциплинарно уволнение, нарушения, не са извършени от него. Твърди, че не е нарушавал трудовата дисциплина по време на изпълнение на служебните си задължения. На следващо място твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение е наложена извън предвидените в КТ срокове – два месеца от открИ.е на нарушението и една година от извършването му. Отделно от това същата е немотивирана и в нея не са конкретно описани нарушенията, които се твърди да е извършил по време и място, с оглед на което счита, че 1 уволнението му е незаконно.

По същество моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от Агенция „П.И.“, чрез процесуален представител адв. П. Д., с който въззивната жалба се оспорва. Моли се същата да бъде отхвърлена и обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В открито съдебно заседание И. Н. П., чрез процесуалния си представител Б. Д., поддържа въззивната жалба.

Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание Агенция „П.И.“ , чрез процесуалния си представител адв. П. Д., оспорва въззивната жалба. Претендират се разноски.

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Районен съд-Варна е образувано по подадена искова молба от И. Н. П., с адрес гр. Варна, бул. „К.Б. 1“ №163, ап.1, чрез процесуалния му представител адв.

Б. Д. - П. от АК Варна, срещу Агенция „П.И.”, чрез представител на територията за административна област - Варна - Областно пътно управление – Варна, представлявана от Директор на Областно пътно управление – Варна, с която са предявени кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и 3 от КТ, за признаване за незаконно на уволнението на И. Н. П., наложено със Заповед № ****************** г. на директора на ОПУ – Варна и за отмяна на Заповед № ****************** г., издадена от директора на ОПУ - Варна; за възстановяване на И. Н. П. на длъжността, заемана от него преди уволнението - главен специалист в отдел „Инвестиционно-ремонтни дейности“ към Областно пътно управление - Варна при Агенция „П.И.“; както и за осъждане на ответната страна - Агенция „П.И.“, да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа, поради уволнението, за периода от 08.12.2023 г. до 08.06.2024 г., в размер на 9 456 лева.

В исковата молба И. П. твърди, че е работил в Агенция „П.И.” на длъжност главен специалист в отдел „Инвестиционно-ремонтни дейности“ към Областно пътно управление – Варна до 08.12.2023 г., като на тази дата му била връчена заповед № ****************** г., издадена от директора на ОПУ – Варна, с която било прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.188, т. 3, във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10, чл. 190, ал.

1, т. 3 и т. 4 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, поради дисциплинарно уволнение. В мотивите на заповедта било посочено, че И. П. осъществил нарушение на трудовата дисциплина и че извършил следните нарушения: 1. Наличие на преобладаващо несъответствие на маршрутите, нанесени в пътните книжки на автомобил с peг. № ********** с действителните маршрути от GPS системата за три отчетни периода (юли, август и септември 2023 г.), представляващо системно нарушение „вписване на неверни данни в документ „Пътна книжка“, в противоречие на задълженията, вменени в чл. 17, чл. 18, ал. 2 и чл. 20, ал. 3 и ал.5 от Вътрешните правила за реда за ползване на служебен транспорт и организация на дейностите, свързани с функционирането на автомобилния парк, собственост на Агенция „П.И.“; 2. Системно управление на служебен автомобил с peг. № ********** от И. П. в извънработно време, без доказан служебен ангажимент и съответно разпореждане от ръководител, в нарушение на разпоредбите на чл. 2 и чл. 4, ал. 2 от Вътрешните правила за реда за ползване на служебен транспорт и организация на дейностите, свързани с функционирането на автомобилния парк, собственост на Агенция „П.И.“; 3. Системно управление на служебен автомобил с peг. № ********** от И. П. в почивни и празнични дни, без доказан служебен ангажимент и съответно разпореждане от ръководител, в нарушение на разпоредбите на чл. 2 и чл. 4, ал. 2 от Вътрешните правила за реда за ползване на служебен транспорт и организация на дейностите, свързани с функционирането на автомобилния парк, собственост на Агенция „П.И.“; 4. Системно управление на служебен автомобил с per. № ********** в работни, почивни и празнични 2 дни по маршрути и дестинации, несъответстващи на служебните задължения на служителя И. П., в нарушение на разпоредбата на чл. 2 от Вътрешните правила за реда за ползване на служебен транспорт и организация на дейностите, свързани с функционирането на автомобилния парк.

Работодателят вписал в заповедта, че виновното неизпълнение на трудовите задължения съставлява нарушение на трудовата дисциплина, за което И. П. следва да носи дисциплинарна отговорност.

И. П. счита, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Твърди, че не е извършил описаните в заповедта нарушения на Вътрешните правила за реда за ползване на служебен транспорт и организация на дейностите, свързани с функционирането на автомобилния парк, собственост на Агенция „П.И.“ и не е нарушил трудовата дисциплина. Твърди, че той е ползвал служебния автомобил по предназначение и не се отклонявал от маршрути между обекти на работодателя и мястото на домуване на МПС, а и нямало задължителни маршрути за придвижване от една точка до друга, като това се извършвало след преценка за целесъобразност и икономичност. Била му е възложена поддръжката на обект К.Х., която осъществявал, както в извън работно време през седмицата, така и в почивни дни. Ищецът твърди също така, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна, защото при издаването й не били спазени изискванията на чл. 195 от Кодекса на труда, тъй като липсвало посочване кога и при какви обстоятелства са извършени нарушенията, както и доказателствата, които потвърждават извършването им; не било посочено с какви действия или бездействия е осъществен съставът на дисциплинарното нарушение. Заповедта не била мотивирана, тъй като не били изложени конкретни обстоятелства и факти за извършването на нарушението. И. П. счита също, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като при нейното издаване работодателят не е спазил разпоредбата на чл. 189 от КТ и не се съобразил с критериите, посочени в тази разпоредба относно тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Липсвали мотиви в заповедта относно изложените критерии. На следващо място И. П. счита, че е пропуснат срокът за налагане на дисциплинарно наказание, който бил не по-късно от 2 месеца от открИ.е на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. В писмото, с което му били поискани обяснения бил цитиран доклад от 06.11.2023 г., от който не било ясно нито в какво се изразява нарушението на трудовата дисциплина, нито кога са извършени сочените нарушения и кога са установени. Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства И. П. моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да го отмени, като отмени заповед № ****************** г., издадена от директора на ответното ОПУ - Варна, представлявано от директора инж. Я.П.; да го възстанови на длъжността, заемана преди уволнението - главен специалист в отдел „Инвестиционно-ремонтни дейности“ към Областно пътно управление Варна при Агенция „П.И.“; както и да осъди Агенция „П.И.“ да му заплати обезщетение за оставането му без работа поради уволнението, а именно за периода от 08.12.2023 г. до 08.06.2024 г., в размер на 9 456 лева.

Претендират се разноски.

В депозирания писмен отговор на исковата молба Агенция „П.И.“, чрез процесуалния си представител заявява, че оспорва исковите претенции и ги счита за неоснователни.

Твърди, че издадената заповед за дисциплинарно уволнение е законосъобразна и при издаването й е спазена процедурата по чл.193 от КТ. На И. П. било връчено искане за писмени обяснения на 09.11.2023 г. и той бил запознат с Доклад peг. № ******************* г. от М.М., началник отдел AO, както и с приложените към него пътни листи и пътни книжа, попълнени от самия него, а също и със справка от GPS система за периода месец юли - месец септември 2023 г. На 13.11.2023 г. И. П. предоставил писмени обяснения, които били взети предвид от работодателя при издавеното на заповедта за уволнение. Не било допуснато нарушение на разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ, защото работодателят узнал за извършените от И. П. нарушения от доклада на началника на отдел 3

АО М.М., с peг. № ******************* г. В рамките на двумесечния срок по чл. 194. ал. 1 КТ работодателят връчил на И. П. процесната заповед, а именно на 08.12.2023 г. Не бил изтекъл и едногодишният срок за налагане на дисциплинарното наказание, тъй като дисциплинарните нарушения били извършени през месеците юли, август и септември 2023 г. Заповедта е мотивирана и съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл.195, ал.1 от КТ. Спазено е изискването за посочване на момента на извършване на нарушенията, тъй като бил посочен периодът, в който били извършени много на брой дисциплинарни нарушения. При връчването му на искането за писмени обяснения по чл. 193 КТ и при запознаване с данните от пътни листи, И. П. заявил, че ги знае и не ги отрича. В обясненията си И. П. признал извършването на дисциплинарните нарушения, отчел ги като грешки и гарантирал, че занапред няма да ги допуска повече.

Ответната страна счита, че И. П. е осъществил виновно неизпълнение на трудовите си задължения, а именно посочените в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение нарушения, свързани с управлението на служебен автомобил. Сочи, че в посочения в заповедта период И. П. почти ежедневно е посещавал адрес в кв. „К.Г.“ в гр.