Решение № 95 от 08.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. София, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева в присъствието на прокурора Б. Ем. Д. като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20231000600062 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХ I, за проверка на определение по чл.306, ал.1, т.3 от НПК.

С определение от 06.12.2022 г. на СГС/СпНС закрит/, постановено по нохд №52/2017г. по описа на същия съд, е оставено без уважение предложение на СП-закрита, за привеждане в изпълнение на наказание по внохд №12/2015г. на ОС Враца по отношение на осъдения М. Ц. Ч. в размер на 10 месеца лишаване от свобода.

Срещу определението е постъпил протест от прокурор при СГП с твърдения, че е неправилно и необосновано, тъй като първоинстанционният съд неправилно е приел, че е изтекла погасителна давност по чл.82, ал.1, т.4 от НК за изпълнение на наложеното наказание по внохд №12/2015г. на ОС Враца. Според протеста, след влизане в сила на наказанието по нохд №185/2014г. на РС Бяла Слатина на 03.07.2015г. за деяние, извършено на 29.03.2014г., което е в размер на 10 месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл.69, ал.1 от НК за изпитателен срок от 2 години, Ч. е осъждан и по нохд №52/2017г. на СпНС за деяние, извършено на 02.02.2016г. Присъдата 1 е влязла в законна сила на 11.07.2022г., а престъплението по същото дело е извършено в изпитателния срок на предходното осъждане. Според прокурора, не е изтекла давност за изпълнение на наказанието по нохд №185/2014г. на РС Бяла Слатина, тъй като към датата на постановяване на последващата присъда то не е било приведено в изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.82, ал.2 от НК, давността за изпълнение започва да тече по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено, от влизане в сила на присъдата, с която се привежда в изпълнение наложеното наказание или от влизане в сила на определението по чл.68 от НК. По тези съображения се иска отмяна на протестираното определение като неправилно и незаконосъобразно, като на основание чл.69, ал.2 от НК се приведе в изпълнение изцяло отложеното наказание по нохд №185/2014г. на РС Бяла Слатина в размер на 10 месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим, което да се търпи отделно от наказанието по нохд №52/2017г. на СпНС.

Пред въззивната инстанция протестът се поддържа от представителя на САП по изложените в него съображения.

Упълномощеният защитник на осъденото лице Ч., адв. Н., оспорва протеста и излага съображения, че е изтекла давност за изпълнение на наказанието предвид срока по чл.82 от НК. Освен това поддържа, че съдът не е длъжен във всеки един случай да привежда в изпълнение наказанието, наложено по отношение на деец, извършил деянието като непълнолетен. По отношение на Ч. са събрани характеристични данни, включително и от администрацията на Затвора в гр.Враца, констатирани са положителни промени в поведението му, дадена му е възможност да работи, самото наказание, което изтърпява, намалено от ВКС, е достатъчно по размер, за да изпълни целите на закона, затова не е налице необходимост от привеждане в изпълнение на наложеното от РС Бяла Слатина наказание. Непосредствено преди задържането за изтърпяване на наказание осъденият е работил и е полагал грижи за малолетно дете, затова се иска да се остави без уважение протеста.

Осъденият поддържа становището на защитата си и моли да не се привежда в изпълнение присъдата.

След анализ на съображенията в протеста, мотивите на съда да постанови проверяваното определение и доказателствата по делото,

2 настоящият състав намира, че протестът е допустим, като депозиран в срок и от легитимирано за това лице, а по същество е основателен, по следните съображения:

От фактическа страна по делото е установено, че М. Ц. Ч. е осъждан по нохд №308/2014г. на РС Бяла Слатина, за престъпление по чл.339, ал.5 от НК, извършено на 12/13.04.2014г., за което с влязла в законна сила на 12.11.2014г. присъда е освободен от наказателна отговорност и на осн. чл.61, ал.1, т.3 от НК делото е изпратено на МКБППНП за налагане на възпитателна мярка. По нохд №185/2014г., за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 пр.1 във вр. с чл.129, ал.2, пр.3 от НК, извършено на 29.03.2014г., с влязла законна сила на 03.07.2015г. присъда, е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл.69, ал.1 от НК за срок от 2/две/ години. По нохд №52/2017г. на СпНС, с влязла в законна сила на 11.07.2022г. присъда, на Ч. е наложено едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5/пет/ години, при първоначален общ режим за изтърпяване. В съвкупността са включени следните престъпления – по чл.213а, ал.2 от НК, извършено на 02.02.2016г., за което е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години, по чл.213а, ал.1 от НК за престъпление, извършено през месец март 2015г., е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/ месеца, по чл.129, ал.2 от НК за престъпление, извършено на30/31.01.2015г., е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2/две/ години, за престъпление по чл.142, ал.3 от НК, извършено през месец януари 2015г., е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години, за престъпление по чл.144, ал.3 от НК, извършено през месец декември 2015г., е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година. Първоинстанционният съд е приел, че част от деянията са извършени от Ч. в изпитателния срок на коментираното осъждане, поради което са налице предпоставките по чл.68, ал.1 от НК. Отчетено е поведението на осъдения в затвора – че е назначен на работа и че е участвал в групова програма за специализация. Същевременно е прието, че погасителната давност по отношение на наказанието по нохд №185/2014г. е пет години, затова същата е изтекла на 03.07.2020г. тако започнала да теме от 03.07.2015г., до тогава не са предприети действия за привеждане в изпълнение на наказанието, които да я прекъснат, затова е приложима хипотезата на чл.82, ал.1, т.4 от НК във вр. с чл.82, ал.2 от НК.

3

Затова не са обсъждани по същество основанията по чл.68 и чл.69 от НК.

При така изложените фактически констатации, въззивната инстанция намира, че са налични материалноправните предпоставки на чл. 69, ал.2 от НК, за привеждане в изпълнение на наложеното по нохд №185/2014г. на осъдения М. Ч. наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца, тъй като не е изтекла погасителната давност за изпълнение на това наказание. В случая от данните по делото безспорно се установява, че в двегодишния изпитателен срок, за който е било отложено наказанието, са извършени част от престъпленията по, санкционирани по нохд №52/2017г. на СпНС – по чл.213а, ал.2, по чл.144, ал.3 от НК, а престъпленията по чл.213а, ал.1 от НК, по чл.129, ал.2 от НК и по чл.142, ал.3 от НК са извършени преди влизане на присъдата по нохд №185/2014г. в законна сила. При това положение би било възможно формиране на две нови групи измежду наказанията по тези две дела, но само в случай, че този вариант е по-благоприятен за дееца. В казуса обаче това не е така, тъй като биха се получили две групи с наказания „Лишаване от свобода“ за срок от по 5/пет/ и 3/три/години, които съденият следва да търпи поотделно. Предвид това обстоятелство, макар разпоредбите на чл.23-25 от НК да се прилагат с предимство, следва да се разгледа въпросът с приложението на чл.69, ал.2 от НК. Налице са материалноправните предпоставки за привеждане в изпълнение на отложеното наказание, тъй като давността по чл.82, ал.2 от НК за това започва да тече от влизане в сила на присъдата или определението, с което се активира разпоредбата на чл.68 /69/ от НК, но такова определение не е постановявано.

Съгласно еднопосочната съдебна практика

/Р

№195/23.04.2013г. по н.д. 608/2013г., Р№574/28.12.2011г. по н.д.

№1868/2011г., Р№289/08.06.2011г. по н.д. 1564/2011г., всички на ВКС/ по този въпрос, позоваване на института на давността и то на абсолютната, а не относителната, както е посочено в мотивите на проверяваното определение, в съответствие с нормата на чл. 82, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1, т. 4 НК , би било възможно, ако след осъждането по нохд №185/2014г. Ч. не е бил осъждан по начин, че да се налага прилагане на разпоредбата на чл. 69, ал.2 от НК по предишни осъждания, което не е така, видно от справката за съдимост.

Според разпоредбата на чл. 82, ал. 2 НК , давността за изпълнение на наказанието по отношение на лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено съгласно чл. 66 НК, започва да тече от влизане в сила на 4 съответните присъда или определение, с които се активира разпоредбата на чл. 68 НК. В тази връзка следва да се направи преглед на отделните осъждания и предишни кумулации, след който се налага извод, че ново групиране е допустимо, но не би било законосъобразно, тъй като съчетанието на наказанията би било по-неблагоприятно, а с присъдата по нохд №52/2017г. е следвало да се обсъди приложението на нормата на чл. 69, ал.2 от НК по отношение на наказанието десет месеца лишаване от свобода по нохд №185/2014г. След като това не е сторено с присъдата, процесуално допустимо е да се извърши по реда на чл.306, ал.1, т.3 от НПК. Няма как да се споделят изводите на решаващия съд, че поради изтекла давност присъдата не може да бъде приведено в изпълнение, с оглед разпоредбата на чл.82, ал.2 от НК. Дори да се приеме, че давността /значима е абсолютната такава/, за изпълнение на наказанието започва да тече от влизане в сила на присъдата по нохд №52/2017г., тя не може да е изтекла, тъй като присъдата е влязла в законна сила 03.07.2022г. Изложените съображения в мотивите са напълно некореспондиращи със съдържанието на чл. 82, ал. 2, пр. 2 от НК , тъй като началният момент на срока на давността за изпълнение на наказанието /т. нар.

"изпълнителска давност"/, определен в посочената норма, започва да тече от момента когато наложеното наказание е изпълнимо - по силата на ефективно налагащата го присъда /чл. 82, ал. 2, пр. 1 от НК / или впоследствие при условията на чл. 68 от НК, когато с друг акт /присъда или определение/ е постановено отложеното наказание да се изтърпи - чл. 82, ал. 2, пр. 2 от НК .

Това означава, че когато с осъдителната присъда се налага ефективно наказание, срокът на давността за изпълнение започва да тече от влизането й в сила, а когато наказанието е било отложено по силата на чл. 66 от НК и с последващ съдебен акт е постановено наказанието да бъде изтърпяно, срокът на давността за изпълнение започва да тече след влизане в сила на този друг съдебен акт. Тоест, последният е актът, който придава изпълнимост на наложеното наказание и именно влизането му в сила е определящ за началния момент на изпълнителската давност, а не моментът на влизането в сила на присъдата, с която е определено условното наказание. Като е приел противното, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на закона при позоваването на изтекла давност, за да се остави без уважение предложението на прокурора.

По отношение на преценката дали да активира изцяло или отчасти 5 наказанието по нохд №185/2014г., тъй като са налице законоустановените предпоставки за това – до изтичане на определения изпитателен срок Ч. е извършил други умишлени престъпления, за които след този срок му е било наложено наказание лишаване от свобода, настоящият състав съобрази обществената опасност на деянието и дееца, както и целите на наказанието.

Наложително е наказанието да бъде приведено в изпълнение изцяло, а не отчасти, с оглед високата степен на обществена опасност на престъплението, за което е било наложено – по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.129, ал.2 от НК, както и високата степен на обществена опасност на дееца с оглед извършените след влизане на присъдата в сила престъпления – по чл.213а, ал.1 и ал.2 от НК, по чл.144, ал.3 от НК, по чл.144, ал.3 от НК и по чл.142, ал.3 от НК, техния брой – извършени са общо пет отделни деяния, независимо че за всички е определено едно наказание, тежестта им с оглед предвидените наказания, а също и тежестта на индивидуализираните за тях наказания и определеното едно общо такова. Характеристичните данни, семейното положение и трудовата ангажираност по време на изтърпяване на наказанието не могат да се противопоставят на посочените по-горе обстоятелства, които са от значение при преценката на приложението на чл.69, ал.2 от НК, а поскоро биха имали значение в последващо производство за условно предсрочно освобождаване. Целите на наказанието и основно превъзпитаването на дееца към законосъобразно поведение, не биха могли да се постигнат с освобождаване от изтърпяване на наказанието или с частичното му изтърпяване предвид поредицата извършените разнородни престъпления против личността – телесни повреди, закана, изнудване и отвличане.