Акт от 02.11.2020, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- 472/2020
- Подписан
- 02.11.2020
- В сила
- 01.04.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1, 3, и 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1, 3, и 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1, 3, и 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 97, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 399, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 402, т. 1 и т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 402, т. 1 и т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 404, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 405 · Кодекс на труда
- чл. 43, ал. 1 · Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии
Р Е Ш Е Н И Е
№ 488 гр. Перник, 02.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на девети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева при съдебния секретар
Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева административно дело № 472 по описа за 2020 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с връзка с чл. 405 от Кодекса на труда КТ).
Образувано е по жалба на „***"
ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: обл. П., общ. П., гр. П.***, ул. „***“ № ***, срещу задължителни предписания, обективирани в т. 2 и т. 3 от Протокол № ПР2011939 от 13.05.2020г., издаден от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда" със седалище в гр.К.***.
В жалбата се твърди, че оспореният акт е нищожен, респективно незаконосъобразен. Излагат се подробни съображения за нищожност на издадените задължителни предписания поради липса на компетентност, както и за постановяване на същите при съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 1, 3, и 4 от АПК. Жалбоподателят моли съда да обяви за нищожни оспорените задължителни предписания, алтернативно да ги отмени в цялост.
В проведеното съдебно заседание на 09.10.2020г. жалбоподателят, действащ чрез процесуалния си представител – адв. А.П., поддържа жалбата. Подробни съображения за нейната основателност развива в представени писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 09.10.2020г. ответникът по жалбата–дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ)-К.*** за представител изпраща старши юрисконсулт Гогова. Оспорва жалбата.
Излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски.
Административен съд–Перник, в настоящия съдебен състав, като провери процесуалните предпоставки за допустимост, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по делото писмени доказателства, и след като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, приема следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения 14 – дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Предписанията, обективирани в протокола, представляват принудителни административни мерки. Същите подлежат на съдебно оспорване в битието им на индивидуални административни актове по см. на чл. 405 от КТ във вр. с легалната дефиниция по чл. 21, ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена от субект с правен интерес от оспорването. Адресатът е работодател по см. на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Предписанията са с утежняващ за работодателя характер, т. к. касаят разпоредени задължения, които адресатът оспорва. Жалбата е подадена след надлежно обжалване по административен ред и е в срока по чл. 149, ал. 3 във вр. с ал. 1 от АПК.
Депозирана е пред компетентния за разглеждането й съд.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
По фактите:
Видно от Протокол №ПР2011939 от 13.05.2020г. е, че на 13.05.2020г. главни инспектори инж. Л. Д. И.*** и инж. И. Д. В.*** към дирекция “Инспекция по труда” – К.*** са извършили проверка на рудник „***“ в гр. С.***, който се стопанисва от „***" ЕООД, за спазване на Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд. При проверката са констатирани нарушения в две точки, като процесното съдебно производство се отнася до нарушението по т. 2 от протокола, а именно: В рудник „***", като обект от категория „0“ на консуматорите на електрическа енергия, не е осигурено от работодателя „***" ЕООД резервно захранване с електрическа енергия от трети автономен независим източник в нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места, във връзка с чл. 43 ал. 1 от Наредба № 3 от 9.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.
За отстраняване на това нарушение са дадени две предписания съответно в т. 2 и т.
3 от Протокол №ПР2011939 от 13.05.2020г., както следва:
С предписание № 2 от протокола за извършена проверка от 13.05.2020г. контролните органи са приложили принудителна административна мярка, задължаваща работодателя да осигури резервно захранване с електрическа енергия на консуматорите от категория „0“ в рудник „***“ от трети автономен независим източник, съгласно чл. 200, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във връзка с чл. 43, ал. 1 от Наредба № 3 от 09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии. Даденият срок за изпълнение на това предписание е 30.07.2020г.
С предписание № 3 от протокола за извършена проверка от 13.05.2020г. контролните органи са приложили принудителна административна мярка, задължаваща работодателя да въведе специален режим на безопасна работа в рудник „***", гр. С.*** поради това, че съществува риск за живота и здравето на работещите при прекъсване на електрозахранването от националната електроенергийна система, тъй като не е осигурено резервно захранване с електрическа енергия на консуматорите от категория „0“ от трети автономен независим източник, съгласно чл. 200, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във връзка с чл. 43, ал. 1 от Наредба № 3 от 09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии. Даденият срок за изпълнение на това предписание е 01.06.2020г.
С възражение вх. № 20052281 от 03.06.2020г. „***" ЕООД е оспорил констатациите по т. 2 от протокола и дадените във връзка с тях задължителни предписания. Във възражението се твърди, че позоваването на чл. 43, ал. 1 от Наредба № 3 от 09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии е некоректно, тъй като според наредбата не се отнася за действащите електрическите уредби и електропроводните линии и не се прилага за устройството на заварени строежи на електрически уредби и електропроводни линии, каквито са изградените и действащи електрически уредби и електропроводни линии в рудник „***". Посочва се, че съгласно чл. 383, ал. 2 от Правилника по безопасност на труда в подземните и въглищни рудници В-01-01-01 на обектите от категория „0“ се предвижда резервно електроснабдяване, но не и от трети автономен независим източник. Изложени са съображения, че е осигурено резервно захранване с въздушен електропровод 20 kV от градската мрежа.
С писмо изх. № ЕИО-Бл580 от 17.06.2020г. Електроенергийният системен оператор Мрежови експлоатационен район-Б.*** удостоверява, че в подстанция „С.***" периодично се извършват работи, свързани с ремонт и подмяна на съоръжения, с цел подобряване на сигурността на снабдяването с електрическа енергия и модернизацията на съоръженията в подстанцията. Посочва се, че двата кабела 20 kV, захранващи с електрическа енергия рудник „***", са присъединени по един към двете секции на ЗРУ 20 kV на подстанция „С.***", които се захранват от единия трансформатор. Превключването към другия трансформатор става ръчно, което „не осигурява независим източник" по смисъла на чл. 28 и чл. 29 от Наредба № 3 от 09.06.2004г.
На
24.06.2020г. на „***" ЕООД е връчено решение но чл. 97, ал. 1 от АПК с изх.№ 20050258 от 18.06.2020 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“- С., с което е отхвърлена жалбата му против предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 6 от КТ по Протокол № ПР2011939 от 13.05.2020г., дадени му от дирекция "Инспекция по труда" - К.***.
От приетите като доказателства по делото: схема на електроснабдяване и ел.обзавеждане на подземен комплекс редник „***“; схема на електроснабдяване и ел. обзавеждането на съоръженията в подземието на рудник „***“, списък на ел. съоръженията на повърхностния комплекс с техническата им характеристика на рудник „***“, списък на ел. съоръженията на подземието с техническите им характеристики на рудник „***“ се установява, че схемата на електрозахранване на рудника включва два кабела 20 kV, присъединени към подстанция „С.***", и един въздушен електропровод 20 kV, присъединен към градската мрежа на гр. С.***.
В хода на настоящото съдебно производство са събрани гласни доказателства. От разпита на свидетеля И. Д. В.***, който е един от извършилите на процесната проверка, се установява, че рудник „***“ е подземен рудник, в който има основни системи, които не бива да остават без електрозахранване. Това са системите свързани с проветряването-вентилацията на рудника, транспорт на хора и за изпомпване на водата от подземните участъците. Евентуално прекъсване на електрозахранването може да доведе до опасност за хората, които влизат под земята и в тази връзка е дадено предписание да бъде осигурен независим автономен източник на ел. енергия за рудник „***“. Рудникът е захранен от подстанция „С.***“. Осигурен е 100% резерв, което означава, че има два кабела, единият е основен, а другият е резервен. Основният и резервният черпят електрическа енергия от един и същи доставчик - „ЧЕЗ Електро България“ и с това предписание се казва, че трябва да има още един независим източник.
Показанията на свидетеля се кредитират като обективни и достоверни, т. к. съответстват на писмените доказателства по делото и са вътрешно логични и непротиворечини.
Същите не се оспорват от страните по делото.
При така установените факти настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Относно компетентността на органа, издал оспорения акт:
Предписанията са издадени от компетентни органи. Издателите инж. Л. Д. И.и инж. И. Д. В.*** заемат длъжност „главен инспектор“ в ДИТ –К.*** и като такива са контролни органи по см. на чл. 21, ал. 1 и ал. 4, т. 1 от УП на ИА „ГИТ“ /обн. ДВ, бр.
6/21.01.2014г./ във вр. с чл. 399, ал. 1 от КТ. Ораните са издали предписанията при изпълнение на служебните си задължения. Независимо от териториалният обхват на ДИТ–К.***, задълженията на органите произтичат от делегацията от чл. 6, ал.
2, т. 14 от УП на ИА „ГИТ“, упражнена посредством заповед № З-0088/22.01.2020г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“. Делегацията включва упражняване на контролни правомощия в района на ДИТ – Б., на чиято територия се намира рудник „***“ като обект на работодателя. Следователно предписанията са издадени от компетентни контролни органи по смисъла на чл. 404, ал. 1 от КТ. Не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно формата на акта:
Предписанията са дадени при спазване на общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59, ал. 2 от АПК. Всяко едно от предписанията съдържа фактически и правни основания за неговото издаване, посочен е органа-издател, адресата, датата на издаване, ясна разпоредителна част, посочен е реда за оспорване и подписи на издателите. След излагане на общата фактическа обстановка за обекта, органите са формирали мотиви за процесното нарушение, като по същият начин са формулирани и 2-те предписания за неговото отстраняване. Поради това не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Относно спазване на административно-производствените правила при издаването на акта:
Предписанията са издадени след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая в съответствие с нормата на чл. 35 от АПК и събиране на относимите доказателства по чл. 36 от АПК. В изпълнение на специфичните контролни правомощия по чл. 402, т. 1 и т. 2 от КТ инспекторите са посетили мястото на проверката, извършили са собствено изследване на фактите, запознали са се със съответните писмени документи относно действащата схемата на електрозахранване на рудник „***“, изискани от отговорните длъжностни лица, имащи отношение към проверката. С оглед на изложеното може да се направи извод, че в производството по издаване на оспорените предписания не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да съставляват основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.