Решение № 613 от 19.02.2024, Административен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. Русе, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, VI-ти състав, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА адм. дело № 602 по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във вр. чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена жалба от С.К. Ц. срещу Заповед № РД-01-2847/30.08.2023 г. на зам.-Кмета по УТ на Община Русе, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж категория V (пета): "Пристрояване към съществуваща едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе, находящ се на адрес: гр. Русе, ***, описан в мотивите като „баня с тоалетна и входно антре“, извършен без необходимите строителни книжа. Разпоредено е премахването да се изпълни от извършителя и ползвател на строежа С.К. Ц..

Изложените в жалбата доводи по същество са, че заповедта противоречи на целта на закона, тъй като в имота има външен санитарен възел, който се намирал на 20 м. от предоставеното й за ползване общинско жилище и същият бил неизползваем. Горното противоречие обосновава, с обстоятелството че в общинското жилище, е настанена и живее заедно със сина си, снаха си, двете си внучета и едно 2 г. правнуче. Не оспорва обстоятелството, че е изградила банята с тоалетната и входното антре. В жалбата си пояснява, че входното антре било изградено с цел да е преходно помещение към банята и тоалетната, които били изградени като единствена възможност, за да има къде да се къпе през зимата малката й правнучка, тъй като външната тоалетна била неизползваема. Моли да бъде запазен поне вътрешния санитарен възел, тъй като външният пропада и е негоден за ползване.

В съдебно заседание се явява лично и с упълномощен процесуален представител адв. К., като поддържа жалбата и отново се излагат доводи за противоречие на издадената заповед с целта на закона.

Представят се писмени доказателства за влошеното й здравословното състояние – 3 броя епикризи, доказателства затова, че в имота се отглежда две годишната й правнучка - удостоверение за раждането й, анекси към договори за отдаване под наем на жилищния имот, както настанителна заповед с Рег. № 01-2427 от 02.08.2022 г. със срок от две години. Прави искане за събиране на гласни доказателства и назначаване на съдебно-техническа експертиза с поставени към вещото лице въпроси. Претендират се направените разноски по делото – адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., платен депозит за вещото лице в размер на 100 лв. и 10 лв. държавна такса.

Ответникът по жалбата – зам.-кметът на Община Русе, редовно призован, не се представлява и не изпраща становище по жалбата.

Съдът, като съобрази оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, приема за установено следното:

Оспорва се индивидуален административен акт, изрично посочен в закона - чл. 214, т. 3 вр. чл. 225а ЗУТ. С административната преписка е представено писмо изх. № 94Г-2622-1#13 от 31.08.2023 г., от което е видно, че оспорената заповед е изпратена на жалбоподателката и е получено от нея, но липсват данни за момента на получаването й. По тази причина съдът приема, че жалбата срещу административния акт е подадена в законовия 14-дневен срок по чл. 149, ал.1 от АПК. Жалбата изхожда от заинтересовано лице, за което е налице правен интерес от оспорването – С.К. Ц. като адресат на оспорения административен акт и като извършител и ползвател на строежа.

Жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Със Заповед РД-01-2847/30.08.2023 г. на зам.-Кмета по УТ на Община Русе е наредено премахването на незаконен строеж категория V (пета): "Пристрояване към съществуваща едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе, находящ се на адрес: гр. Русе, ул.

„Лозен планина“ № 49, описан в мотивите като „баня с тоалетна и входно антре.“ Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен без необходимите строителни книжа.

От събраните по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното:

Във връзка с подаден до главния архитект на Община Русе сигнал /наименован "жалба"/ с вх. № 94Г-2622-1/30.08.2022 г. (л. 59 от преписката) относно твърдения за извършени незаконни строително-ремонтни работи в два общински имота, намиращи се на адрес: гр. Русе, *** и имот намиращ се на ул. „Лозен планина“ №49, в Община Русе била образувана административна преписка.

С писмо от 01.03.2023 г. (л.42) жалбоподателката Ц., като наемател на описаното жилище била уведомена за извършване проверка на място с цел оглед, насрочен за 14.03.2023 г. От служителите в отдел „Строителен контрол“ (СК) към Дирекция „Инфраструктура, строителен и инвеститорски контрол“ при общината била извършена проверка на място в имот находящ се на ***. При проверката било установено, че в северната част на поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе, има едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Русе. На север от същата имало изградена постройка с размери 2,1/8,6 м. и височина 1,9 м. В южната част на визираната сграда, на 2,0 м. от източната граница на съседния ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Русе, имало изградени две пристройки, които били функционално свързани към същата. Първата пристройка от запад на изток била с размери 2,6/2,5 м., с височина 2,1 м. и представлявала баня с тоалетна. Втората пристройка била с размери 2,4/4,5 м., с височина 2,5 м. и служела за входно антре към описаната сграда. В югозападната част на имота, имало друга страда с идентификатор *** по КККР на гр. Русе, като северно до същата имало изградена постройка с размери 1,9/2,5м. и височина 1,9м., в която имало паркиран мотор. В югоизточната част на същия имот имало ситуирана стоманобетонова гаражна клетка.

По повод констатациите на проверяващите, на жалбоподателката бил даден 7-дневен срок да представи декларация за това, кой и кога е изградил описаните в протокола постройки и пристройки в имота общинска собственост, както и в какъв вид са били сградите в имота при настаняването й. В изпълнение на указанията, Ц. депозира на 05.04.2023 г. пред община Русе декларация с рег. №94Г-2622-1#9/05.04.2023 г. (л.26), в която декларира, че в имота са настанени през 1971 г. Описва, че през 2000 г. съгласно заповед №17 от 22.04.1991г. на ОбНС жилището се състояло от две стаи, шапрон и антре, а по -късно в заповед и договор за наем № 1760 от 23.08.2004 г. било записано, че жилището се състои от две стаи, антре, шапрон и дворищна тоалетна. След това в заповед № РД-01-2427/02.08.2022 г. същото жилище било описано като състоящо се - от две стаи, антре и дворищна тоалетна.

Декларира, че през 2020 г. е изградила около входното антре паянтови стени от итонг, за да спре студа през зимата, като е ползвала лични средства и труд.

Относно посочената в югоизточната част на имота гаражна клетка декларира, че не е нейна собственост и незнае на кого е.

На 21.06.2023 г. работна група служители на община Русе извършила проверка на строеж V категория "Пристрояване към съществуваща едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе, находящ се на адрес: гр. Русе, ***, като констатациите от която обективирали в Констативен протокол №НС-09 от 21.06.2023 г. Проверяващите извели извод, че строежът е изпълнен без изискващите се строителни книжа (инвестиционен проект и разрешение за строеж) и не е допустим по правилата и нормативите, действащи по време на извършването му и изискванията на ЗУТ. Изрично било посочено, че за строежа е неприложим §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради това, че е изграден през 2020 г., съгласно декларация с вх. № 94Г-2622-1#9/05.04.2023 г.

Констативният акт бил изпратен по пощата на посочените в него лица - жалбоподателката в настоящото производство (л. 12 от преписката) и лицето подало жалбата, след което жалбоподателката Ц. подала възражение срещу него с вх. № 94Г-2622-1#12/17.07.2023 г. (л.7). Във възражението тя отново посочва, че в действителност е извършено дострояване в част от имота, а именно там където в момента се намира единствения използваем санитарен възел. Изтъква, че в имота има малко две годишно дете, което няма как да бъде оставено без хигиенни условия. Посочва, че необходимостта от санитарен възел е нейно конституционно право. Освен това излага твърдения, че конструкцията на строежа на пристройката била още от 80-те години. Покривът на същата бил правен тогава, а тя с помощта на сина си И.З. изградили банята и тоалетната преди десет и повече години. Моли да се запази единствения използваем санитарен възел в имота.

Въз основа на съставения констативен акт, заместник кметът на Община Русе издал оспорената в настоящото производство Заповед № РД-01-2847/30.08.2023 г., с която на С.К. Ц., в качеството й на извършител и ползвател, било разпоредено премахването на незаконен строеж „Пристрояване към съществуваща едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе, находящ се на адрес: гр. Русе, ***, описан в мотивите като „баня с тоалетна и входно антре“. В мотивите на заповедта е посочено, че по повод направените възражения от жалбоподателката, че не е изграждан покрив на пристройките, а същият е бил съществуващ, била направена справка в интернет платформата Google maps откъдето било видно, че към месец март 2012 г. визираните пристройки не били изградени, но към месец март 2015 г. вече се виждало, че е изградена банята с тоалетната, а към 2019 г. вече било видно и изграденото антре. Предвид възникналото противоречие между гореизложените факти и твърденията изложени в представените декларация и възражение от жалбоподателката, общинската администрация не приела постъпилото възражение и потвърдила даденото становище в констативния протокол, а именно, че въпросното пристрояване се състои в изграждане на нови пристройки с нови материали, по южната фасада на едноетажна жилищна сграда, които са функционално свързани към същата. В мотивите на заповедта се сочи още, че в имота има съществуваща дворищна тоалетна, за която се твърди, че не е годна за употреба.

За установяване на релевантните за спора факти, по делото е разпитан като свидетел И.З.М. (син на жалбоподателката).

В показанията си св. М. посочва, че помни старата баня и тоалетна от детските си години, които били дървени. Спомня си още, че през 1991 г. общината изградила тоалетна и баня на 25-30 м. от къщата, накрая на оградата. С годините обаче тази постройка започнала да се разрушава, като стените й се нацепили, а самият покрив постоянно течал през зимата. Той се постарал да укрепи постройката, като постоянно наливал бетон отвън на двора, но тя продължавала да уляга. Зимата, преди да започне да изгражда новата баня, се наложило да не спират водата в къщата, с цел да не замръзнат тръбите на старата баня и да не могат да я ползват.

Посочва, здравословното състояние на майка му се е влошило, за което са налице и представени писмени доказателства, които не са оспорени от ответната страна. През зимата се наложило да се къпе вътре в къщата и да ходи до тоалетна на гърне, тъй като за нея било непосилно да стигне сама до тоалетната и баня на двора, която била ситуирана пред гараж, който не бил техен. Поради тази причина през 2012 г. и 2013 г. той изградил новата баня и тоалетна с размери 2/2м. на мястото на шапрона, който съборил. Впоследствие през 2018 г. изградил антрето, което преди това било дървен навес и тъй като конструкцията му била дървена с керемиди отгоре я затворил. Споделя, че в момента в имота освен тях живее и две годишното му внуче, което е дете на дъщеря му. Обяснява, че служители на общината са посетили имота два-три пъти, като са видели, че стените на старата банята, която те са изградили на пътя са сцепени, а самият покрив тече, правили и снимки. Посочва, че на снимката, която му се показва от google maps от 2012 г. се вижда, къде се намира банята и тоалетната.