Решение № 2056 от 29.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2056 гр. Пловдив, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330117412 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.

С исковата молба ищецът „Макроадванс” АД е предявил против Б. Л. Ч. осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК за заплащане на сумата от 1 000 лв. – представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ...............28.03.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.12.2025 г., до окончателното й изплащане.

При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 1 000 лв., представляваща получена без наличие на правно основание за това сума, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.12.2025 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ..........28.03.2022 г., по силата на който в полза на ответника е предоставена сумата от 1 000 лв., получена от последния на 29.03.2022 г. чрез „Изипей“ срещу представяне на документ за самоличност. Твърди, че в договора е установено задължение за заплащане на възнаградителна лихва от 481, 50 лв. и неустойка от 1 656 лв. Сочи, че в договора е установен годишен лихвен процент от 41 % и годишен процент на разходите от 49, 65 %, в който не е включено задължението за неустойка. Твърди, че падежът на последната погасителна вноска е настъпил на 28.03.2024 г. Поддържа, че договорът за кредит е сключен по реда на ЗПФУР чрез кандидатстване за кредит на 1 интернет страницата на ищеца. Твърди, че по договора не са постъпили плащания. Претендира заплащане на главницата по договора за кредит, доколкото с влязло в законна сила решение по гр.д. № 12326/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив клаузата за нестойка е приета за нищожна. При условията на евентуалност – ако съдът приеме, че между страните не е сключен договор за кредит или че последният е недействителен, ответникът да бъде осъден да заплати процесната сума, поради получаването й без наличие на правно основание за това. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът Б. Л. Ч. не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

Ответникът е получил препис от исковата молба на адреса, посочен от ищеца. Исковата молба, ведно с приложенията са били редовно връчени на ответника на основание чл. 45 ГПК, доколкото книжата са връчени лично на ответника.

Ответникът е редовно призован за съдебното заседание, проведено на 28.04.2026 г., тъй като е открит на установения по делото адрес и е получил призовката лично. В призовката се съдържа изрично позоваване на разпоредбата на чл. 238 ГПК, като с последното на ответника са указани и последиците, установени в тази правна норма.

Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.

Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна.

Предвид изложеното следва главният иск да бъде уважен, като се присъди законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

С оглед основателността на главния иск не се сбъдна вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск.

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в производството по делото разноски в общ размер от 227, 10 евро, от които сумата от 22, 58 евро за заплатена държавна такса и сумата от 204, 52 евро за заплатено адвокатско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в 2

Република България, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Датата на въвеждане на еврото е 01.01.2026 г. – съгласно чл. 1 от Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г.

Доколкото съдебното решение се постановява след 01.01.2026 г. следва сумите по делото и съдебните разноски да бъдат присъдени в евро при съобразяване на правилата за превалутиране, определени в чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК Б. Л. Ч., ЕГН **********, ....................., да заплати на „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г.С. Раковски” № 147, ет. 5, ап. 14, сумата от 511, 29 евро – представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № .............28.03.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.12.2025 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Б. Л. Ч., ЕГН **********, да заплати на „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 227, 10 евро – разноски в исковото производство по гр.д. № 17412/2025 г. на Районен съд Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 2056 гр. Пловдив, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330117412 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.

С исковата молба ищецът „Макроадванс” АД е предявил против Б. Л. Ч. осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК за заплащане на сумата от 1 000 лв. – представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ...............28.03.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.12.2025 г., до окончателното й изплащане.

При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 1 000 лв., представляваща получена без наличие на правно основание за това сума, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.12.2025 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ..........28.03.2022 г., по силата на който в полза на ответника е предоставена сумата от 1 000 лв., получена от последния на 29.03.2022 г. чрез „Изипей“ срещу представяне на документ за самоличност. Твърди, че в договора е установено задължение за заплащане на възнаградителна лихва от 481, 50 лв. и неустойка от 1 656 лв. Сочи, че в договора е установен годишен лихвен процент от 41 % и годишен процент на разходите от 49, 65 %, в който не е включено задължението за неустойка. Твърди, че падежът на последната погасителна вноска е настъпил на 28.03.2024 г. Поддържа, че договорът за кредит е сключен по реда на ЗПФУР чрез кандидатстване за кредит на 1 интернет страницата на ищеца. Твърди, че по договора не са постъпили плащания. Претендира заплащане на главницата по договора за кредит, доколкото с влязло в законна сила решение по гр.д. № 12326/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив клаузата за нестойка е приета за нищожна. При условията на евентуалност – ако съдът приеме, че между страните не е сключен договор за кредит или че последният е недействителен, ответникът да бъде осъден да заплати процесната сума, поради получаването й без наличие на правно основание за това. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът Б. Л. Ч. не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

Ответникът е получил препис от исковата молба на адреса, посочен от ищеца. Исковата молба, ведно с приложенията са били редовно връчени на ответника на основание чл. 45 ГПК, доколкото книжата са връчени лично на ответника.

Ответникът е редовно призован за съдебното заседание, проведено на 28.04.2026 г., тъй като е открит на установения по делото адрес и е получил призовката лично. В призовката се съдържа изрично позоваване на разпоредбата на чл. 238 ГПК, като с последното на ответника са указани и последиците, установени в тази правна норма.

Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.

Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна.

Предвид изложеното следва главният иск да бъде уважен, като се присъди законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

С оглед основателността на главния иск не се сбъдна вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск.

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в производството по делото разноски в общ размер от 227, 10 евро, от които сумата от 22, 58 евро за заплатена държавна такса и сумата от 204, 52 евро за заплатено адвокатско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в 2

Република България, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Датата на въвеждане на еврото е 01.01.2026 г. – съгласно чл. 1 от Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г.

Доколкото съдебното решение се постановява след 01.01.2026 г. следва сумите по делото и съдебните разноски да бъдат присъдени в евро при съобразяване на правилата за превалутиране, определени в чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК Б. Л. Ч., ЕГН **********, ....................., да заплати на „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г.С. Раковски” № 147, ет. 5, ап. 14, сумата от 511, 29 евро – представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № .............28.03.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.12.2025 г., до окончателното й изплащане.