Решение № 50 от 21.03.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Разлог, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20231240200434 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. С НП №23-1116-000542/27.03.2023 г., издадено от Н-к група в ОДМВР-Б., Сектор „ПП“, на И.Ф.Б., ЕГН*, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, е наложено адм. наказание "глоба" от 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят И.Б., който го атакува с искане за отмяната му.

В жалбата се излагат доводи, че деянието не е извършено виновно, като липсва субективния елемент на извършеното нарушение, твърди се че обжалваното НП е незаконосъобразно.

В СЗ жалбоподателят И.Б. - редовно призован, не се явява, за него се явява адв.К.К., упълномощен представител, която пледира за отмяна на НП по доводите в жалбата.

Претендира разноски.

НО - Н-к група в ОДМВР-Б., Сектор „ПП“ - редовно призован, не изпраща представител.

Изразява в депозирана молба, която е представил ведно с адм. нак. преписка, че поддържа така издаденото НП и прави възражение за прекомерност на разноските.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл.58д т.1 ЗАНН, от санкционираното ФЛ и при спазване на преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на жалбоподателя на 19.06.2023 г., а жалбата е подадена на 21.06.2023 г.) Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното НП, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.01.2023 г. в 16:30 ч. по път II-19, км.58, срещу „П.Ч.“ в посока от с.Е. към с.Г., жалбоподателят управлява собственият си л. а. „Ф.К.“ с рег. №*, като след проверка с РСОД и справка с дежурен ОДЧ към РУ-Банско се установява, че автомобилът е с прекратена регистрация от 11.10.2022 г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Поради данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 НК, материалите по адм. нак. преписка били изпратени в РП-Б. С постановление от 28.02.2023 г. мл. прокурор при РП-Б. отказал да образува досъдебно производство по съображения, че извършеното от Б. е с явна незначителна обществена опасност, поради което не представлява престъпление по чл.345, ал.2 НК и материалите били изпратени на Н-ка на РУ-Б. при ОД на МВР-Б. за преценка за 1 реализиране на адм. нак. отговорност на жалбоподателя.

На 27.03.2023 г. С.В.А. – Н-к група в ОДМВР-Б., Сектор „ПП“, издал обжалваното НП №23-1116-000542/27.03.2023 г., с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, наложил на жалбоподателя И.Ф.Б., ЕГН*, адм. наказание "глоба" от 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК: Заверено копие на НП №23-1116-000542 от 27.03.2023 г.; Заверено копие на АУАН серия GA с №743438; Обяснение от И.Ф.Б.;

Докладна записка от С.З.; Постановление за отказ да се образува Нак. производство от 28.02.2023 г.; Заповед №8121 з-1632/02.12.2021 г.; справка за нарушител/водач;

Съдът кредитира събраните писмени и гласни доказателства, които също оцени като еднопосочни, последователни и непротиворечиви.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

НП е издадено от орган, който разполага с материална и териториална компетентност. Със заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на ВР, н-кът на РУ при СДВР/ОДМВР, е оправомощен да издава НП за нарушения по ЗДвП /т.3.7 от заповедта/.

НП има съдържанието по чл.57, ал.1 ЗАНН, като в НП са описани всички елементи от състава на нарушението, описани са обстоятелствата по извършването му и е посочена нарушената разпоредба.

От събраните доказателства и доказателствени средства не се установи и че жалбоподателят И.Б. е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП.

Съгласно цитираната разпоредба по пътищата отворени за обществено ползване, се допускат само ППС, които са регистрирани. Към адм. нак. преписка не е приложена справка, от която да е видно коя е датата на прекратяване на регистрацията на процесния автомобил, предвид че соченото доказателство следва да се представи от АНО, съобразно разпределената в производството доказателствена тежест.

Съгласно чл.143, ал.10 ЗДвП "Служебно се прекратява регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от ГФ по чл.574, ал.11 от КЗ, за липса на сключен договор за застраховка "ГО". Служебно прекратена регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от ГФ по реда на чл.574, ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "ГО" на автомобилистите".

Предвид горното, към 16:30 часа на 25.01.2023 г. не се доказа, че управляваният от жалбоподателя л. а. не е бил регистриран /тоест да е бил е с прекратена регистрация/ и като го е управлявал по пътищата, отворени за обществено ползване, жалбоподателят И.Б. да е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП. Отделно видно от приложена застрахователна полица по делото, приета като писмено доказателство към датата на нарушението, процесният автомобил е имал сключена ГО, към която полица обаче не е сключен анекс с цел отразяване на актуален рег. № на автомобила и поради тази причина съдът не следва да кредитира същата.

Уредбата на служебното прекратяване на регистрацията на МПС поради липса на сключен договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите се съдържа в чл.143, ал.10 ЗДвП и чл.18б ал.1, т.8 и чл.18б, ал.2 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС /Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. /. Съгласно цитираните разпоредби, както вече беше посочено, служебното прекратяване на регистрацията на ППС се извършва след получаване на уведомление от ГФ по чл.574, ал.11 КЗ, за липса на сключен договор за задължителна застраховка "ГО". И разпоредбата на чл.143, ал.10 ЗДвП, и нормата на чл.18, ал.2 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. изискват уведомяване на собственика на ППС за прекратяването на регистрацията /за разлика 2 например от хипотезата, когато регистрацията се прекратява поради неизпълнение на задължението на собственик в двумесечен срок от придобиването да регистрира МПС, в който случай уведомяване не се дължи - по аргумент от разпоредбата на чл.18б, ал.2 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. /. Съгласно Тълк. постановление №2/05.04.2023 г. на ОСС на НК на ВКС и I и II колегии на ВАС по тълк. дело №3/2022 г. "Уведомяването на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на адм. нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, защото законът е възложил на АО задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС. Собственикът на МПС обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на МПС. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на МПС и с породените от нея правни последици. Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила".

В настоящия случай не се събраха доказателства към 25.01.2023 г. собственикът на автомобила да е бил уведомен за прекратяването на регистрацията на автомобила от АО в изпълнение на задължението му по чл.143, ал.10 ЗДвП или да е узнал за това обстоятелство по друг начин. Предвид горното, съдът приема, че собственикът на МПС не е бил уведомен за служебно прекратена регистрация. Липсват доказателства, не се представиха и такива от АНО, предвид това, че и негова е тежестта на доказване на извършеното нарушение, а именно, че И.Б. е узнал това обстоятелство по друг начин.

Предвид горното, не се установи че като е управлявал автомобила на 25.01.2023 г. около 16:30 часа жалбоподателят И.Б. е съзнавал, че същият е с прекратена регистрация, поради което и деянието му е несъставомерно като нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП. Деянието не е съставомерно от субективна страна, тъй като жалбоподателят е действал при фактическа грешка по см. на чл.14 НК, вр. чл.11 ЗАНН, като изключващо вината обстоятелство, като не е съзнавал факт от обективната действителност - че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация. Отново в Тълк. постановление №2/05.04.2023 г. на ОСС на НК на ВКС и I и II колегии на ВАС по тълк. дело №3/2022 г. е прието, че в този случай незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост, а "се явява резултат от неизпълнено адм. задължение по чл.143, ал.10 от ЗДвП, за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност... ".

Предвид изложеното, съдът намери че жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП, от субективна страна и неправилно е ангажирана адм. нак. му отговорност.

По изложените съображения съдът намери, че жалбата е основателна и НП следва да се отмени поради неправилно приложение на материалния закон.

При този изход на производството право на разноски на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК има жалбоподателят, каквато претенция е заявена в СЗ. Жалбоподателят доказва извършването на разноски от 600,00 лева за заплатено адв. възнаграждение.

Предвид направеното възражение за прекомерност на разноските от страна на АНО, съдът счита че в случая платеното от И.Ф.Б., ЕГН*, адв. възнаграждение е над минималния размер определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения.

Предвид гореизложеното, ОДМВР-Б. следва да заплати на И.Ф.Б., ЕГН*, разноски от 400,00 лв. за осъществено процесуално представителство в производството по а. н. д. №434/2023 г. пред Рг.РС, с оглед направеното възражение от въз. страна, както и с липсата на фактическа 3 и правна сложност на делото.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло НП №23-1116-000542/27.03.2023 г., издадено от Н-к група в ОДМВР-Б., Сектор „ПП“, с което на И.Ф.Б., ЕГН*, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, е наложено адм. наказание "глоба" от 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 ОДМВР-Б. ДА ЗАПЛАТИ на И.Ф.Б., ЕГН*, сумата от 400,00 лева - разноски в производството за заплатено адв. възнаграждение.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4