Решение № 165 от 19.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600507 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 34 вр. чл. 20, ал. 1 – 3 от Закона з а признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции. (ЗПИИРКОРНФС).

Образувано е по въззивна жалба на адв. С. И., С. з. на засегнатото лице З. Г., срещу Решение № 41/31.03.2026г. по нчд № 13/2026 на Окръжен съд Кюстендил, с което съдът признал Решение по преписка с референтен номер СА 275124061 с дата 01.01.2026г., с приложено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, издадено от Централно инкасаторско бюро към Министерство на правосъдието на Кралство Нидерландия с издадено въз основа на решение на несъдебен орган на Кралство Нидерландия, постановено на 21.07.2025г. влязло в сила на 01.09.2025г., за прилагане на финансови санкции по отношение на З. О. Г. с ЕГН ********** – задължение в размер на 319 евро, за извършено нарушение съгласно чл. 2 от Закона за административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата – чл. 2, за това, че на 12.07.2025г. в Бреда, Rykswg, по път А16 в 11:37 ч. е спрял автомобил *** без уважителна причина в лентата за аварийно спиране.

С решението съдът постановил да се уведоми органът, издал решението съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, да се уведоми и Министерството на правосъдието съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, да се уведоми НАП 1 съгласно чл. 36 от ЗПИИРКОРНФС, както и на основание чл. 42, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС постановил сумата представляваща наложената глоба да остане в приход на бюджета на РБългария, на ТД НАП Кюстендил като изпълняваща държава.

С жалбата се релевира, че са налице основания за отказ да се признае решението на издаващата държава по чл. 16, ал. 7, т. 2 от ЗПИИРКОРНФС и се прави искане за отмяна на решението на окръжния съд с постановяване на ново, с което да се постанови такъв отказ.

Представят се доводи за липса на доказателства за уведомяване на засегнатото лице за правото и срока за обжалване на решението на издаващата държава, като няма данни то да е било връчено лично или чрез представител.

Не било спазено и условието по чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС за наличие на доказателства относно уведомяване и обжалване на решението. Заявява се непълнота на удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета и противоречие в размера на наложената глоба, посочена като 310 евро, а съдът в решението приел, че размерът на глобата е 319 евро.

Признаващият съд неправилно се позовал и на непреведен по делото документ. Прави се оплакване, че по делото няма доказателства кой е несъдебният орган, наложил финансовата санкция, че не е приложено решението на несъдебния орган, за да се разбере нарушението, за което засегнатото лице е санкционирано и дали то съответства на Закона за движение по пътищата. Като необосновани се оспорват изводите на съда за изпращане на решението за налагане на глобата на засегнатото лице и че е налице декларация за връчване от страна на издаващия орган.

В съдебно заседание пред въззивния съд з.ът поддържа жалбата по съображенията в нея. Моли да се постанови постанови решение, с което да се откаже признаването на решението на нидерландския несъдебен орган.

Позовава се на допълнително събрания от апелативния съд превод на решението, който не е бил взет предвид от окръжния съд.

Прокурорът от САП моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд. Намира за правилни всички доводи на съда, за да го постанови, в частност, това че не е налице нито една от предпоставките на закона за отказ да се признае и изпълни решението на нидерландския несъдебен орган.

Засегнатото лице не може да бъде намерено, за да бъде редовно призовано и производството спрямо него протича задочно, в условията на чл.

32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС, с участие на С. з..

Съдът, като съобрази доводите на жалбата, на доказателствата по делото и като сам служебно провери правилността на атакуваното определение, прие следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално-легитимиран субект и е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, е неоснователна. Налице са предпоставките на закона за признаване на решението за налагане на 2 финансова санкция. Налице са обаче основания за частично изменение на първоинстанционното решение в частта на размера на признатата санкция.

За да постанови определението, окръжният съд вярно е съобразил всички доказателства по делото. В допълнение към тях настоящата инстанция приобщи превод на решението на нидерландския несъдебен орган – основание на издаденото удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, с оглед надлежна проверка на съответствие между тях, и доколкото защитата прави изрично такова възражение.

Вярно окръжният съд е приел, че са налице формалните и материални предпоставки за признаване на решението за финансова санкция. То попада в обсега на чл. 30, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е постановено в административнонаказателно производство от компетентен орган в държава членка на Европейския съюз и се отнася за деяние, което е административно нарушение. Деянието освен това попада в обсега на нарушенията по чл. 30, ал.

2 от ЗПИИРКОРНФС, за които не се изисква двойна наказуемост, тъй като се явява нарушение на правила за движение по пътищата. Засегнатото лице има местоживеене на територията на Република България.

Решението е влязло в сила на 01.09.2025г. и е изпълнимо.

Приложеното удостоверение по чл. 4 от РР 2005/214/ПВР на Съвета изпълнява изискванията за форма и съдържание. То съдържа обстоятелствата на нарушението - безпричинно спиране на лентата за аварийно спиране, с описание на конкретната дата и място. Изрично издаващият орган е посочил, че е спазено правилото ne bis in idem, тъй като срещу засегнатото лице няма постановено друго решение за същото деяние.

Неоснователно е възражението на з.а за неуведомяване на засегнатото лице за решението на издаващата държава. Изрично е отбелязано в приложеното удостоверение, че производството пред издаващия орган е било писмено, и че засегнато лице е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава или чрез упълномощен представител. Признаващият съд се счита обвързан от така удостоверените обстоятелства по силата на принципите на взаимно доверие, на признаване на решения за налагане на финансови санкции и на сътрудничество. Защитата не навежда конкретни обратни факти, които да поставят под съмнение удостоверениeто в тази част, така че да изискват допълнителна проверка и изясняване.

Верни са доводите на първостепенния съд и в частта на отразена процедура за уведомяване на засегнатото лице, както се съдържа в решението за финансова санкция. Приетото от окръжния съд в тази част се потвърждава и от превода на решението, като в него действително се открива отбелязване, че е изпратено на 21.07.2025г. Следва да се подчертае, че ЗПИИРКОРНФС в нормата на чл. 35, т. 9 и Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета, изискват процедурата за уведомяване да е изпълнена, както е предвидена в закона на решаващата държава, който закон е посочен от издаващия орган като 3 изпълнен и този съд няма основание за съмнение в това. По този въпрос признаващият съд съобразява самото удостоверение.

Вярно първостепенният съд е приел, че не е налице нито едно от основанията на чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС да откаже признаване на решението, включително не е изтекла давност по българския закон и административното нарушение не е подсъдно на български съд, не са налице имунитети и привилегии на засегнатото лице, наложената санкция не е помалка от 70 евро.

Неоснователно е оплакването на жалбата, че не е ясен административният орган, постановил решението. Този орган ясно и недвусмислено е посочен в удостоверението. Неговото решение е приложено и се намира по делото, включително и в превод на български език.

Неоснователно е възражението на з.а за противоречие между удостоверението и решението поради разлика в размера на санкцията.

От превода на решението на нидерландския административен орган се вижда, че сумата за плащане е 319 евро, който размер включва административна такса (разходи) от 9 евро, съответно самата глоба за нарушението е в размер на 310 евро.

Съгласно удостоверението по чл. 4 от РР 2005/214/ПВР на Съвета - иска се признаване на решението за наложена санкция в размер на 310 евро. Не е посочена сумата, съставляваща разходи по административното производство.

Съответно, не се иска признаване на решението в частта на постановени разходи.

С това е налице съответствие между удостоверението и решението по размера на глобата, с разликата, че удостоверението не изисква признаване на направените разходи. Респективно, същите следва да бъдат изключени от предмета на признаване и изпълнение.

Поначало финансовата санкция по смисъла на чл. 1,б. „б“ от Рамково решение 2005/214/ПВР е съвкупност от няколко компонентна – паричната сума, която е наложена с решението (самата глоба), определено в същото решение обезщетение за жертвата, парични суми за разходите по съдебни или административни процедури и парични суми, постановени в самото решение, за обществен фонд или организация за подпомагане на жертви. Тези компоненти довеждат до общия размер на финансовата санкция.

В случая, тъй като решаващата държава не посочва в удостоверението никакви разходи и ги е изключила, респективно- те не се претендират, оттук общият размер на финансовата санкция се свежда само до размера на самата глоба - 310 евро, без други компоненти.

При това положение, съдът следва да признае, като предмет на искането, само наложената с решението на издаващия орган санкция за административното нарушение, без разходите.

Първостепенният съд е признал решението на нидерландския несъдебен 4 орган и в частта на разходите – за общата сума от 319 евро. С това той е постановил повече от искането за признаване съгласно удостоверението по чл.

4 от РР 2005/214/ПВР. В тази част решението на първия съд следва да се измени. От общия размер на признатата санкция следва да се изключи този на административните разходи. В останалата част решението следва да се потвърди.

Така мотивиран , Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 1 – ви състав

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 41/31.03.2026г. по нчд № 13/2026 на Окръжен съд Кюстендил в ЧАСТТА на признатия размер на финансова санкция, като го намалява от 319 евро на 310 (триста и десет) евро.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5