Решение № 132 от 03.09.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Търговище, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Е. Д. като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20263530200521 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба от С. Н. П. от гр.Търговище, чрез пълномощник адв.Н. С. от АК – Търговище срещу Заповед за задържане на лице с рег.

№1993з-119/02.07.2026 г., издадена от младши инспектор К.М.Т. в група „ППД“ сектор „ОП“ при РУ – Търговище, на основание чл.72, ал. 1, т.2 от ЗМВР. В жалбата се възразява, че заповедта е незаконосъобразна и се иска отмяната й, ведно със законните последици. Твърди се, че изложената в ПАМ фактическа обстановка не отговаря на действителността, както и че при издаването й са допуснати процесуални нарушения. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника.

Издателят на заповедта посредством пълномощник - гл.юрисконсулт в ОДМВР - Търговище, излага становище за неоснователност на жалбата.

Намира, че оспорената заповед е законосъобразна и че задържането на лицето е извършено в съответствие с целта на закона. Пледира за постановяване на решение, с което съдът да отхвърли оспорването и да потвърди обжалваната заповед за задържане като законосъобразна.

1

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е ДОПУСТИМА.

След като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, с преписката и обжалвания административен акт, съдът намира от фактическа страна следното:

На 02.07.2026 г. около 13:02 ч. жалбоподателят който управлявал товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег.№ СА1148МВ, на ПП-I-4 км.

225+900 с посока на движение гр.София, бил спрян поради извършено нарушение на ЗДвП от полицейски екип в състав мл. автоконтрольор М. Б. и младши инспектор в група „ППД“ сектор „ОП“ при Ру – Търговище К.Т. Тъйкато жалбоподателят пречел на полицейските служители да извършат проверка, бил задържан с процесната оспорена заповед. Копие от заповедта била връчена на жалбоподателя срещу подпис, след разясняване на правата му.

Преди да бъде отведен в изолатора на РУ- Търговище, на същия бил извършен медицински преглед в СО при МБАЛ - Търговище, за което бил съставен лист за преглед на пациент № 011867/02.07.2026 г. На основание чл.80, ал.1, т.1 от ЗМВР на П. бил извършен и обиск от полицейски орган в присъствието на свидетел. За последното бил съставен протокол за личен обиск на лице от 02.07.2026 г., като няма подпис върху разписката за получаване на екземпляр от този протокол. П. бил освободен на 03.07.2026 г. в 08:50 ч., след като отново бил прегледан в СО при МБАЛ- Търговище, видно от лист за преглед на пациент № 011917/03.07.2026 г.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства.

По правната си същност задържането на основание чл.72, ал.1, т.1 във вр. с чл.73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН - административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът в настоящото производство преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Необходимо е да са налице в 2 тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно - производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отмяната му.

Видно от приложеното удостоверение рег.№ 363000-18735/10.07.2026 г. от ОДМВР - Търговище към 02.07.2026 г. младши инспектор К.Т.е заемал длъжността полицай в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „охранителна полиция“ към РУ – Търговище при ОДМВР – Търговище, което налага извода, че оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР в границите на предоставената му, съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност. Съставен е по време и във връзка с изпълнение на служебните му задължения.

Спазена е предвидената от закона писмена форма - така, както предвижда нормата на чл.74, ал.1 от ЗМВР: издадена е писмена заповед за задържане, която е подписана от издателя и от адресата след запознаване с правата му, произтичащи от наложеното ограничение. Заповедта е надлежно връчена, което е удостоверено с подпис на задържаното лице. Същата съдържа някои от задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл.74, ал.2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, фактическите и правни основания за задържането, данните, индивидуализиращи задържаното лице - три имена, ЕГН, местоживеене, датата и часът на задържането.

Посоченото правно основание за задържането е чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, съгласно която норма полицейските органи могат да задържат лице което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба.

В издадената заповед за задържане има, обаче, и множество пропуски.

Не е посочена датата на която е извършено твърдяното пречене на полицейски орган. Не е конкретизирано на изпълнението на какво задължение по служба на полицейски орган е пречело задържаното лице. Посочено е, че П. е направил опит да отнеме от ръцете на М. Б. „техническо средство РСОД“.

Това е твърде неясно конкретизиране на техническото средство. Недопустимо 3 е тези пропуски в заповедта за задържане да се допълват чрез събиране на доказателства в хода на съдебното производство. Волята на издателя на заповедта следва да бъде ясно, пълно, точно и недвусмислено формулирана и изразена.

Отделно от горното следва да се отбележи, че при възпроизвеждането на видеозаписите от бодикамерите на полицейските служители не се установи конкретни разпореждания на полицейските служители респ. действия от стана на задържаното лице, които категорично да изразяват и обективират пречене на полицейски орган.

Предвид всичко гореизложено се налага извода, че оспорената заповед е незаконосъобразна и на практика полицейските служители не са имали основания да задържат жалбоподателя.

Посочените факти не позволяват и на жалбоподателят да разбере за какво точно е задържан, което нарушава изискуемия стандарт от гледна точка възможността за обоснована преценка - представлява ли задържането законно ограничаване на правото на свобода и съвместимо ли е с принципа за защита на лицата от произвол. /В този аспект Решение от 24.06.2014 г. на Европейския съд по правата на човека по жалби № 50027/08 и № 50781/096 - Петков и Профиров срещу България/.

Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл.5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г., в сила за Република България от 7 септември 1992 г. След прогласяването на основното право - правото на живот /чл. 2/ и забраните за изтезания и нечовешко отношение /чл. 3/, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Разпоредбата на чл. 5, § 1 изисква на първо място задържането да е „законосъобразно“, което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право.

4

Както се посочи, фактическото задържане на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР за срок до 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която има за цел да предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да осуети наказателно преследване или да се укрие. Като всяка ПАМ, задържането за срок до 24 часа по чл.72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата, поради което еднозначно следва да се установи, че тези последици са съразмерни и оправдани от гледна точка постигане на правно определен резултат. При тези обстоятелства за административния орган възниква правото при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, без да е длъжен да посочва и точна квалификация на деянието. Последната се дава от разследващите органи и прокурора, а не от полицейски орган, осъществяващ дейност по чл.72, ал.1 във вр. с чл.57, ал.1 от ЗМВР.

В конкретния случай доказателствата по делото не сочат категорично, че жалбоподателят е пречил на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба, което налага извода, че към момента на издаване на оспорената заповед не е било налице законно основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл.72 от ЗМВР.

По посочените съображения, съдът намира, че процесната заповед е издадена незаконосъобразно и следва да бъде отменена.

От повереника на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представеното е адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие където е вписано, че е договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро и същото е отбелязано като платено в брой. Размера на адвокатското възнаграждение не съответства на посоченият такъв в чл.35а от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа – 300 лв. (153.38 евро). Предвид на това на жалбоподателя следва да бъде присъда само сумата от 153.38 лв., като в останалата част претенцията за разноски е неоснователна.

С оглед горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът РЕШИ:

5

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. №1993з-119/02.07.2026 г., издадена от младши инспектор К.М.Т. в група „ППД“ сектор „ОП“ при РУ – Търговище с която на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР С. Н. П. с ЕГН ********** от гр.Търговище , ул.П. № .. вх.., ет.., ап... е бил задържан за срок до 24 часа, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА ОДМВР – Търговище да заплати на С. Н. П. с ЕГН ********** от гр.Търговище , ул.П. № .., вх.., ет.., ап.. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 153.38 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 6