Решение № 96 от 29.05.2024, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Бяла, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20234510100616 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на „ВИВА КРЕДИТ“ АД срещу Г.

И. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за следните суми: 308,98 лв. - главница по Договор за кредит „Violeta“ от 16.03.2022 г.; 25,08 лв. - договорна лихва за периода 14.08.2022 г. 16.03.2023 г.; 45,97 лв. - такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за периода 14.08.2022 г. - 16.03.2023 г.; 14,99 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 16.03.2023 г. - 09.08.2023 г.; законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното погасяване на всяка от сумите. Претендират се и разноски за производството.

Ищецът твърди, че на 16.03.2022 г. сключил с ответницата Договор за кредит „Violeta“ под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главницата до размера на одобрения кредитен лимит в размер на 400 лв., със срок на договора - една година, изтекъл на 16.03.2023 г. Твърди, че ответницата усвоила двукратно изцяло кредитния лимит - на 16.03.2022 г. и на 29.04.2022 г., а трети път - на 04.07.2022 г., усвоила сума в размера на 300 лв. Сочи, че съгласно договорните клаузи ответницата се задължила да заплаща текущото си задължение в срок до 30 дни от усвояване на главницата, който срок започва да тече от датата на усвояване на целия кредитен лимит при еднократното му усвояване при подписване на договора, а при усвояване на части – от датата на първото частично усвояване. Твърди, че ответницата заявила ползването на допълнителен пакет услуги „VIP обслужване“, както и че били уговорени такси за извършване на действия по ограничаване на негативни последици при просрочие. В табличен вид представя начислените по кредита задължения по вид /главница, директен дебит, законна лихва, лихва, неустойка за липса на удостоверение, такса ангажимент фиксирана лихва, такса по Тарифа за 1 действия по ограничаване на негативните последици при просрочие, удостоверение за липса на задължения/ и размер, както и извършваните по кредита плащания и погасените с тях задължения, като твърди наличието на непогасено задължение в общ размер на 536,56 лв., от които претендира само остатъка от неплатената главница - 308,98 лв., договорна лихва- 25,08 лв., такса ангажимент - 45,97 лв. За договорната лихва сочи, че е при фиксиран годишен лихвен процент съгласно чл.4, ал.1, т.2 от договора - 15% върху усвоената главница. За таксата ангажимент сочи, че е в размер на 0,07% на ден върху усвоената и непогасена главница и че представлява такса за допълнителна доброволна услуга - ангажимент на ищеца за целия срок на договора да осигури сумата от одобрения кредитен лимит, която да е достъпна за кредитополучателя при негово поискване за усвояване във всеки един момент и при изрично фиксиран лихвен процент от 15%.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата.

В съдебно заседание ищецът не се представлява, ответницата - не се явява и не се представлява.

Съдът, след съобразяване на твърденията на ищеца и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.9, ал.1 от ЗПК вр.чл.240 от ЗЗД, чл.33, ал.1 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД, чл.10а от ЗПК.

Предвид липсата на подаден отговор на исковата молба, няма обстоятелства, по които страните не спорят. Ето защо, в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи валидно възникнала облигационна връзка по договор за потребителски кредит между него и ответника с твърдените параметри, в това число уговорена договорна /възнаградителна/ лихва и уговорка за ползване на допълнителни услуги и техните размери; размер на усвоената от кредитополучателя сума; уговорения падеж на погасителните вноски; изтекъл срок на договора; както и да установи всяко едно от вземанията си по размер за посочените процесни периоди. Ответникът може да проведе насрещно доказване на тези факти, като в негова тежест е да установи, че е заплатил претендираните суми.

По делото е представен заверен от страна на ищеца препис на Договор за кредит„Violeta“ от 16.02.2022 г. със страни „Вива кредит“ ООД с ЕИК **** като кредитодател и ответницата като кредитополучател. С доклада си по делото съдът е обявил за ненуждаещи се от доказване следното общоизвестно по смисъла на чл.155 от ГПК обстоятелство: че на 12.04.2023 г. в Търговския регистър е вписано преобразуване чрез промяна на правната форма на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД с ЕИК **** на“ВИВА КРЕДИТ“ АД с ЕИК *****. Съгласно така представения договор ищецът се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в максимален размер на 400 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява еднократно или многократно на части, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на договора /чл.2, ал.1/. Ето защо, предвид съдържанието си, процесният договор по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски 2 кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В случая се касае за консенсуален договор - същият се счита сключен с постигане на съгласие за предоставяне на конкретна парична сума, а не с предаването на паричните средства, предмет на кредита.

Раздел IV от договора съдържа клаузи относно процедурата по сключване на договор от разстояние, като алгоритъмът за сключване е следният: кредитополучателят кандидатства по телефон или на уебстраницата на дружеството; кредитополучателят попълва заявка за кандидатстване и натиска бутон „продължи“; следва създаване на профил на кредитополучателя, за което кредитодателят изпраща информация; след одобрение на заявката, кредитодателят изпраща на кредитополучателя SMS с генериран код, с който кредитополучателят да подписва всички документи и който код да има действието на електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/; следва изпращане на електронно съобщение до кредитополучателя, което съдържа договора и общите условия към него и всички съпътстващи документи, като кредитополучателят трябва да натисне посочения в съобщението линк, да влезе в профила си и да въведе получения чрез SMS код, с което изразява съгласие за сключване на договора.

Съгласно дефинитивната разпоредба на §1, т.2 от Допълнителните разпоредби на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет пространството представлява такова средство и предвид посочения в договор начин на сключване, правоотношението между страните по същия попада в приложното поле на посочения нормативен акт. Съгласно чл.18, ал.1 от ЗПФУР тежестта да докаже полученото съгласие на потребителя за сключване на договора е за доставчика на финансовата услуга, като за електронните изявления се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/- заглавие изменено с ДВ, бр. 85 от 2017 г.). В настоящия случай, представеният по делото договор за кредит от 16.03.2022 г., е неподписан. Според чл.2 от ЗЕДЕУУ електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията. Съгласно чл.13, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗЕДЕУУ „електронен подпис“ са данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва, „усъвършенстван електронен подпис“ е електронен подпис, който отговаря на специално предвиден в чл.26 от Регламент (ЕС) № 910/2014 изисквания, а „квалифициран електронен подпис“ е усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Законът допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис правна сила на саморъчен подпис / чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ/. Когато посочените предпоставки са налице, създаден 3 е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 от ГПК). Ако изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената стойност на документа, но не му придава материална доказателствена сила.

Такава законът признава само на подписаните официални документи (чл.179, ал.1 от ГПК). Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.184, ал.1, изр.1 от ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната (в този смисъл Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. дело № 868/2012 г. на IV ГО на ВКС).

В настоящия случай, от представения по делото договор не се удостоверява извършването от страна на ответника на твърдяното от ищеца електронно потвърждение, за да се приеме, че помежду им е възникнало соченото облигационно правоотношение. Не може да се приеме, че това обстоятелство се установява от представения договор, тъй като същият е част от изпратената на ответника информация, но самото електронното изявление на последния за сключването му се удостоверява с допълнително обстоятелство - активирането на изпратения линк за потвърждение, влизане в профил и въвеждане на специален код, изпратен чрез SMS, с което изразява съгласие за сключване на договора. Именно тази поредица от действия имат функцията на електронен подпис и именно от момент на въвеждане на специалния код се счита, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка. Доказателства за осъществяване на посочената поредица от действия от страна на ответницата не са ангажирани по делото.

Предвид изложеното, доколкото в случая с оглед липсата на подаден отговор на исковата молба няма обстоятелства, по които страните не спорят, съдът приема, че не се установява наличието на валидно облигационно правоотношение. Представеният по делото договор, в който са обективирани условията за сключването му, не съдържа подписи на нито една от страните, поради което не може да се приеме, че е налице договорна връзка между тях, с оглед на което исковете за осъждане на ответницата да заплати на ищеца претендираните суми, заявени като дължими на договорно основание, подлежат на отхвърляне.

Независимо от изложеното, дори да се приеме, че ответницата е осъществила посочената по-горе поредица от действия, т.е. че се е задължила валидно по така представения договор за кредит, договорът би бил недействителен. Както съдът посочи по-горе, процесният договор се явява договор за потребителски кредит по смисъла Закона за потребителския кредит и спрямо правоотношението приложение намират нормите на специалния закон, а по аргумент от чл.24 от ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори (чл.143 – чл.148 от Закона за защита на потребителите).