Определение № 504 от 16.07.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 504 гр. Шумен, 16.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500297 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279, вр. чл. 274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 4093/31.05.2024 г. при НПРС, депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, представлявано от Ю.Х.Ю., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Н.П.А., против разпореждане № 1056/21.05.2024 г. по ч.гр.д. № 569/2024 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Б. Ф. Ю. за следните суми: в размер на 5148,25 лв., представляваща главница; в размер на 2449,12 лв., представляваща договорна лихва, в размер на 719,46 лв., представляваща лихва за забава, както и за направените разноски. Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно. Излага, че сумите в заявлението са достатъчно индивидуализирани и не е необходима последваща конкретизация. Заповедният съд обсъждал въпроси, които били предмет на исково производство.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени разпореждането в обжалваната част, като неправилно, като съдът се произнесе по същество на спора.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

Производството пред Районен съд – Нови пазар по ч.гр.д. № 569/2024 г. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.

410 ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, представлявано от Ю.Х.Ю., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт И.Н. срещу Б. Ф. Ю. с ЕГН **********. Претендират се следните вземания: за сума в размер на 5148,25 лв., 1 представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 29.04.2024 г. до изплащане на задължението; за сума в размер на 2449,12 лв., представляваща договорна лихва за периода 01.05.2023 г. – 12.04.2024 г.; за сума в размер на 719,46 лв., представляваща лихва за забава за периода 02.05.2023 г. – 29.04.2024 г., за сумата 216,34 лв., представляваща разноски по заповедното производство, от които платена държавна такса в размер на 166,34 лв. и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е, че вземанията произтичат от неизпълнение на договорни задължения от страна на длъжника, явяващ се заемател по сключен между него и „БНП Париба пърсънъл файненс“ С.А. клон България договор за потребителски кредит № PLUS19859006/13.03.2023 г., като същите били прехвърлени на заявителя по силата на сключен между двете дружества договор за цесия от 28.09.2023 г.

Към заявлението са приложени цитирания договор за потребителски кредит, договор за застрахователно посредничество, ведно с общи условия. Видно от приложения договор за потребителски кредит № PLUS-19859006/13.03.2023 г. е, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Република Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България предоставило на Б. Ф. Ю. сума в размер на 5000,00 лева. Предвидено е, че срокът на договора е 36 месеца, като отразени са размерите на месечната погасителна вноска, като е посочен и размер на лихвения процент, като общият размер на плащанията възлиза на 8516,52 лв. В уговорената главница в размер на 5000,00 лв. е включена и сума в размер на 125,00 лв., представляваща такса ангажимент, а освен това е предвидено и плащане на застрахователна премия, също на месечни вноски. Според чл. 5 от договора, при забава на една или повече погасителни вноски, заемополучателят дължи лихва за забава.

С разпореждане № 950/07.05.2024 г. съдът оставил заявлението без движение, като дал указания на заявителя да посочи какви по вид плащания е извършил длъжникът по договора за кредит, като разграничи отделните вземания; да посочи дали претендира такса ангажимент, като я посочи отделно от главницата, в случай, че се претендира плащане на суми по застраховка „Сигурност на плащанията“, същите следва да се посочат отделно от сумата за главница по основния договор. В дадения му срок, заявителят е депозирал молба, в която заявил, че не следва да прави каквито и да е уточнения

С разпореждане № 1056/21.05.2024 г. по ч.гр.д. № 569/2024 г., НПРС отхвърлил изцяло заявлението срещу длъжника. Заповедният съд приел, че заявителят не е изпълнил указанията му, като по този начин е невъзможно да извърши преценка за съответствието на сключения договор с разпоредбите на ЗПК.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а според т. 3 на същия текст/ заповед не се издава и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато 2 искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. В конкретният случай, искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен между праводателя на заявителя и длъжника договор за потребителски кредит и той има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Тоест, налице е договор с потребител и заповедният съд следва да изпълни вмененото му задължение. По отношение на същия са приложими нормите на Закона за потребителския кредит.

Като е счел, че са налице неясноти относно претендираните със заявлението парични суми с разпореждане № 950/07.05.2024 г. НПРС е дал подробни указания на заявителя да уточни претенциите си като изрично му е указал, че при неизпълнение на така дадените указания искането за издаване на заповед за изпълнение ще бъде оставено без уважение, тъй като съдът не може да се произнесе по нередовно заявление, каквото е процесното.

Редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се 3 основава искът (арг. чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 от ГПК), каквито в случая не са налице.

Депозирана е молба, с която заявителят отказал да изпълни дадените от съда указания, съответно нередовностите на заявлението не са отстранени. Не е изпълнено и едно от найважните указания на съда – не е посочено дали са извършвани плащания по процесния договор за кредит, като в случай, че отговорът е положителен не е конкретизирано за частичното погасяване на кои вземания по пера (съответно за главница, договорно възнаграждение, застрахователна премия и др.) са разнесени изплатените от длъжника суми.

Дадените указания не са самоцелни или безпредметни, а са съобразени със задължението на заповедния съд да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор ( арг. чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК). Целта на цитираната императивна норма е да се предостави възможност на съда още на фаза заповедно производство да осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение, поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави гарантира в пълна степен правата на потребителя, като прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково производство. С неизпълнение на дадените указания, заповедният съд е лишен от възможността да извърши преценка за съответствието на сключения договор за потребителски кредит с нормите на ЗПК.

Предвид гореизложеното, въззивният съд счита, че заявителят не е отстранил нередовностите на заявлението и правилно искането му за издаване на заповед за изпълнение е било оставено без уважение от НПРС, поради което и обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частна жалба вх. № 4039/31.05.2024 г. при НПРС, депозирана от 3

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ....., със седалище гр. София, адрес на управление гр. София, бул. „......“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“ ет. 2, офис 4, представлявано по закон от Ю.Х.Ю., представлявано по пълномощие от юрисконсулт Н.П.А., срещу разпореждане № 1056/21.05.2024 г. по ч.гр.д.№ 569/2024 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу длъжника Б. Ф. Ю. с ЕГН **********.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4