Решение № 289 от 15.05.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. София, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валя Рушанова

Членове:

Деница Вълкова

Светла Букова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора К. Ф. като разгледа докладваното от Валя Рушанова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002201162 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия Р. - Я. Н. Б. срещу решение № 156/14.11.2023г., постановено по внохд № 298/2023г. по описа на Апелативен съд – Варна.

В жалбата се заявяват всички касационни основания по чл. 348, ал.1 НПК.

Претендира се неяснота на въззивното решение относно това в какво се състои изменението на първоинстанционната присъда и в коя „останала“ част се потвърждава. Подробно се изтъкват доводи за редица процесуални нарушения при допускане на изменение на обвинението по чл. 287 от НПК, довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия – вътрешна противоречивост в обвинението, довела до неговата неяснота. При приетото от фактическа страна, че подсъдимият не е дал лично предметът на престъплението на св. С., се оспорва правния извод и че е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, за което е бил признат и осъден от контролираните инстанции. Като съществено процесуално нарушение се сочи и преценката на съда, след изявлението на подсъдимия за разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура по чл. 371, т.1 от НПК, за необходимост от разпит на св. С.. В подобна насока са и доводи, че съдът е действал в разрез с предписанията на процесуалния закон, допускайки разпит на 1 св. Б. в хода на съдебното следствие. Според защитата превратно са интерпретирани и показанията на св. Ж..

Правилното приложение на материалния закон се основава на доводи, че подсъдимият не е осъществил деяние, което да съставлява престъпление по чл.

304, ал.1, пр. 3 от НК, доколкото той лично не е предавал инкриминираната сума предмет на подкупа на св. С.. Отделно се оспорва извода, че парите са дадени с цел поведение, попадащо в служебната дейност на св. С., а единствено като лична благодарност за проявеното от нея „човешко разбиране и отношение към проблема“. Възразява се и срещу извода, че се касае за довършено изпълнително деяние, предвид на това, че инкриминираната парична сума не е представена във фактическата власт на длъжностното лице. По повод отсъствието на елементи от обективната страна на деянието се заявява липса на съгласуваност между даващият облагата и длъжностното лице относно съдържанието на целеното действие или бездействие; отсъствие на знание у дееца какво точно е съдържанието на служебната дейност на длъжностното лице и липса на функционална връзка между даването на облагата и тази дейност на длъжностното лице. Подробно се изтъкват съображения, че в кръга на службата на св. С. не са попадали действията, чието извършване е била целта на мотивационното въздействие чрез предоставянето на подкупа.

При условията на алтернативност се иска отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия; отмяна на решението и връщане на делото за новото му разглеждане и изменение на решението с намаляване размера на наложеното наказание при условията на чл. 55 от НК.

В съдебно заседание на касационната инстанция защитникът на подс. Б. поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена.

Представителят на ВП дава заключение, че съдебният акт е правилен и законосъобразен, като при постановяването му са спазени изискванията на процесуалния и материалния закон.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е неоснователна.

С присъда № 28/05.06.2023г., постановена по нохд № 1420/22г. по описа на Окръжен съд - Варна подсъдимият Б. е признат за виновен в това, че на 18.10.2021 г. в гр. Варна дал подкуп - 150 лева (сто и петдесет лева) на длъжностно лице И. С. С., изпълняваща длъжността Главен юрисконсулт в Дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране" - отдел „Устройство на територията" в Община Варна, за да не извърши действие по служба, в резултат на които да бъде върната на дирекция „Устройство на територията" в Район Аспарухово, Община Варна, административна преписка по заявление с рег. № АУ118618ВН/08.12.2020 г. по описа на Община Варна, 2 отнасяща се до изработване на подробен устройствен план, в това число да не даде указания и становище за връщане на посочената по-горе преписка на дирекция „Устройство на територията" в Район Аспарухово, Община Варна, поради което на основание чл.304 ал.1 пр.3 от НК и чл. 55 ал.1 т.2 б.„б“ от НК му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ, при следните пробационни мерки: 1) по чл. 42 а, ал. 2, т. 1 от НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 7 месеца, с периодичност 2 пъти седмично; 2) по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 7 месеца.

С първоинстанционната присъда съдът оправдал подсъдимия по първоначалното обвинение по чл. 304а, предл. 3 от НК, вр. чл. 304 ал. 1 от НК относно това да е дал подкупа на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, за да извърши действия по служба - да съдейства да не бъде върната цитираната по - горе преписка, като коригира лично текста на предложението от кмета на Община Варна до Общински съвет Варна за вземане на решение за изработване на подробен устройствен план - план за улична регулация по преписката, да отстрани пропуските, грешките и нередностите в посоченото предложение и да положи съгласувателен подпис в цитираното по-горе предложение, както и да придвижи по - бързо преписката.

Съдът постановил на осн. чл. 55, ал. 3 от НК на подсъдимия да не се налага наказание глоба.

Съдът се произнесъл по разноските, по отнемането на предмета на престъплението и по веществените доказателства по делото.

По въззивен протест срещу оправдателната част на присъдата и по въззивна жалба на подсъдимия е било образувано внохд № 298/23г. по описа на Апелативен съд – Варна.

С атакуваното понастоящем решение № 156/14.11.2023г. ВнАС е упражнил правомощията си по чл. 337, ал. 1, т. 2 и чл. 338 от НПК, като:

- изменил първоинстанционната присъда, отменявайки я в оправдателната й част и прилагайки закон за същото наказуемо престъпление – признал подсъдимия за виновен в това, че на 18.10.2021г. в гр.Варна дал подкуп - пари, на обща стойност 150лв. на длъжностно лице И. С. да извърши действия по служба - да съдейства да не бъде върната преписката, като коригира лично текста на предложението на Кмета на община Варна до Общинския съвет - Варна за вземане на решение за изготвяне на подробен устройствен план за улична регулация, да отстрани пропуските, грешките и нередностите в предложението, да положи съгласувателен подпис, както и да придвижи по - бързо преписката -престъпление по чл. 304, ал.1, пр. 3 от НК;

- потвърдил първоинстанционната присъда в останалата й част.

І. По доводите, ангажиращи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 3

НПК относно допуснати съществени процесуални нарушения.

В обобщен вид те са развити в три основни направления – а) пороци в осъществената от съдилищата доказателствена и аналитична дейност в контекста на развилата се диференцирана процедура по чл. 371, т. 1 от НПК; б) неправилни изводи по фактите относно субективната страна на деянието и обстоятелството за какво е дадена паричната сума; в) осъждане на дееца по неясно, вътрешнопротиворечиво обвинение, с неясен съдебен акт, от който не може еднозначно да се изведе за каква точна служебна дейност на св. С. е дадена инкриминираната парична сума.

І. 1. При проверката на атакувания съдебен акт, в контекста на първо развитото оплакване за неправилна дейност по събиране и анализ на доказателствената съвкупност, ВКС не констатира контролираните инстанции да са допуснали съществени процесуални нарушения при изясняване на релевантната за отговорността на дееца фактология.

На първо място, не е допуснато съществен процесуален порок с пропуска на въззивния съд да констатира, че въпреки провелата се пред първия съд процедура на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК, той е провел разпит на св. С. и св. Б. при условията на устност, непосредственост и състезателност. Напротив – при непълнотата в гласните доказателствени средства и необходимите за изясняване на обективната и субективната съставомерност на деянието елементи, проявената съдебна активност представлява стриктно изпълнение на задължението по чл. 13 от НПК за разкриване на обективната истина в процеса. Известно е, че за разлика от хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при формата на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК провеждането на съдебно следствие не е изключено, а само е редуциран неговия обем. Одобрявайки по реда на чл. 372, ал. 3 от НПК изразеното от страна на подсъдимия и неговия защитник съгласие да не бъдат разпитани всички или някои от свидетелите, съдът постига законовата цел за процесуална икономия, като с определението си отделя не спорните от безспорните обстоятелства, а спорните от неоспорените доказателствени средства, които ги установяват. (вж.

Раймундов, П., Особени наказателни производства, 2010, с. 257). Изразеното от касатора съгласие св. С. и св. Б. да не бъдат разпитвани, а при постановяване на присъдата – да бъдат ползвани протоколите им за разпит от досъдебното производство, не изключва нито възможността да се съберат допълнителни доказателства, за които информация отсъства в протоколите за разпит, нито последващата проверка, анализ и оценка на тези доказателствени материали.

Принципът за разкриване на релевантната за процеса фактология и то по начин, недопускащ каквото и да е съмнение в нея, не може да бъде дерогиран от протичащата диференцирана процедура по чл. 371, т. 1 от НПК. Стигне ли съдът по същество до извод, че следва да проведе допълнителен разпит на свидетел (или вещо лице) за установяване на контролни факти; за изясняване на детайли от фактология, за които поначало свидетелят не е бил разпитван на досъдебното 4 производство или пък за отстраняване на съществени противоречия относно главния факт в процеса, съобразно препращащата норма на чл. 374 НПК, приложими са общите правила за провеждане на съдебно следствие. Ето защо, доводите, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е одобрил изразеното съгласие по отношение на св. С., а след това (при одобрено с определение по чл. 373, ал. 3 от НПК) съгласие за св. Б., е провел разпита й, са лишени от основание. Съвсем отделен е въпросът, че претенцията за обсъжданото процесуално нарушение не обосновава нито неговата „същественост“, нито по какъв начин се е отразила на процесуалните права на страните (чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК) и/или пък на формиране на вътрешното убеждение на решаващите инстанции по фактите, т.е. не би могла да доведе до търсения от касатора резултат - отмяна на съдебния акт и връщане на делото за отстраняване на процесуалния порок в доказателствената дейност.

І. 2. Неоснователно се оспорва фактическият извод, че дадената от касатора парична сума от 150 лв. е била с цел не да мотивира длъжностното лице да осъществи поведение (действие и бездействие), с което фактически да придвижи преписката напред, а единствено с цел да се отблагодари деецът на св. С. за проявеното от нея разбиране и любезност при проведения между тях телефонен разговор.

Възражението е било поставено на вниманието на въззивния съд, който му е дал мотивиран и задълбочен отговор (вж. л. 79 от внохд № 298/23г. на ВнАС).

Само изнесеното в обясненията на подсъдимия твърдение, че целта на предоставяне на паричната сума в знак на „благодарност“, правилно е било съпоставено в контекста на останалите доказателствени материали и с основание е заключено, че то се опровергава от тях. Извън съмнение изводите за субективната страна на деянието се основават преди всичко не на твърденията на дееца, а на обективираното от него поведение. В този смисъл съдилищата правилно са поставили акцент на хронологията на проведения телефонен разговор между подсъдимия и св. С., неговото съдържание, в което той неколкократно е изразил надежда и опасения преписката да не бъде върната на служителите в район Аспарухово, включително и чрез действия по коригиране на полученото предложение и факта, че сумата от 150 лева (три банкноти от по 50 лева) не просто е предадена на св. С., а е била поставена в хартиена кутийка от лекарство с надпис „Левофлоксацин“, т.е. по начин, указващ на съзнание за противоправност на предоставянето на облагата у дееца. Осъщественият анализ на доказателствените средства – показанията на св. С., св. Ж. и отчасти на обясненията на подсъдимия не търпи критика, тъй като същите са съпоставени помежду си и с оглед на вътрешната им логичност, като еднозначно указват на целта на подсъдимия да мотивира, чрез даването на инкриминираната парична сума, св. С. да извърши и да не извърши определени действия по служба.