Решение № 381 от 04.12.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. Кюстендил, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231500500350 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба подадена от „Профи Кредит България “ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53е, вх .В, с която се обжалва Решение № 263 от 28.03.2023 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 1897/2022 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Кюстендилският районен съд е отхвърлил предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД искове за признаване за установено, че Ц. Й. Г. и Г. В. Д. солидарно дължат на ищеца сума в размер на 7241,15 лв., от която: главница в размер на 3 471,03 лв.; договорна лихва в размер на 1 230,41 лв.; възнаграждение за услуга „Фаст“ в размер на 843,38 лв.; възнаграждение за услуга „Флекси“ в размер на 1 349,38 лв.; лихва за забава – 191,77 лв.; законна лихва- 155,18 лв. за периода от 05.05.2022 г. до 28.07.2022 г., представляващ и неизплатени задължения по Договор за потребителски кредит №30042133891 от 28.01.2020 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащане на вземането.

Въззивникът релевира доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт. Възразява срещу изводите на съда, че представеното от ответниците извънсъдебно споразумение изцяло замествало облигационната връзка между страните от първоначалния договор, респ. ищецът неоснователно претендира вземания по първоначалния договор за кредит. Сочи, че предвид неизпълнение от страна на длъжника на поетите със споразумението задължения и съгласно чл. 7 от споразумението, същото е прекратено. Допълва, че ответниците не оспорват нито дължимостта, нито размера на вземанията по процесния договор за кредит. Иска отмяна на решението и постановяване на ново решение, с което д а се уважат 1 предявените искови претенции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Ц. Й. Г., с който въззиваемата твърди, че клаузите, касаещи допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ противоречат на добрите нрави и чл. 10а, ал.

2 ЗПК. Счита, че клаузата в договора относно размера на ГПР не съответства на чл. 4, ал. 2 от Директива 93/13 ЕИО, респ. не следва да бъде прилагана, а договорът е нищожен, респ. потребителят дължи връщане само на чистата получена сума.. Заявява искане за постановяване на решение, при което дължимите суми по кредита бъдат преизчислени при съобразяване на недействителните клаузи и лихви.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията по чл.269 от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при извършена служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, каквито са и нормите, уреждащи материята за неравноправния характер на потребителския договор, поради което по отношение на тях намират приложение указанията в ТР № 1/ 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и въззивният съд следва да ги приложи при произнасяне по правния спор между страните, независимо дали тяхното нарушение е въведено като основание за обжалване.

ОС- Кюстендил, след преценка на събраните по делото доказателства при усл. на чл.235, ал.2 от ГПК, както и на доводите и твърденията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По силата на Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №30042133891 от 28.01.2020 г. ищецът е предоставил на Ц. Г. сума в размер на 4 600 лв., която да се погаси за срок от 36 месеца, при размер на месечната вноска от 224,00 л в . Дължимата сума по кредита е в размер на 8 063,91 лв. Със същия договор ответницата Г. е закупила допълнителни пакети с услуги – „Фаст“- 1380 лв. и „Флекси“- 2208 лв., като за тях дължи допълнително по 99,96 лв. месечна вноска.

Общият размер на месечната вноска е 323,66 лв., а на общото задължение – 11 651,91 лв. Падежът за погасяване на месечното задължение е всяко пето число от месеца.

Солидарен длъжник по кредита е Г. В. Д..

По делото са приложени като доказателства заверени преписи от погасителния план по договор за потребителски кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация на потребителите, искане за отпускане на кредит. С приложените декларации ответниците са декларирали, че са запознати с Общите условия на „Профи Кредит България“ ЕООД, които също са приложени към делото.

По делото е представено извлечение по сметка към процесния договор, от което е видно, че последното отразено плащане от длъжниците е към 05.05.2021 г. в общ размер на 244, 85 лв.

Приложени са уведомителни писма, с които ответниците се уведомяват, че поради нарушение на задълженията им по договора за кредит, банката е обявила крредита за предсрочно изискуем, считано от 05.05.2022 г. /.

Представено е извънсъдебно споразумение за преструктуриране на дълга от 11.08.2022 г., от което е видно , че задължението по Договор №30042133891 е в размер на 7 916, 55 лв., включващо главница, лихви и такси, което следва да се изплати на 31 месечни вноски, всяка в размер на 255,37 лв., като падежът на всяка вноска е 26-то число от месеца, съгласно нов погасителен план.

2

При така установеното от фактическа страна, основният спор между страните по договора пред въззивната инстанция, касае същността на представеното по делото извънсъдебно споразумение за преструктуриране на дълга от 11.08.2022 г., с което са предоговорени задълженията, произтичащи от Договор №30042133891. В тази връзка следва да се посочи следното:

Съдът счита, че относно действителното съдържание на извънсъдебното споразумение, по реда на чл.20 от ЗЗД следва да се тълкува действителната воля на страните. Тълкуването на договора има за цел да установи точния смисъл на уговорките в неговото съдържание, като се спазва правилото, че се тълкуват само неясни уговорки- двусмислени или ясни, по които обаче е налице спор.

В настоящия случай при тълкуването съобразно правилата на чл.20 от ЗЗД на отделните клаузи във връзка едни с други и с оглед целта на договора, съдът счита, че в това споразумение действителната воля на страните е да уредят по друг начин условията на договора за потребителски кредит така, че на неизправната страна да се предостави възможност да погаси просрочените си задължения. С него нито се новира задължението на кредитополучателя, нито по своята същност представлява ново съглашение между страните, което е независимо и самостоятелно по отношение на договора за кредит. В рамките на същия общ размер на стария непогасен кредит (7916.55 лв.) страните са изменили размера на отделните месечни вноски, срока на кредита, както и падежите на вноските. Преструктурирането на дълга по отношение на тях представлява изменение на несъществени елементи от договора и не внася съществено изменение в облигационното правоотношение между страните.

Предвид на изложеното, настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че подписаното между страните на 11.08.2022 г. споразумение създава нови облигационни правоотношения между тях, с което се заместват породените преди това по договора за кредит отношения. Счита, че постигнатото извънсъдебно споразумение с нов погасителен план за преструктуриране на дълга по договора за кредит №30042133891 има характер на анекс за изменение на същия.

С оглед изложеното, съдът следва да прецени действителността на договора за потребителски кредит.

Процесният договор попада в обхвата на регулация на Закона за потребителския (ЗПК), който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит, а също и на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), който урежда защита на определена категория длъжници. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.т.7- 12 и 20, ал.2 и чл. 12, ал.1, т.т.7-9 договорът за потребителски кредит е недействителен.

Последиците от тази недействителност е уредена в чл.23 от ЗПК, а именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, като той дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не и заплащане на лихви и другите разходи.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишен процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая макар и формално това изискване да е изпълнено, установява се че то по същество е невярно и води до заблуждение на потребителя 3 относно действителното му задължение по кредита. Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително, лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В настоящия случай в договора за потребителски кредит са уговорени ГПР 48.80 %, ГЛП 41.00 % и лихвен процент на ден 0.11%, Безспорно е, че в тях не са били вкючени допълнителните разходи по кредита, произтичащи от услугите „Фаст“ и „Флекси“, което е в нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Следва да се има предвид също така, че общият размер на възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“- 1380 лв. и „Флекси“ е 3 588 лв., а размерът на отпуснатия кредит е 4 600 лв., т.е. уговорени са допълнителни услуги, които икономически не съответстват на отпуснатата сума, доколкото общата стойност на възнагражденията на допълнителните услуги се доближава до размера на кредита.

Следователно налице е и противоречие с добрите нрави, тъй като се цели да се заобиколи забраната да се натоварва неоправдано длъжника с допълнителни такси, независимо дали се е съгласил с тях и дали договорът може да се сключи и без тях.

Цената на описаните услуги следва да е инкорпорирана във възнаграждението на кредитора, което се претендира от длъжника, а неговия размер е ограничен със ЗПК.

Чрез уговарянето на тези допълнителни услуги се цели заобикаляне на прага на възнаграждението с цел получаване на по-високо възнаграждение, което не следва да се допуска. В случай, че възнагражденията за закупените допълнителни услуги се влючат в изчисляването на ГПР, то той би се променил в посоча повишаване на същия Наред с изложеното клаузите за уговорени пакети допълнителни услуги се явяват нищожни и по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП като неравноправна клауза в потребителски договор, тъй като не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Предвид на изложеното, съдът приема, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискланията начл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в него не е посочен по ясен и разбираем начин ГПР и поради което и съгласно нормата на чл.22 от ЗПК същият следва да се приеме за недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК за кредитополучателя възниква за задължението да върне на кредитора само действително получената сума по договора, като следва да се откаже и зачитане на клаузата за възнаградителна лихва в процесния договор за кредит.

Доколкото ищецът не оспорва, че размерът на изплатеното от ответниците задължение по договора за потребителския кредит е в общ размер 5 041.40 лв., както и доколкото се установи, че в хода на съдебното производство са погасени още 776.20 лв., то искът за главницата е неоснователен.

Съдът намира, че макар по други съображения, крайният резултат на районен съд е правилен, поради което следва да го потвърди.