Определение № 25402 от 19.07.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25402 гр. София, 19.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110109624 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 229 ГПК.

Образувано е по искова молба на К. А. М. против „име на дружество“ ЕАД.

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК за признаване за установено, че ответникът не е собственик на 69/834 ид.ч. от имот с идентификатор № хххх, подробно описан. Обосновава правния си интерес с твърдения, че е собственик на сочените идеални части по силата на придобивното основание по чл. 98 ЗС.

Служебно събраните данни са, че по гр.д. № 25804/2017 г., СРС, 143-ти с-в, което в момента е висящо във въззивна инстанция, е предявен иск от същия ищец с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК за признаване за установено, че същият ответник не е собственик на същия имот, като правният интерес е обоснован с друго твърдяно от ищеца придобивно основание.

В определение № 1751 от 20.06.2023 г. по ч.гр.д. № 1937/2023 г., ВКС, II г.о., е посочено, че е допустим е отрицателен установителен иск за собственост, в който ищецът обосновава правния си интерес с твърдение, че е собственик на имота въз основа на конкретно придобивно основание, ако вече е висящо производство по отрицателен установителен иск между същите страни и за същия имот, в което правният интерес на ищеца е обоснован с друго придобивно основание. Доколкото предметът на исковете и страните съвпадат, то такива производства следва да бъдат съединени за издаване на общо решение, ако са налице условията на чл. 213 ГПК. При невъзможност за съединяване на производствата и продължаване на самостоятелното им разглеждане, то недопустимост за единия от исковете ще възникне при влизане в сила на решението по другия иск. Ако искът е уважен - за ищеца вече липсва интерес, тъй като е постигнал целения резултат; ако искът е отхвърлен - това означава, че ответникът е признат за собственик и всички евентуални права на ищеца са отречени.

Позицията, формулирана от ВКС, сочи, че е налице преюдициалност между двата иска, доколкото допустимостта на по-късно предявената отрицателна установителна 1 претенция е обусловена във всички случаи от решението по първия иск – и ако първият иск се уважи, и ако се отхвърли, по-късно заведеното дело става недопустимо. Именно по тази причина и ВКС сочи, че ако двете дела са висящи пред един съд, следва да бъдат съединени по чл. 213 ГПК.

Ето защо съдът намира, че е налице установената в нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК връзка на преюдициалност и настоящото дело следва да бъде спряно до приключване на гр.д. № 25804/2017 г., СРС, 143-ти с-в, с влязъл в сила съдебен акт.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. № 25804/2017 г., СРС, 143-ти с-в.

Определението може да се обжалва от страните пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването.

Препис от определението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2