Решение № 195 от 09.12.2025, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Кърджали, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело № 20255100500323 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. N 9480/22.08.2025 г., п.кл. 21.08.2025г. по входящия регистър на РС – Кърджали, подадена от Н. Д. А. от с.З., общ.К., представлявана от представител по пълномощие адв.И. П. от АК – Х., срещу решение N 374/26.07.2025 г. по гр.д. N 1796/2024 г. по описа на РС – Кърджали.

Решението на РС – Кърджали, с което делбеният недвижим имот е изнесен на публична продан на основание чл.348 от ГПК и е отхвърлена възлагателната претенция по чл.349, ал.1 от ГПК на съделителя Н. Д. А., както и е отхвърлена възлагателната претенция по чл.349, ал.1 от ГПК на другия съделител Б. Б. Д., се обжалва от съделителя Н. Д. А. в частта, с която имотът е изнесен на публична продан и е отхвърлена възлагателната й претенция, с искане в тази му част да се отмени и вместо това да се постанови решение, с което процесният имот да се възложи изцяло в неин дял и дела на другия съделител да се уравни в пари съгласно заключението на вещото лице по делото за този размер. Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Оплакванията на въззивника са, че въпреки наличието на всички предпоставки за прилагането на разпоредбата на чл.349, ал.1 от ГПК, същата не е приложена. Вместо това неправилно е приложен чл.348 от ГПК като резултат от необосновано позоваване от първоинстанционния съд на факт, посочен от ищеца по 1 друго гр.д. N 344/2022г. по описа на РС-Момчилград, че страните са закупили апартамент в Н. чрез ипотечен кредит. За този факт не били събрани доказателства по надлежния в ГПК ред както по другото, така и по настоящото дело, като по първото дело, приключило със споразумение, този факт не се установявал от диспозитива на решението. По този начин, в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд се е позовал на този факт, без същият да е бил посочен от която и да е от страните по делото и без за установяването му съдът да е дал указания за ангажиране на доказателства, наред с което не допуснал представената в съдебно заседание чрез процесуален представител декларация за имотно състояние на Н. А..

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Б. Б. Д., чрез представител по пълномощие, с отговор на въззивната жалба я оспорва изцяло, с искане обжалваното решение да се потвърди и да му се присъдят разноски за въззивна инстанция. Сочи, че с оглед наличните доказателства правилно първоинстанционният съд е приел, че страните в производството притежават и друго, закупено по време на брака им, жилище в К. Н., в резултат на което постановил обжалваното решение, с което процесният недвижим имот е изнесен на публична продан на основание чл.348 от ГПК.

В съдебно заседание въззивникът Н. Д. А. не се явява и поддържа въззивната жалба чрез представител по пълномощие, който моли обжалваното решение да се отмени, като се постанови решение, с което неподеляемият делбен имот да се възложи на въззивника на основание чл.349, ал.1 от ГПК, като представя декларация за имотно състояние, изходяща от Н. Д. А., с която същата декларира притежание на 1/2 идеална част от процесния делбен имот.

В съдебно заседание въззиваемият Б. Б. Д. не се явява, поддържа отговора на въззивната жалба чрез представител по пълномощие, който моли обжалваното решение да се потвърди и претендира разноски за въззивна инстанция.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:

Производството пред Районен съд – Кърджали е образувано по предявен от Б. Б.

Д. против Н. Д. А. иск за делба на недвижим имот – Апартамент N **, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор N *** по КККР на гр.

К., одобрени със заповед N РД-18-66/18.10.2006г. на изп. директор на АК, с последващо изменение в КККР, засягащо самостоятелния обект от 28.06.2019 г., адрес на имота: град К., кв. „В.“, ул. „Н.“ N **, ет. *, разположен в североизточната част на трети етаж на сграда с идентификатор N ***, със застроена площ на апартамента 112.61 кв. м., състоящ се от антре, две спални, дневна - кухня, тоалетна, баня - тоалетна. лоджия и балкон, при съседни самостоятелни обекти съгласно схема: на същия етаж - обект N ***; под обекта - обект N ***, и

2 над обекта - N ***, ведно с принадлежащото му мазе N ** с полезна площ 4.28 кв. м., при граници: североизток - коридор, югоизток - мазе N **, югозапад мазе N *, както и с припадащите се 5.00 % идеални части от общите части от на сградата, с 6.41% идеални части от общите части на жилища-стълбища, входове и коридор, в размер на 19.11 кв. м., както и ведно с 5.374%, съответстващи на 35.47 кв. м. от правото на собственост върху земята, върху която е построена сградата, съставляваща поземлен имот с идентификатор N *** по КККР на град К., одобрени със заповед N РД-1866/18.10.2006 г. на изп. директор на АК, с последно изменение засягащо поземления имот от 28.06.2019 г., адрес на поземления имот: град К., кв. „В.“ , ул. „Н.“ N **, целият с площ 660 кв. м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 метра/, при съседи на поземления имот: ПИ N ***, ПИ N ***, ПИ N *** и ПИ N ***, с искане за допускането му до делба при равни квоти, по 1/2 идеална част за всеки от съделителите, при твърдения, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с прекратяването на брака поради развод с влязло в сила съдебно решение от 02.03.2023г., при равни идеални части с оглед на трансформирането й в обикновена съсобственост.

С влязло в сила решение е допусната делба на недвижимия имот при равни идеални части за всеки от бившите съпрузи, след като е установено, че имотът е придобит по време на брака им при условията на съпружеска имуществена общност, която с прекратяване на брака с развод е трансформирана в обикновена съсобственост.

С обжалваното решение първоинстанционният съд в проведената втора фаза на делбата е отхвърлил възлагателните претенции на страните, основани на предпоставките на чл.349, ал.1 от ГПК, като е приел, че с представеното по делото решение N 46/02.03.2023 г. по гр. д. N 344/2022 г. по описа на РС-Момчилград, с което е прекратен брака между страните, като е предоставено на Н. Д. А. упражняването на родителските права върху малолетните, в т.ч. и понастоящем деца на страните – И. Б.

Д., роден на ******** г., И. Д., роден на ******** г. и А. Б. Д., роден на ********** г., не е установено по разпределената им доказателствената тежест наличието на всички предпоставки за уважаване на възлагателните им претенция по чл. 349, ал. 1 ГПК, вкл. нито една от страните не е посочила, нито е представила доказателства за липса на друго собствено жилище, респ. че процесният имот е единственото жилище, наред с което в мотивите на бракоразводното решение е посочено, че страните по време на съвместния им живот закупили апартамент в Н., поради което и независимо от наличието на другите предпоставки по отношение на съделителя Н. Д. А., на която е предоставено упражняването на родените от брака малолетни деца, при липса на доказателства, че процесното жилище е единствено, и двете приети за разглеждане възлагателни претенции са приети за недоказани.

Съгласно чл.349, ал.1 от ГПК предпоставките за уважаване на възлагателна 3 претенция на бивш съпруг са делбеният имот да е жилищен и неподеляем, същият да е бил съпружеска имуществена общност, която е прекратена с развод между страните, бившиятсъпруг, който е поискал възлагане, да няма собствено жилище и на него да е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака.

Установено е по делото, в т.ч. и от неоспореното от страните заключение на допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-техническа екпертиза относно поделямостта и пазарната стойност на имота, че делбеният имот е жилищен, реално неподеляем поради невъзможност да се обособят два /и повече/ самостоятелни обекта съгласно техническите изисквания на ЗУТ/чл.203, ал.1 и чл.40, ал.1/, като пазарната му стойност възлиза на 141 500 лв..

Предвид оплакванията във въззивната жалба и предвид, че всеки придобивен способ на право на собственост е уреден в закона с императивни правила, така както и всеки способ за осъществяване на делбата е уреден в закона с императивни правила, при посочената в закона поредност, като по възлагателните претенции на страните първоинстанционният съд е дал указания за установяване на предпоставките, посочени в чл.349, ал.1 от ГПК, без да е изпълнил задължението си съгласно чл.145, ал.1 от ГПК за изясняване на фактите от предмета на делото и от предмета на доказването, като постави въпрос дали същите имат или нямат собствено жилище, след което и съгласно чл.146, ал.2 от ГПК да даде указания за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, и въпреки това е отказал в следващо съдебно заседание да приеме представена от процесуалния представител на съделителя Н. Д. А. декларация за семейно и материално и имотно състояние и е върнал същата, в т.ч. и физически, е налице допуснато процесуално нарушение, по оплакванията за което е дадена възможност на въззивника Н. Д. А. да представи доказателства дали има собствено жилище. С изходящата от последната декларация се декларира, че същата притежава 1/2 идеална част от процесния делбен имот.

По този начин е доказано обстоятелството, че съделителят Н. Д. А. няма друго жилище, с оглед на което са налице всички кумулативно предвидени в чл.349, л.1 от ГПК предпоставки за уважаване на възлагателната претенция на въззивника, на която с бракоразводното решение е предоставено упражняването на родителските права над родените от брака и ненавършили все още пълнолетие деца, при което неподеляемият жилищен имот се постави в неин дял и дела на другия съделител се уравни с пари до размера на квотата му от съсобствеността, възлизащо на половината от пазарната оценка на имота в размер на 70 750 лв., което съгласно чл.349, ал.5 от СК е платимо заедно със законната лихва в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.

По отношение на спорното изискване претендиращият възлагане да няма друго жилище, то и при наличие на друго общо жилище на съделителите извън пределите на 4 страната, не е налице пречка делбеният имот да бъде поставен в дял на съделителя Н.

Д. А., защото такава пречка ще е налице само ако тя притежава в своя изключителна лична собственост друг жилищен имот, но не и когато притежава само идеална част от жилищен имот. В този смисъл е ТР N 1/2004г. на ОСГК на ВКС и последвалата съдебна практика, напр. решение N 229 от 7.04.2010 г. по гр. д. N 14/2009 г., I г. о., ВКС, решение N 72 от 08.06.2015 г. по гр. д. N 6017/2014 г., I г. о., че притежаването на идеална част от друг имот не е пречка за възлагане по чл.349, ал.1 ГПК.

Наличието на предпоставката претендиращият възлагане да няма друго жилище, съделителят Н. Д. А. установява чрез представяне на декларация за имотното си състояние, в която посочва, че не притежава друго жилище. Според възприетото в решение N 143/08.02.2017г. по гр.д.N 1693/2016г. на Второ ГО на ВКС становище имотните декларации на съделителите за установяване и доказване на отрицателното условия за възлагане на наследствения недвижим имот по реда на чл. 288 ал.3 ГПК/ отм./, респ. по чл. 349 ал.2 ГПК са частни диспозитивни писмени доказателства, изхождащи от страна по делото. Същите се ползват с материална доказателствена сила относно установения факт и доколкото тези писмени декларации имат за цел да установят обстоятелство в полза на лицето от което изхождат, то същите следва да се ценят с оглед на всички останали доказателства по делото, а при тяхното оспорване тежестта на доказване относно декларираните обстоятелства е изцяло за лицето декларатор. В случая представената пред въззивния съд декларация, при липса на други доказателства, които да оборват декларираното и липса на възражение, че съделителят има в своя изключителна собственост друг жилищен имот съд, следва да бъде зачетена и да се приеме, че този съделител не притежава в своя изключителна лична собственост друг жилищен имот.