Решение № 260049 от 02.03.2021, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

№…………………../………………...2021 год. гр.Варна,

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ЦВЕТА

ПАВЛОВА при участието на секретаря

Мая Петрова, като разгледа докладваното от съдията т.дело № 424 по описа на ВОС за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл.

365 т.1 ГПК/.

Производството по делото е образувано по повод предявен от „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г, срещу „ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к.с.о. „Траката-4“, № 112, иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 939 250.34 лeвa, представляваща получена без основание цена за произведена от ответника ел. енергия, формирана от разликата между преференциална цена за произведеното количество ел. енергия след достигане на нетното специфично производство за съответната година през м. 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2015 год., м. 08, 09, 10, 11, 12.2016 год. и м. 08, 09 и 10.2017 год. и приложимата цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 86 ЗЗД.

Твърди се в сезиралата съда искова молба, че ищецът е титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 год. от ДКЕВР (допълнена с последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013 год. на ДКЕВР), а „Вентус България“ ЕООД е производител на електрическа енергия от възобновяем източник чрез енергиен обект - ВяЕЦ „Храброво 1“ с обща инсталирана мощност от 4 МW, която е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-05-247/08.02.2013 год. Сочи се също, че „Национална електрическа компания" ЕАД /за краткост – „НЕК“ ЕАД / е титуляр на лицензия за извършване на дейността обществен доставчик на електрическа енергия № Л-147-13/17.12.2004 год., издадена от ДКЕВР, като НЕК ЕАД е задължено да купува от „Енерго - Про Продажби“ АД, в качеството му на краен снабдител, количествата електрическа енергия, която „Енерго - Про Продажби" АД е закупило от възобновяеми източници по цената, по която е закупена от съответния производител.

Ищецът излага, че с ответното дружество се намират в облигационно правоотношение по силата на Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 328 от 21.02.2013 год., съгласно чл. 16, ал. 1 от който, цената за продажба на електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР в съответствие е разпоредбите на ЗЕВИ. Твърди, че приложимата преференциална цена по Договора за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем източник между ищеца и ответника е определена с Решение Ц-18/28.06.2012 год. на ДКЕВР, като по силата на т.7 от същото преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа е в размер на 148,71 лева без ДДС. Сочи, че през месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември на 2015 год., за месеците август, септември, октомври, ноември и декември на 2016 год., както и за месеците август, септември и октомври на 2017 год. „Енерго-Про Продажби" АД е закупило от „Вентус България“ ЕООД електроенергия общо в размер на 7 046 197 kWh на стойност от 985 771.44 лева с ДДС. Цялото закупено количество ел. енергия ищецът продал на „НЕК“ ЕАД за същата сума в размер на 985 771.44 лева с ДДС.

Сочи, че с влязло в сила решение

№ 16672/12.12.2013 год. по адм. д. № 473/201З год. тричленен състав на ВАС е приел, че Решение № Ц-18/ 28.06.2012 год. на ДКЕВР в раздел I, т.7 и т.8, с което са определени считано от 01.07.2012 год., преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа – 148.71 лева /MWh и над 2 250 часа - 132.71 лева/ MWh, е незаконосъобразно и го е отменил, като преписката била върната на ДКЕВР за ново произнасяне по раздел I, т.7 и т.8. В изпълнение на указанията КЕВР е приела Решение № Ц-29 от 16.11.2017 год., с което е определила преференциална цена на електрическата енергия, произведена от вятърни електрически централи, считано от 01.07.2012 год., както следва: за тези, работещи до 2 250 часа – 148.71 лева/MWh при нетно специфично производство в размер на 1 860 kWh, а за тези работещи над 2 250 часа – 132.71 лева/MWh при нетно специфично производство в размер на 2 139 kWh.

След постановяване на Решение №

Ц-29 от 16.11.2017 год., ищецът с писмо изх. № K-EPRS 129/17.01.2018 год. информирал ответника, че към 01.11.2017 год.

ВяЕЦ „Храброво 1“ е надхвърлила нетното специфично производство от 1 860 kWh/kW и го поканил да издаде кредитно известие към фактура № 485/30.11.2017 год., с което произведеното количество електрическа енергия над НСП за месец ноември 2017 год. да се остойности по цена за излишък на балансиращия пазар.

С писмо изх. №

26-1632-176/12.12.2017 год „НЕК“ ЕАД отправило искане към ищцовото дружество във връзка с Решение № Ц-29 от 16.11.2017 год. да издаде кредитни известия към фактури за продадена електрическа енергия на „НЕК“ ЕАД по отношение на префактурираната енергия на ВяЕЦ „Храброво 1“, собственост на ответника и дебитни известия към същите фактури по цена за излишък за съответните производители, като приложило справка за произведените и платени количества електрическа енергия в периода 01.01.2015 год. до 31.10.2017 год. над нетното специфично производство. От своя страна, с писмо изх. № K-EPRS 205/24.01.2018 год. ищецът отново поканил ответника да издаде кредитно известие към фактура № 485/30.11.2017 год., тъй като „НЕК“ ЕАД отказвал да заплати произведената електрическата енергия в размер на 300 906 kWh за месец ноември 2017 год. по преференциална цена, поради надхвърляне на нетното специфично производство.

Твърди се, че във връзка с подадена на 22.03.2018 год. от „НЕК“ ЕАД жалба в КЕВР срещу ищеца, с Решение № Ж-626/21.11.2019 год. КЕВР е дало на последния тридесетдневен срок да уреди взаимоотношенията си с „НЕК“ ЕАД във връзка с цената на изкупуването на електрическа енергия от ВяЕЦ „Храброво 1“ за периода 24.07.2015 год. - 31.10.2017 год. при спазване на разпоредбата на чл.31, ал.5, т.1 и т.2 от ЗЕВИ и Решение № Ц-29 от 16.11.2017 г. на КЕВР. Така на 16.12.2019 год. последвало сключването на споразумение между тях, по силата на чл. 1 и чл. 3 от което, ищецът заплатил на „НЕК“ ЕАД сумата в общ размер на 939 250.34 лева с ДДС по посочена от него банкова сметка ***.12.2019 год., която сума „Енерго-Про Продажби“ АД е заплатило на ответника за произведеното и продадено от него количество електрическа енергия над посоченото от КЕВР НСП от 1860 Kwh/kW за периода от 24.07.2015 год. до 31.10.2017 год.

Ищецът счита, че е налице платена без основание в полза на ответника сума в общ размер на 939 250.34 лева с ДДС, доколкото е заплащал продадената му от последното електрическа енергия след достигане на НСП от 1860 KWh/KW по преференциална цена 148,71 лева/MWh без ДДС и/или по 132,71 лева/MWh без ДДС, вместо по съответната цена за излишък на балансиращия пазар, определяна от „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД, от което извежда и правния си интерес от предявяване на настоящия иск. Подробно изброява каква е стойността на разликата между цената за излишък и реално заплатената от него преференциална цена за произведената от ответника ел. енергия след достигане на НСП за процесния период, а именно:

- за месец юли 2015 год. по фактура №

314/31.07.2015 год. – 856.51 лв.

/при произведено количество ел. енергия над НСП в размер на 5,139 МWh/;

- за месец август 2015 год. по фактура № 321/31.08.2015 год. - 73 677.55 лв. /при произведено количество ел. енергия над НСП в размер на 456,189 МWh/;

- за месец септември 2015 год. по фактура №327/30.09.2015 год.- 67 407.38 лв. /при произведено количество ел. енергия над НСП в размер на 413,799 МWh/;

- за месец октомври 2015 год. по фактура №332/31.10.2015 год. - 79 719.64 лв. /при произведено количество ел. енергия над НСП в размер на 541,830 МWh/;

- за месец ноември 2015 год. по фактура № 341/30.11.2015 год. - 78 668.24 лв. /при произведено количество ел. енергия над НСП в размер на 551,633 МWh/;

- за месец декември 2015 год. по фактура № 348/31.12.2015 год. – 75 829.66лв.

/при произведено количество ел. енергия над НСП в размер на 536,661 МWh/;

- за месец август 2016 год. по фактура № 396/31.08.2016 год. – 3 001.37 лв. /при произведено количество ел. енергия над НСП в размер на 18,239 МWh/;

- за месец септември 2016 год. по фактура №401/30.09.2016 год.- 47 282.52 лв. /при произведено количество ел. енергия над НСП в размер на 297,145 МWh/;

- за месец октомври 2016 год. по фактура №407/31.10.2016 год. - 81 796.28 лв.

/при произведено количество ел. енергия над НСП в размер на 505,306 МWh/

- за месец ноември 2016 год. по фактура №414/30.11.2016 год. - 72 277.48 лв. /при произведено количество ел. енергия над НСП в размер на 493,201 МWh/;

- за месец декември 2016 год. по фактура №424/31.12.2016 год.-121 467.20 лв. /при произведено количество ел. енергия над НСП в размер на 823,420 МWh/;

- за месец август 2017 год. по фактура

№468/31.08.2017 год. - 71 364.04 лева /при произведено количество ел. енергия над НСП в размер на 440,436 МWh/;

- за месец септември 2017 год. по фактура №473/30.09.2017 год.-87 260.51 лв.

- /при произведено количество ел. енергия над НСП в размер на 577,080 МWh/

- за месец октомври 2017 год. по фактура №

480/31.10.2017 год. – 78 641.96 лв.

/при произведено количество ел. енергия над НСП в размер на 559,037 МWh/, които суми били платени с ДДС от ищеца.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът „ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД депозира писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост на иска, както и за неговата неоснователност. Не оспорва факта на сключен между страните договор за изкупуване на електрическа енергия, но сочи, че приложимата цена за произведената ел.енергията е преференциалната цена, определена с Решение № Ц-18/28.06.2012 год., вкл. и за количеството ел.енергия, надхвърлящо нетното специфично производство, тъй като това понятие е определено с последващ във времето закон за изменение и допълнение на ЗЕ (ДВ, бр. 56 от 2015 год., в сила от 24.07.2015 год., изм. бр.

100 от 2015 год.), т.е. НСП не е съществувало в отмененото Решение Ц-18/28.06.2012 год. Също така излага, че Решение № Ц-29 от 16.11.2017 год. на КЕВР, на което ищецът се позовавал, е отменено с Решение № 5209/ 09.08.2018 год. по адм.д. № 13565/2017 год. по описа на АССГ, потвърдено с Решение № 2539/18.02.2020 год. по адм.д. № 13280/2018 год. по описа на ВАС. В тази връзка твърди, че и Решение № Ж-626/21.11.2019 год., издадено на основание отмененото Решение № Ц-29 от 16.11.2017 год. на КЕВР, също е неприложимо, защото е отпаднало основанието за издаване на административния акт. Освен това, сочи, че същото било издадено при неправилно приложение на НСП за минал период, като твърди, че уреждащия го административен акт може да има действие само занапред.

Оспорва обвързващия характер на Споразумение № 19ИД/X19А092 от 16.12.2019 год., подписано между ищеца и „НЕК" ЕАД за заплащане на сума в размер на 939 250.34 лева, доколкото не е страна по същото.

Ответникът не оспорва, че Решение

№ Ц-29/16.11.2017 год. на КЕВР инкорпорира в един документ две решения - за определяне на преференциалната цена на електрическата енергия, изкупувана от ищеца и за определяне на нетно специфично производство, като твърди, че докато определянето на преференциалната цена, считано от 1.07.2012 год., е било предмет на висящо административно производство, поради предходната отмяна на ценово решение на КЕВР по съдебен ред, то определянето на нетно специфично производство е извършено за първи път с приемане на Решение № Ц-29 от 16.11.2017 год. на КЕВР. В тази връзка обосновава извода, че КЕВР няма право да определя НСП с обратно действие, тъй като законодателят (нито в Закона за енергетиката (ЗЕ), нито в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) не е предвидил правна възможност КЕВР да определя със задна дата (ретроактивно) нетно специфично производство, за което следва да е налице изрична разпоредба.