Решение № 67 от 09.04.2021, Административен съд - Кърджали

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ … … … град Кърджали, 09.04.2021 год.

В И М

Е Т О Н А Н А

Р О Д А

Кърджалийският административен съд, ............… в публично заседание …….… на двадесет и трети март ...........................................................………..…….………….……..……… през

2021/две хиляди двадесета и първа/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря …………………………………………..…..

Мелиха Халил, ………..………..……..………... като разгледа докладваното от .....…………….….. съдията Виктор Атанасов ....................... административно дело №22 ...... по описа за ..................... 2021 година ....................... и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на чл.118 от КСО, във вр. с Раздел І/Първи/ на Глава Х/десета - чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба,подадена от

З.Е.Ю., с посочен в жалбата адрес ***, ***, против Решение №Ц2153-08-106 от 01.12.2020 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане №О-08-999-00-********** от 21.10.2020 год. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане й е отказано отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност.

Жалбодателката заявява в жалбата, че счита оспореното

Решение №Ц2153-08-106 от 01.12.2020 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали за незаконосъобразно, поради го оспорва в законоустановения срок. Твърди, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон, административнопроизводствените правила и че е необоснован. Сочи, че е самоосигуряващо се лице и че е осигурена за всички осигурителни рискове, както и че има качеството на „осигурено лице” по смисъла КСО, като към датата на настъпване на осигурителния риск е осигурена и за общо заболяване и майчинство. Твърди, че пътуването в чужбина по никакъв начин не прекъсва осигуряването й, нито прекъсва дейността й като земеделски стопанин и че цитираните нейни пътувания не могат да бъдат основание за загубване на качеството й на осигурено лице. Твърди на следващо място, че никъде в действащото законодателство не е посочено, че земеделската дейност следва задължително да бъде осъществявана непосредствено и единствено от земеделския стопанин и че дейността може да бъде извършвана и от други лица, вкл. и наети по трудово правоотношение, т.е. че земеделската дейност може да бъде осъществявана и развивана и от други лица при временно отсъствие на земеделския стопанин. Счита, че посочената справка от МВР не може да бъде основание за отказ за изплащане на обезщетение, защото не отговаряла на действителното фактическо положение и била непълна. На следващо място твърди, че така издаденото решение е немотивирано, тъй като не било ясно, дали се приема, че въобще не е възникнало осигуряване или осигуряването й е прекратено служебно и ако е прекратено - от коя дата. Жалбодателката твърди, че по този начин била поставена в неведение и била в невъзможност да защити правата си. Счита, че са налице всички предвидени от законодателя нормативни предпоставки, за да се счита за осигурено лице, като сочи, че е започнала да упражнява трудова дейност от 05.08.2019 год. и от тази дата е възникнало осигуряването й. Излага довод, че от посочените пътувания не се установявало прекъсване или преустановяване на дейност, а така също, административният орган не сочел, че е налице прекратяване на осигуряването и ако е налице прекратяване, от коя дата и всъщност, административният орган не сочел никакво точно правно основание, въз основа на което й се отказва обезщетение. Отново сочи, че е регистрирана като земеделски стопанин и не е прекратила регистрацията, както и че са налице внесени осигурителни вноски, налице било възникване на осигуряване, което не се оспорвало от административния орган. Твърди също, че е започнала упражняване на трудова дейност и не я е прекъсвала или преустановявала и че от изложеното следвало, че е спазила всички законови норми, но административният орган не посочвал точно основание за отказа за изплащане на обезщетение или коя правна норма е нарушила, нито конкретни факти и обстоятелства, като отново твърди, че това я поставяло в невъзможност да си защити правата. Жалбодателката сочи също, че наред с горното, едва с обжалваното решение се посочвало и второ основание за отказ за изплащане на обезщетението, а именно: нямала 12 месеца като осигурена за риска „общо заболяване и майчинство”, като счита това за недопустимо, защото било нарушено правото й защита, тъй като била поставена в невъзможност да представи доказателства за придобит стаж, който не фигурирал в информационната система на НОИ. По така развитите аргументи категорично счита, че не е налице нарушение на никаква законова разпоредба от нейна страна. Поради изложеното, с жалбата моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени Решение №Ц2153-08-106 от 01.12.2020 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №0-08-999-00-**********/21.10.2020 год. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали, като незаконосъобразни и да й присъди направените по делото разноски. С жалбата са направени и доказателствени искания.

В съдебно заседание, редовно призована, жалбодателката З.Е.Ю. от ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител - адв.В.Я. от АК-***, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че не се оспорва от административния орган, че осигуряването е възникнало спрямо жалбодателката, в качеството й на земеделски производител, като самоосигуряващо се лице, а също така, не се оспорвало, че тя е започнала и е осъществявала трудовата дейност, за която е регистрирана като земеделски производител през целия период. Намира, че от събраните по делото доказателства, както и от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел, се установявало, че жалбодателката през целия период е упражнявала трудовата дейност, за която е регистрирана като земеделски производител и също така се установявало, че когато е отсъствала, същата е била подпомагана от нейния свекър при отглеждането на кокошките. Излага аргумент, че постоянната практика на съда била, че всяко самоосигуряващо лице, което осъществява определена трудова дейност, в случая - отглеждане на кокошки, тази дейност може да бъде извършвана освен лично, така и в някои случаи на отсъствие на това лице, да бъде осъществявана и от някой, който подпомага дейността й и в случая това бил разпитаният в съдебно заседание свидетел по делото, а именно: А.

А. Ю.. Твърди, освен това, че в решението, както и в разпореждането, не било посочено, че ако е налице такова прекъсване, то това осигуряване следва да бъде прекратено и конкретно, от коя дата следва да бъде прекратено осигуряването. Твърди също, че в разпореждането не се сочело като основание да й бъде отказано обезщетението - липса на осигурителен стаж за определен период, а това било направено в самото решение, като сочи, че съображения за това са изложени в самата жалба и ако съдът прецени, че решението не следва да бъде отменено на основанието, което е посочено допълнително и което не е било известно до този момент, а именно - че е налице липса на осигурителен стаж, да се приеме, че осигуряването е възникнало, осигуряването не е било прекъсвано и че осигуряването действа и към настоящия момент. Счита, че ако се приеме, че към датата, когато жалбодателката е поискала да й бъде отпуснато обезщетението, е нямала право, то при всички случаи, след навършването на тези 12 месеца трудов стаж, същата е имала право на това обезщетение, както и счита в крайна сметка, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждането на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, както и да бъдат присъдени на жалбодателката направените по делото разноски.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебните заседания, не се явява, представлява се редовно упълномощен процесуален представител - юрк.Д. Я., който оспорва жалбата и я намира за неоснователна. От името на директора на ТП на НОИ - Кърджали, моли съда да постанови решение, с което изцяло да отхвърли жалбата на З.Е.Ю., като неоснователна и да остави в сила обжалваното Решение №Ц2153-08-106/01.12.2020 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като правилно и законосъобразно. Счита, че по делото безспорно е установено, че по отношение на З.Е.Ю. не са налице предвидените в чл.48а от КСО, в условията на кумулативност, предпоставки за отпускане и изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане. Сочи, че в случая, жалбодателката няма 12 месеца осигурителен стаж за риска „Общо заболяване и майчинство”, към момента на настъпване на осигурителното събитие – раждането на детето й, както и че към момента на настъпване на осигурителното събитие, жалбодателката не е осигурена за съответния осигурителен риск, а именно - за риска „Общо заболяване и майчинство”, тъй като по отношение на нея не е възникнало осигуряване, защото не е изпълнявала трудовата дейност като регистриран земеделски стопанин, с оглед на данните за нейното отсъствие от страната. Сочи също, че в съдебно заседание е станало ясно, че жалбодателката не отговаря и на друго условие за отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане, а именно - лицето не отговаря на изискванията на регистриран земеделски стопанин по смисъла на КСО, тъй като е станало ясно, че животинската продукция от стопанството й не е предназначена за продажба, а е предназначена за лична консумация.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

В настоящия случай, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е изпратено на жалбодателката З.Е.Ю. със съпроводително писмо с Изх.№Ц1019-08-490#1/01.12.2020 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.5/, по пощата, с препоръчано писмо/пощенска пратка/ на „Български пощи” АД, без обратна разписка, с баркод ***, като от приложената по делото справка, разпечатана от интернет страницата на пощенския оператор/л.8/ става ясно, че писмото (пратката), съдържащо оспореното решение, е получено по пощата от адресата му на датата 05.01.2021 год., като това изрично е описано и в съпроводителното писмо с Изх.№Ц2153-08-106#2 от 21.01.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.2/, с което жалбата, ведно с административната преписка, са изпратени на Административен съд – Кърджали. Жалбата против решението е подадена по пощата, с препоръчана пощенска пратка, на датата 16.01.2021 год., видно от положеното клеймо върху пощенския плик с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.4/. Жалбата, освен това, е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, до административния съд, като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№Ц2153-08-106#1 от 19.01.2021 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.3/ или иначе казано, жалбата е подадена до административния орган на 11-ия/единадесетия/ ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/ - дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, по предвидения ред, в предвидената от закона писмена форма и с изискуемото се съдържание и от лице - надлежна страна, която е адресат на административния акт, с който се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.