Определение № 382 от 05.08.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 382 гр. Ловеч, 05.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА в присъствието на прокурора Т. Н. П. като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Частно наказателно дело № 20244300200295 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.437 и сл. от НПК.

Постъпила е молба от лишения от свобода А. М. И., в която моли да бъде условно предсрочно освободен, като посочва, че по време на престоя си в затвора е осъзнал грешката си и съжалява за извършеното. Посочва, че е с добро поведение – няма наказания, полагал е доброволен труд в затворническото общежитие и че в момента работи и на външен обект.

Обръща внимание на съда, че съпругата му не работи, сама се грижи за двете им деца на шест и на единадесет години и че той е единственият човек, който може да й помогне, за да осигури по-добро бъдеще на децата си.

Упълномощеният от Началника на Затвора - Ловеч инспектор СДВР Д.С. счита, че не са налице доказателства за окончателното поправяне на лишения от свобода и поддържа становището на началника на Затвора, същият да не бъде условно предсрочно освобождаван.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч изразява становище, че не следва да бъде уважавана молбата, тъй като лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за поправянето си.

В съдебно заседание л ишеният от свобода А. М. И. моли да бъде уважена молбата му.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата молба, становището на страните в съдебно заседание и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В момента А. М. И. изтърпява наказание лишаване от свобода, наложено с Определение № 284 от 21.12.2023 г. по НОХД № 2742/2023 г. по описа на РС – Шумен, в размер на 6 (шест) месеца лишаване от свобода, влязло в законна сила на 21.12.2023 г., от което наказание към днешна дата фактически е 1 изтърпял 4 (четири) месеца и 20 (двадесет) дни; от работа 11 (единадесет) дни или ВСИЧКО 5 (пет) месеца и 1 (един) ден и има ОСТАТЪК към 05.08.2024 год.- 29 /двадесет и девет/ дни.

Съдът, като съобрази постъпилата молба на лишения от свобода, становището от Затвора – Ловеч и доказателствата по делото счита, че молбата на А. М. И. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Действително е установено, че към датата на съдебното заседание лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание лишаване от свобода. Анализът на всички доказателства за цялостното поведение на И. обосновават извод, че не са налице предпоставките, визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората предпоставка, необходима за уважаване на молбата му. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в нормата на чл. 439а от НПК. Доказателствата за поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.

От приложеното към делото становище от Затвора – Ловеч е видно, че първоначалната оценка на рискът от рецидив е средна – 56 т. Зоните с дефицит са „Злоупотреба с наркотици“ и „Умения за мислене“. Рискът от вреди е оценен като среден, с пътнотранспортен характер, като е посочено, че при управление на моторно превозно средство, след употреба на наркотици, може да причини пътно транспортно произшествие и вреди както на себе си, така и на всички участници в движението.

В условията на затвора първоначално са отчетени опА.ия от уязвимост и във връзка с въпроси на контрола. И. признава и приема отговорността за извършените правонарушения, но е склонен да ги омаловажава – представя повърхностна самокритичност. Слабият самоконтрол и злоупотребата с наркотични вещества са основната причина за противозаконните му деяния.

Трудно преработва минал негативен опит. Повтаря едни и същи грешки, без да извлече необходимата поука.

Целите и задачите на индивидуалното първоначално планиране, договорени с лишения от свобода са осъзнаване на необходимостта от преустановяване на наркотична употреба, изясняване на факторите, провокирали криминално поведение и осъзнаване на въздействието от 2 извършеното правонарушение; формиране на умения за анализ и оценка на досегашното му обкръжение и редуциране на контактите му с криминално проявени и зависими лица; повишаване на уменията за разпознаване, определяне и разрешаване на проблеми; създаване на възможни решения и обмисляне на последствията от предприети действия; овладяване на импулсивността в поведението, чрез умения за адекватно планиране.

Въз връзка с депозираната молба за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода е извършена преоценка на риска от рецидив и от вреди, която запазва първоначално констатираните средни стойности, като е отчетен минимален спад от един пункт в общата оценка, в сравнение с първоначалната. Към момента оценката на риска е със средни показатели – 55 точки. Зоните с дефицит остават без промяна. През периода на изтърпяване на наказанието не е уличаван в употреба на наркотични вещества, но мотивацията на лишения от свобода за промяна на поведението му е неустойчива. Следва да се отчете и краткия му престой в затвора – И. е постъпил в 3О „В. Търново“ на 16.01.2024 година.

Видно от становището лишеният от свобода не е участвал в групова работа. Участвал е в индивидуалната корекционна работа по задължение.

Предимно се е интересувал от въпроси, касаещи промяна в правния статус, а не постигане на целите, заложени в плана на присъдата, водещи до позитивни промени в нагласите и постигане на възпиращ ефект върху противозаконното му поведение. С оглед редуциране на престоя в затворническото общежитие е изразил желание да бъде изведен на външен работен обект. Лишеният от свобода е работил, но е налице заболяване „астма“, което е причина за невъзможност да се справя с възложените задачи. Не проявява интерес към провежданите спортни и културно информационни дейности. Не се е включвал и в провежданите конкурси във връзка с празници.

От доказателствата по делото е видно, че И. не е наказван и не е награждаван.

През периода на изтърпяване на наказанието лишеният от свобода е спазвал ПВР и режимните изисквания. Извършената преоценка на риска от рецидив бележи минимален спад с 1 пункт от първоначалната и към момента е 55 т. , запазвайки първоначално отчетените средни стойности. Рискът от вреди е среден.

3

В мотивираното предложение началникът на Затвора изразява становище, че заложените и договорени цели и задачи от плана на присъдата не са постигнати предвид краткия период на корекционно въздействие.

Режимът му не е заменен с лек и няма данни за поведението му в условията на частична свобода. Посочва, че ресурсите на лишения от свобода са в творческите му заложби – самоук музикант, желанието за необезпокоявано житие и семейна отдаденост.

В подкрепа на становището на началника на затвора е и изготвения социален доклад от инспектор СДВР К.М.М. в който посочва, че е желателно да се продължи корекционно-възпитателната работа с спрямо лишения от свобода И. с оглед постигане на корекционен ефект, макар и несъществен с оглед малкия остатък.

Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода И., следва същият да е изтърпял половината от наложеното му наказание. В настоящия случай това формално изискване е налице, тъй като А. М. И. фактически е изтърпял 4 месеца и 20 дни, а остатъкът от наложеното му наказание към днешна дата 05.08.2024 г. е 29 дни.

Фактически изтърпяването на половината от наложеното наказание не е единствения и решаващ критерий, който следва да се отчита при преценка за допускането на условно предсрочно освобождаване.

Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика – ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема, че е необходимо да продължи поправителното въздействие по отношение на И., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че същия се е превъзпитал и поправил, не са постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.

В тази връзка настоящата инстанция приема, предвид посочените погоре доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно предсрочно освобождаване. С поведението си не е доказал, че наказанието лишаване от свобода му е оказало нужното корекционно въздействие.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде оставена без 4 уважение молбата на лишения от свобода А. М. И. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 29 дни от наложеното му наказание с Определение № 284 от 21.12.2023 г. по НОХД № 2742/2023 г. по описа на РС – Шумен, в размер на 6 (шест) месеца лишаване от свобода, като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. М. И. – роден на *****, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на ОСТАТЪКА към 05.08.2024 г. от 29 дни от наложеното му наказание с Определение № 284 от 21.12.2023 г. по НОХД № 2742/2023 г. по описа на РС – Шумен, в размер на 6 (шест) месеца лишаване от свобода, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на Затвора - Ловеч, и на протест от прокурора в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд - гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.

Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.

Препис от определението да се изпрати на лишения от свобода, на Ловешка окръжна прокуратура и Затвора - гр. Ловеч.

Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________ 5