Определение № 2510 от 24.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2510 гр. Пловдив, 24.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20245300502414 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.413 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД против разпореждане № 21598/25.07.2024г. по ч.гр.д.№ 11769/2024г. на ПдРС, ХІХ гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявлението по чл. 410 ГПК, подадено жалбоподателя против Ц.

Т. П..

В частната жалба се сочи, че с разпореждане от 10.07.2024г. на жалбоподателя било дадено указание да уточни дали по договора за потребителски кредит, от който произтичат претендираните вземания, са извършени плащания- колко, кога и в какъв размер. В изпълнение на даденото указание от „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД била подадена в срок молба за уточнение, в която били посочени извършените от кредитополучателя плащания. Въпреки това заявлението било отхвърлено изцяло, включително и по отношение на чистата стойност на кредита. Оспорва се като погрешен изводът на първоинстанционния съд, че били налице пречките по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Договорът за потребителски кредит- договор за паричен заем № ***, сключен на 28.03.2022г. между „Изи Асет мениджмънт“АД и Ц. П., отговарял на всички изисквания на ЗПК относно неговото съдържание.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 11769/2024г. на ПдРС, ХІХ гр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против Ц. Т. П. за сумата от 800 лева главница, 133,90 лева- договорна лихва, 175,76 лева- законна лихва, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Сумите се претендират по договор за паричен заем № ***, сключен на 28.03.2022г. между „Изи Асет мениджмънт“АД и Ц. П., вземанията по който са цедирани в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД

Видно от приложеното към заявлението по чл.410 от ГПК заверено копие от договор за паричен заем № ***/28.03.2022г., съдържанието му най- малко не отговаря не изискванията по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не е посочен коректно годишният процент 1 на разходите. В договора е отразен ГПР в размер от 41,89 %, който е изчислен на база на възнаградителна лихва от 35% и месечна вноска в размер от 93,39 лева. В действителност обаче, видно от погасителния план към договора за паричен заем и от сключения между П. и „Файненшъл България“ЕООД договор за гаранция, общият размер на разходите по кредита не включва само чистата стойност на кредита от 800 лева и възнаградителната лихва, а и възнаграждението на гаранта в размер от 636,10 лева, което е включено в погасителните вноски и ги завишава до размер от 157 лева. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително и допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.

Застрахователните премии, за които става дума в цитираната легална дефиниция, са такива по застраховки, гарантиращи вземанията на кредитора. Аналогична функция изпълнява сключения с „Файненшъл България“АД договор за гаранция. От тук произтича изводът, че не са спазени изискванията относно предоставяне на коректна и вярна информация относно общия размер на плащанията по договора за потребителски заем и ГПР. Съответно- с основание може да се приеме, че договор за паричен заем № ***/28.03.2022г. е недействителен, при което, съгласно чл.23 от ГПК, кредитополучателят дължи връщане само на неиздължената чиста стойност на кредита.

С подадената на 23.07.2024г. от жалбоподателя е уточнено, че по договора за паричен заем е платена сума в общ размер от 58 лева. Същата ще следва да се приспадне от размер на отпуснатия потребителски кредит в размер от 800 лева, като обжалваното разпореждане бъде отменено по отношение на сумата от 742 лева- главница, за която да се издаде заповед за изпълнение. В останалата й част частната жалба се явява неоснователна, поради което ще следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 21598/25.07.2024г. по ч.гр.д.№ 11769/2024г. на ПдРС, ХІХ гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявлението по чл. 410 ГПК, подадено жалбоподателя „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД против Ц. Т. П., в частта, с която е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 742 леванеиздължена част от главницата по договор за паричен заем № ***/28.03.2022г., като ВРЪЩА делото на ПдРС, ХІХ гр.с., с указание да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за горепосочената сума в размер от 742 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД частна жалба против разпореждане № 21598/25.07.2024г. по ч.гр.д.№ 11769/2024г. на ПдРС, ХІХ гр.с. в останалата й част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2