Определение № 987 от 18.03.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 987 гр. Варна , 18.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20213100500624 по описа за 2021 година

Производството е образувано по частна жалба на Т. П. М. срещу определение № 263175 от 12.22.2020 г., поправено с определение № 263897 от 30.11.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 12308 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, дванадесети състав, в частта, с което е обезсилена заповед за изпълнение № 260526 от 05.10.2020 г., постановена по ч.гр.д.

№ 12308 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, дванадесети състав.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на определението в обжалваната му част и за противоречие на закона. Изложени са доводи, че е неверен изводът на съда, че длъжникът „Енерго-про продажби“ АД не е дал повод за завеждане на делото.

Също така се сочи, че в член 414а от ГПК не е предвидено правомощие на съда да обезсили издадената заповед за изпълнение в случай на плащане, следователно определението е недопустимо. Плащането на сумата е факт едва след депозираното заявление по реда на член 410 от ГПК, поради което е налице признаването на неговата изискуемост, следователно заповедта не би следвало да се обезсили и да му се присъдят сторените от него разноски в заповедното производство, още повече, че е безспорно доказаното извършването им. Моли в тази връзка да се отмени определението в обжалваната му част и да му се присъдят разноски в настоящото производство. производството по издаването на заповед за изпълнение.

В отговор на частната жалба „Енерго-про продажби“ АД оспорва доводите в нея.

Изразява становище, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и моли същото да се потвърди, като му се присъдят разноски за производството по частната жалба.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по член 275, алинея 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата 1 на член 274, алинея 1, точка 2 от ГПК, от лице с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по член 275, алинея 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството е образувано по повод заявление от 14.09.2020 г. на Т. П. М. за издаване на заповед за изпълнение по член 410 от ГПК срещу „Енерго-про продажби“ АД за парично вземане в размер на 38 лева –платена без основание на 20.08.2020 г. сума за възстановяване на ел.захранване, както и за съдебни разноски в общ размер от 325 лева /25 лева държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение/.

Издадена е заповед за изпълнение за описаните суми в полза на заявителя № 260526 от 05.10.2020 г.

На основание член 411, алинея 3 от ГПК препис от заповедта е връчена на длъжника на 08.10.2020 г., видно от приложеното по първоинстанционното дело съобщение.

В срока по член 414, алинея 2 от ГПК, длъжникът е депозирал възражение, обективиращо твърдения, че на 30.10.2020 г. е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по член 412, точка 8 от ГПК, подкрепени с писмени доказателства – платежно нареждане от посочената дата, удостоверяващо плащане на сумата от 38 лева.

Препис от възражението с указание за възможността и последиците по член 414а, алинея 3 и алинея 4 от ГПК е връчен на заявителя и на 12.11.2020 г. по делото е постъпило становище от частния жалбоподател, обективиращо довод, че задължението е изплатено, но е оспорва искането на длъжника за обезсилване на заповедта в частта относно съдебните разноски с аргумент, че плащането е направено след издаване на заповедта.

В обжалваното определение първоинстанционният съд е формирал извод, че следва да се приеме възражението на длъжника по член 414а от ГПК и да бъде обезсилена издадената заповед за изпълнение, което е сторил.

С определение № 263897 от 30.11.2020 г., постановено по делото, районният съд на основание член 247 от ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, като е постановил вместо „обезсилва заповед за изпълнение № 260526 от 05.10.2020 г., постановена по ч.гр.д.№ 12308 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, дванадесети състав“ да се чете „обезсилва заповед за изпълнение № 260526 от 05.10.2020 г., постановена по ч.гр.д.№ 12308 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, дванадесети състав, с изключение на частта, в която на длъжника е разпоредено да заплати на заявителя направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски в размер на 325 лева /25 лева държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение/, на основание член 78, 2 алинея 1 от ГПК.

Настоящият състав на съда намира, че за частния жалбоподател липсва правен интерес от обжалването, доколкото с посоченото в предходния абзац определение № 263897 от 30.11.2020 г. районният съд на основание член 247 от ГПК е поправил очевидната фактическа грешка, допусната в обжалваното определение.

Изложеното дава основание обжалваният съдебен акт на Районен съд – Варна да бъде потвърден.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 263175 от 12.22.2020 г., поправено с определение № 263897 от 30.11.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 12308 по описа за 2020 г. на Районен съд Варна, дванадесети състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от член 274, алинея 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4