Решение № 4792 от 06.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4792 гр. Пловдив, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330107026 по описа за 2024 година

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответника Т. И. П., ЕГН **********, че последният дължи на ищеца следните суми: сумата от 1088,84 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 19.02.2020г. до 24.10.2023 г. за обект, находящ се в ***, както и от сумата от 148,87 лева лева – мораторна лихва върху главницата за периода 30.04.2020г.- 31.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 06.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 8520 от 07.12.2023 г. по ч. гр. д. № 17980 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив.

В исковата молба се твърди, че ответникът фигурирал в базата данни на оператора в качеството си на собственик, респ. ползвател на имот, тъй като неговият наследодател е фигурирал в базата данни като потребител с №***, а 1 отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Месечното количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 25, ал.8 ОУ, т.к. в имота на ответника е нямало поставено измервателно устройство, а поставянето на такова според ищеца било задължение на потребителя, произтичащо от закона. Сочи се, че заради това били начислявани количества вода по тарифа съгласно разпоредбите на ОУ, като за процесния случай било начислявано количество вода за двама обитатели по 5 куб.м. на човек. Излага се, че на ответника чрез негов представител – Т., на 27.05.2019г. било връчено предизвестие за нередовност на водомера, но не били предприети мерки в тази насока.

Понеже задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена по реда на чл.

47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни искове.

Моли претенциите да бъдат уважени в цялост за сумата от 1088,84 лв., представляваща неплатена главница за периода, уточнен с допълнителна молба, от 19.02.2020г. до 24.10.2023г., както и сумата от 148,87 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 30.04.2020г. до 31.10.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. Претендират се направените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор чрез назначения особен представител. Счита исковете за допустими, но ги оспорва като неоснователни и недоказани както по основание, така и по размер, затова иска да бъдат отхвърлени в цялост.

Сочи се, че между ищеца и ответника не се доказва с представените доказателства да има възникнало валидно облигационно правоотношение, по което ответникът да има качеството потребител на ВиК услуги към ищцовото дружество, както и че няма доказателства че в процесния имот за исковия период е потребено твърдяното количество вода на посочената стойност, поради което предявеният главен иск бил неоснователен, а с него и предявеният акцесорен иск за лихва.

Твърди се, че ищецът сочи, че ответникът фигурира като потребител поради качеството си на собственик, респ. ползвател на водоснабдения имот, 2 но не ангажира доказателства във връзка с твърденията си, като според ответника липсва данни, от които да е видно, че е собственик или вещен ползвател на процесния имот за претендирания период от време. Липсвали данни, от които да се установи, че ответникът въобще живее или развива стопанска дейност на адреса на посочения имот, тъй като в базата данни фигурира не ответникът, а неговият наследодател. Сочи се още, че на ответника е връчен известие за нередовност на водомера му чрез негов представител „Т.“, което също не доказва, че той е собственик или вещен ползвател на процесния имот.

Предвид изложеното ответникът счита, че ищецът не е установил при пълно и главно доказване вземанията си за претендираните суми, тъй като само по себе си записването на едно лице като потребител в имота не води автоматично до извода, че това лице реално е потребило сочените от ищеца количества вода. Смята се, че поради недоказаността не твърденията, то следва да се приеме, че ответникът не е потребител на ВиК услуги и че не дължи заплащането на начислените суми за предоставените услуги в този обект.

В случай, че се приеме, че е налице валидно облигационно правоотношение между страните, ответникът сочи, че ищецът не е доказал пълно и главно, че посоченото количество вода, начислено по партидата на ответника е реално потребено от него, тъй като карнетът удостоверява по безспорен начин доставката на питейна вода и други услуги само ако е подписан от потребителя. Твърди се още, че ищцовото дружество не е ангажирало никакви доказателства, които да докажат, че двама обитатели са обитавали имота и следва да се начисли количество потребление като за двама души. Сочи се още, че ищцовото дружество не е изпълнило задължението си да издава ежемесечни фактури за дължимите суми на хартиен носител и да уведомява потребителя за датата на плащане. Смята се, че представените от ищеца фактури по делото, тъй като не са подписани от ответника, притежават само формална, но не и материална доказателствена сила, поради което при оспорването им в тежест на съставилата ги страна е да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства, че документираното на съдържащите се в тях данни е надлежно извършено.

В случай, че искът се приеме се основателен, се прави възражение за 3 изтекла погасителна давност на част от вземането, тъй като се касаело за периодични плащания по чл. 111, б. „в“. Посочва се, че ответникът не дължи и мораторна лихва върху сумите, които се погасени по давност.

Поради изложеното по-горе се иска постановяване на решение, с което предявените искове са оставени без уважение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 17980/2024 г. на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр.

Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед за изпълнение от дата 07.12.2024 г. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в ***, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и 4 канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

По делото не се ангажираха доказателства от ищеца, при разпределена от съда в доклада доказателствена тежест, ответната страна да е собственик на водоснабдения имот, както се твърди в исковата молба. Не се представи титул за собственост, с който да се установи, че ответната страна, респ. неговия наследодател, е придобил правото на собственост по отношение на водоснабдения имот на някой от способите по чл.55 ЗС. От изисканата справка от отдел „Местни данъци и такси“ – гр. Пловдив /л.60/ се установява, че за процесния имот няма подадени декларации по чл. 14 ЗМДТ. От постъпило писмо от Общинско предприятие „Жилфонд“ – Пловдив /л.94/ се установява, че по отношение на процесния имот не са открити документи, касаещи покупко-продажбата на имота или друг вид вещнопрехвърлителна сделка, както и документи имотът въобще да е бил общинска собственостПредвид изложеното съдът намира, че не се установи първата материалноправна предпоставка за уважаване на иска, а именно качеството на потребител на услугите, чиято цена се претендира. Обстоятелството, че в счетоводните записвания на ищцовото дружество партидата на имота се води на ответника, не обвързва съда. Това е така, доколкото тези записвания представляват изявления на страна, които са благоприятни за нея и не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Качеството на собственик би могло да се установи, например чрез представянето на акт за собственост, справка от Данъчната служба за деклариране на имота или пък от Службата по вписванията, но подобни доказателства не бяха ангажирани от ищеца.

По изложените съображения, съдът приема, че предявеният главен иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Като неоснователен ще се отхвърли и акцесорният иск за признаване за установена дължимостта на претендираната мораторна лихва.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл.78, ал.3 ГПК, но доколкото не се доказа да са сторени такива, то те не следва и да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

5

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670 против Т. И. П., ЕГН **********, обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1088,84 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 19.02.2020г. до 24.10.2023 г. за обект, находящ се в ***, както и сумата от 148,87 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 30.04.2020г.- 31.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 06.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 8520 от 07.12.2023 г. по ч. гр. д. № 17980 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

След влизане на решението в сила, препис от него, ведно с ч.гр.дело 17980/2023 год. по описа на РС Пловдив, да се върнат на заповедния съд поради отпадане на необходимостта.

Да се издаде РКО на особения представител за сумата от 400 лева.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6