Определение № 1179 от 03.01.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1179 гр. Велико Търново, 29.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

ДИМО КОЛЕВ

Любка Милкова като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20224100500841 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение № 1313 от 18.11.2022 година по гр.д. № 1505/2022 година Районен съд – Горна Оряховица на основание чл. 130 от ГПК е върнал исковата молба, подадена от „МИРАЖ ОЙЛ 2020“ ООД ЕИК 206334133 гр. Лясковец против „ХРИСТОВ ТРАНС И СТРОЙ“ ЕООД ЕИК 202794821 чрез която се претендира осъждане на ответника за заплащане на 490 лв., представляваща направени от ищеца разноски по ЧГрД № 1218/2022 г. по описа на РС – Горна Оряховица, обосновани като неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, както и претендирани в условията на евентуалност иск за заплащане на същата сума като обезщетение за понесени от ищеца имуществени вреди от неправомерно поведение на ответника и е прекратил производството по делото.

Против това определение е постъпила частна жалба от „МИРАЖ ОЙЛ 2020“ ООД ЕИК 206334133 гр. Лясковец, представлявано от управителя Атанас Георгиев Църцев и пълномощник адвокат Васил Стойчев. Намира определението за необосновано, неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Предявеният иск е за присъждане на сума, която реално представлявала разноски във връзка с обезпечително производство. Приема се тезата, че такива разноски следва да бъдат търсени в производството по иска, чието обезпечение е допуснато, но в случая тази хипотеза не е налице, тъй като не е бил предявен иска, а ответника доброволно след допускане на обезпечението е заплатил обезпечената искова претенция от 5054,65 лв. В този смисъл за ищеца това била единствената възможност да иска възстановяване на сторените в обезпечителното производство разноски – чрез предявяване на иск по общия ред само за тези разходи, претендирани като обезщетение за причинена имуществена вреда или като 1 неоснователно обогатяване.

Препис от частната жалба не е връчван, тъй като липсва конституиран ответник.

Съдът, след като разгледа частната жалба, изложените в нея аргументи, като се запозна със съдържанието на исковата молба и извърши преглед на атакуваното определение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Гр.д. № 1505/2022 година по описа на РС – Горна Оряховица е „МИРАЖ ОЙЛ 2020“ ООД ЕИК 206334133 гр. Лясковец Унипак“ АД гр. Павликени против „ХРИСТОВ ТРАНС И СТРОЙ“ ЕООД ЕИК 202794821, чрез която е предявен иск по за присъждане общо на сумата от 490 лева, представляваща 40 лв. държавна такса за образуване на обезпечителното производство като ч.гр.д. № 1218/2022г. по описа на РС – Горна Оряховица и 450 лв. платено адвокатско възнаграждение. Претендира се осъждане на ответника да заплати тази сума като неоснователно обогатяване или в условията на евентуалност като обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди поради неправомерно поведение на ответника.

Извършена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като съобщението за връчване на препис от исковата молба е връчено при условията на чл. 50, ал. 4 от ГПК чрез залепване на уведомление. Писмен отговор на исковата молба от ответника не е подаван.

С определение№ 1313 от 18.11.2022 година съдът на основание чл. 130 от ГПК е върнал исковата молба като е приел, че искът е недопустим. Мотивирал се е с това, че съгласно съдебната практика разноските сторени в обезпечителното производство се присъждат с крайния съдебен акт, който приключва исковия процес и недопустимостта тези разноски да се търсят в отделно исково производство.

Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция не споделя тези изводи на районния съд по следните съображения.

Според твърденията в исковата молба ищецът е сторил разноски в размер на 40 лв. – платена държавна такса и 450 лв. – платено адвокатско възнаграждение във връзка с образувано ч.гр.д. № 1218/2022 година по описа на РС – Горна Оряховица, образувано по молба с правно основание чл. 390 от ГПК – обезпечение на бъдещ иск. Обезпечението е допуснато и е издадена обезпечителна заповед съгласно определение от 22.07.2022г. против ответника с наложена обезпечителна мярка запор върху банкови сметки на длъжника – ответник. Твърди се, че ответникът е платил задължението си общо в размер на 5054,65 лв., което е извършено на два пъти – на 22.07.2022г. и 25.07.2022г. Поради изпълнение на задължението, предмет на бъдещият обезпечен иск ищецът не е подал искова молба в дадения му едномесечен срок. Това го мотивирало да потърси заплащане на разноските по обезпечителното производство чрез предявяване на иск като твърди, че по този начин ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка и в условията на евентуалност, че му е причинил имуществени вреди в размер на сторените в обезпечителното производство разноски, като не е изпълнил главния дълг. При тези фактически обстоятелства първоинстнационният съд неправилно е приел, че този иск е недопустим, мотивирайки се с приетото в съдебната практика, че разноските по обезпечителното производство се присъждат в исковото по обезпеченото вземане, позовавайки се на т. 5 от ТР № 6/2013 по 2

ТД № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. В случая обаче неправилно е отречено от съда процесуалното право на ищеца да търси заплащане на исковата сума в размер на разноските по обезпечителното производство. Очевидно, че в конкретната хипотеза за ищеца липсва друг път на защита освен да предяви отделен иск. До образуване на исков процес не се е стигнало поради това, че длъжникът е изпълнил задължението си спрямо ищеца, а това именно е задължението, предмет на обезпечения бъдещ иск. За ищецът вече е отпаднал правният интерес от предявяване на осъдителния иск, тъй като правният спор по отношение на това вземане вече не съществува, то е погасено чрез плащане. При това фактическо положение за ищецът е налице единствената възможност да потърси защита чрез предявяване на иск чийто предмет е да иска възстановяване на сторените в обезпечителното производство разноски и не може да му се отрече процесуалното право на иск. Друг е въпросът относно неговата основателност, което е материално правен въпрос.

Имайки предвид изложеното съдът намира, че частната жалба е основателна.

Определението е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на районния съд за продължаване на действията по разглеждането му и произнасяне по същество.

Водим от изложените съображения, Великотърновският окръжен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1313 от 18.11.2022 година, постановено по гр. дело № 1505/2022 година по описа на РС – Горна Оряховица, с което върната исковата молба, подадена от „МИРАЖ ОЙЛ 2020“ ООД ЕИК 206334133 гр. Лясковец против „ХРИСТОВ ТРАНС И СТРОЙ“ ЕООД ЕИК 202794821 чрез която се претендира осъждане на ответника за заплащане на 490 лв., представляваща направени от ищеца разноски по ЧГрД № 1218/2022 г. по описа на РС – Горна Оряховица, обосновани като неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, както и претендирани в условията на евентуалност иск за заплащане на същата сума като обезщетение за понесени от ищеца имуществени вреди от неправомерно поведение на ответника и е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА на първоинстанционния съд гр.дело № 1505/2022 година по описа на РС – Горна Оряховица за продължаване на съдопроизводствените действията по разглеждането и решаване.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4