Определение № 268 от 26.08.2020, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 268

26.08.2020 г.

Окръжен съд – Разград

Град Разград

Втори въззивен граждански състав

На 26.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Рая П. Йончева

Ирина М. Ганева

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20203300500190 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба от М.С.К., ЕГН **********, с адрес обл.

Русе, общ. Ветово, с. Сеново, бул. Александър Стамболийски № 35, подадена чрез пълномощника му адвокат Радостин Георгиев Ковалаков от АК – Разград против

Разпореждане № 2635 от 28.07.2020г. по ч.гр.д. №

1145/2019г. по описа на Районен съд - Разград, в ЧАСТТА за спиране на изпълнението по изп. д. № 20197610400523 по описа на ЧСИ Г. Солаков. В частната жалба се сочи липсата на предпоставките по чл. 415, ал. 2, т. 2, вр. чл. 47, ал. 5 ГПК и е основана на твърденията, че длъжникът е получил редовно поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение чрез трето лице – фактически съжителник на длъжника, като връчването е извършено по електронен адрес на фактическия съжителник, на осн. чл. 42, ал.4 във вр. с чл. 44, ал.3 и чл. 46, ал.1 ГПК, във връзка с което се иска съдът да отмени определението в обжалваната част.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване против подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не по изложените в същата съображения, а поради следното:

Съгласно задължителните указания по тълкуване и прилагане на Закона дадени с Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 6/2017 г., ОСГТК: „Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.“

По ч.гр.д. № 1145/2019г. по описа на РС - Разград в полза на частния жалбоподател е издадена заповед № 1145 от 07.06.2019г. за изпълнение по чл.

417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът В. Р. Н. , ЕГН **********, да заплати на заявителя парично задължение, произтичащо от запис на заповед от 18.02.2019г., като на същата дата е издаден и изпълнителен лист за сочените суми /л. 11-14 РС/.

С писмо с вх. № 5843 от 17.07.2020г. ЧСИ Гюнеш Солаков заявил пред РРС, че е залепил по реда на чл. 47, ал.1 ГПК Уведомление за получаване на покана за доброволно изпълнение и Заповед № 1145 от 07.06.2019г. на посочения по изпълнителното дело адрес на длъжника В.Р.Н. с адрес с.

Киченица - п.к. 7243, ул. Христо Ботев № 6. Към писмото са приложени и копия от Уведомлението по чл. 47, ал.1 ГПК и ПДИ /л. 16-18 РС/.

С резолюция от 20.07.2020г., с характер на разпореждане, съдията докладчик разпоредил, че връща на ЧСИ книжата за осъществяване докрай процедурата по връчване, включително и по месторабота, до длъжника В.Р.Н.

/л.16, 19-20 РС/.

С писмо с вх. № 6205 от 28.07.2020г. ЧСИ Гюнеш Солаков представил на РС справка от НАП от дата 22.07.2020г. от която е видно, че длъжникът В.Р.Н. няма действащ трудов договор, като правоотношението по последния му трудов договор е прекратено още на 01.11.2019г. /л.21-25 РС/.

С обжалваното разпореждане съдът е приел, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК и връчителят е събрал данни, че лицето не живее на адреса, както и че същият не работи по трудово правоотношение /л.26 РС/. Ето защо, наред с даване на указания за предявяване на иск, на осн. чл. 415, ал. 2 ГПК е постановено спиране на изпълнението по горецитираното изпълнително дело, образувано въз основа на процесните заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Настоящият съдебен първоинстанционния съд. състав не споделя тези изводи на

Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Съгласно ал. 2 на същия член, когато дава указания за предявяване на иск в случаите по ал. 1, т. 2, съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по чл. 418 ГПК.

Основният въпрос който се поставя по делото е дали заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Частният жалбоподател не представя с жалбата си никакви доказателства в подкрепа на твърдението си, че ПДИ е била връчена на фактическия съжителник на длъжника, по електронен адрес, на осн. чл. 42, ал.4 във вр. с чл. 44, ал.3 ГПК. Такива доказателства не се съдържат и по делото.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за адрес на длъжника е посочен с. Киченица, ул. Христо Ботев № 6. На този адрес ЧСИ е търсил длъжника и е залепил Уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК.

Видно от справката от НБДН изготвена от РРС на 07.06.2019г.

/закрепена с телбод от вътрешната страна на първата корица от първоинстанционното дело/, е че длъжникът е с: постоянен адрес: - обл. Разград, общ. Разград, с. Киченица, ул.

Христо Ботев № 6 от 17.04.2003г. настоящ адрес: - обл. Разград, общ. Разград, с. Киченица, ул.Хаджи Димитър № 3А от 17.08.2006г.

Видно от справката от НБДН изготвена от настоящата инстанция е че и към момента няма промяна в постоянния и настоящия адрес на длъжника, от тези при първоинстанционното производство /л.13 ОС/.

От горното се установява, че посочения по делото адрес на длъжника с. Киченица, ул. Христо Ботев № 6, съвпада с постоянния му адрес, но не съвпада с настоящия адрес на длъжника- общ. Разград, с. Киченица, ул.Хаджи Димитър № 3А.

Липсват каквито и да е било доказателства да е било извършено връчване на заповедта по настоящия адрес на длъжника - с. Киченица, ул.Хаджи Димитър № 3А, на осн. чл. 47, ал.3 във вр. с ал.1 и 2 ГПК.

Ето защо, заповедта за изпълнение не е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Това обстоятелство изключва приложението на чл. 415, ал. 2 ГПК, поради което не са били налице предпоставките съдът да постанови спиране на изпълнението, на осн. чл. 415, ал.2 ГПК.

По горните съображения, частната жалба е основателна, а атакувания с нея съдебен акт в обжалваната част подлежи на отмяна.

Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, настоящото въззивно определение, постановено в заповедното производство, не подлеж и на касационно обжалване.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я Разпореждане № 2635 от 28.07.2020г. по ч.гр.д. № 1145/2019г. по описа на Районен съд - Разград, В ЧАСТТА за спиране на изпълнението по изп. д. № 20197610400523 по описа на ЧСИ Гюнеш Солаков, рег. № 761, с район на действие Окръжен съд – Разград, образувано въз основа на издадени заповед № 1145 от 07.06.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 07.06.2019 г. по ч.гр. д. № 1145/2019г. по описа на Районен съд – Разград.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Разград за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Препис от настоящото определение да се връчи на ЧСИ Гюнеш Солаков, рег. № 761, с район на действие Окръжен съд – Разград.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________