Решение № 91 от 23.03.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Благоевград, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Н. при участието на секретаря Македонка Ст. С. като разгледа докладваното от Екатерина П. Н. Административно наказателно дело № 20251210200939 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба на „Чори -2010“ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Б., представлявано от управителя С. Х., против НП№012500168/03.06.2025г., издадено от Директора на Дирекция“Инспекция по труда“-гр.Б., с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1700.00лв., във връзка с административно нарушение по чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

С жалбата се оспорва НП като се твърди, че при издаването му са допуснати редица процесуални нарушения.Алтернативно се застъпва и становището, че не е извършено твърдяното нарушение, ако е извършено то е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Ето защо се иска отмяна на обжалванията акт и присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

Санкциониращият орган, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, а издаденото НП за правилно и законосъобразно.

Претендира се заплащане на юрисконсултско

1 възнаграждение.

РП-Благоевград, надлежно призовани, не ангажират представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд, като отчете становищата на страните и анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено в процеса следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано за това лице / лице с право да обжалва НП/, като то е сторило това и в законния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. /НП се установи, че е връчено на жалбоподателя посредством разписка на 10.06.2025г. и чрез законният му представител С. Х., а в законния срок срещу него е подадена процесната жалба, а именно на 23.06.2025г./

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:

ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по един безспорен и категоричен начин, че на 25.02.2025г., около 18.08 часа, представителите на ДИТ- Благоевград /свидетелите В. Н. и С. С., двете на длъжност инспектор/, са извършили проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места, като посетили за целта обект „Струмска скара“ , находящ се в Б. , на ул.“О.“№, стопанисван от „Чори-2010“ЕООД.

В хода на проверката , свидетелите заварили на място св. К. С., която възприели да почиства скарата в обекта. Представителите на ДИТБлагоевград й предоставили да попълни декларация за лице работещо по трудово правоотношение съгласно КТ, но тъй като С. не можела сама да я попълни, тя поискала да дойде собственичката на обекта- управителката С. Х. и тя да я попълни от нейно име. След като на място пристигнала С. Х. тя уведомила поверяващите лица, че св.С. не работи по трудов договор в обекта и за това с нея няма сключен трудов договор, а само е помагала на доброволни начала. След което законния представител Х. попълнила от името и в присъствието на св.С., предоставената декларация по КТ от страна на свидетелите Н. и С. , в която било отразено, че с процесното дружество няма 2 сключен трудов договор със С. за длъжността „чистач“ в проверения обект.

Посочено било също, че е почиствала и респ. работела в обекта на 25.02.2025г. от 17.30 часа до 18.30 часа, за което е имало уговорена сума , която да й се заплати като възнаграждение в размер на 400.00лв. Декларирано било изрично и, че на св.С. не е предоставено копие от заверено уведомление, ведно с екземпляр от сключен с нея писмен трудов договор.

След приключване на проверката, на жалбоподателя е изпратено писмо от органите на ДИТ-Благовеград от 06.03.2025г. за представяне на сключен трудов договор със св.С. . Такъв договор обаче не бил изпратен и след справка в Регистъра на трудовите договори на НАП, направена към 25.03.2025г., при която се установило, че процесното дружество като работодател не е подало и уведомление по реда на чл.62, ал.3 от КТ за регистриране на сключен с със св.С. писмен трудов договор. На същата дата, св.Н., в присъствието на св.С., е съставила срещу жалбоподателя и АУАН№01-2500168, с който приела, че „Чори-2010“ЕООД, като работодател за св.С., е извършил административно нарушение по чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ, като не е сключил трудов договор с този работник и не е регистрирал такъв и респ. не е връчил копие от обявление за регистрирането му в НАП, на въпросната свидетелка като негов работник. Акта бил връчен на същата дата на законния представител на дружеството С. Х..

За проверката бил издаден и нарочен Констативен протокол от 25.03.2025г., където са наведени аналогични обстоятелства на тези изложени в АУАН.

Въз основа на АУАН, на 03.06.2025г., Директорът на ДИТ-Благоевград, е издал обжалваното НП№01-2500168, с което за описаното в акта нарушение, на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от КТ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1700.00лв. НП е връчено лично на законният представител на жалбоподателя чрез разписка на 10.06.2025г.

Според извлечение от базата данни на НАП за регистрирани трудови договори на св.К. С., към датата на проверката /25.02.2025г./, не е бил регистриран сключен трудов договор с процесното дружество. Такъв договор е сключен между тях на 12.05.2024г., като същият е прекратен на 01.10.2024г., след което отново е сключен трудов договор между св.С. и жалбоподателя, но на 05.06.2025г. по чл.67, ал.1 от КТ. И по двата трудови договора, св.С. е 3 назначена на работа

„чистач/хигиенист“. от процесното дружество на длъжността

Същевременно по делото е представен Граждански договор за изпълнение №1/24.02.2025г., който сключен между жалбоподателя и св.С. като в него е посочено, че жалбоподателят възлага на изпълнителя С. да почиства и поддържа обект “Струмска скара“, срещу което й се заплаща от възложителя сумата от 400.00лв.

По повод липсата на трудов договор и сключения граждански договор между жалбоподателя и св.С., съдът разпита тази свидетелка, законния представител на жалбоподателя, както и св.Б. С техните показания се установи, че към датата на проверката , не е имало сключен трудово договор със св.С. и процесното дружество, и тя не е била ангажирана по трудово правоотношение с него, а само е помагала на С. Х. на доброволни начала и защото се познавали и били близки от много години. По този повод и трите свидетелки сочат, че отношенията между законния представител С. Х. и св.С. са такива като между майка и дъщеря, че Х. се грижи за нея от години, предоставя й дребни парични суми за кафе, цигари и др. дребни лични нужди, храни я, кани я на гости и С. прекарва празниците в дома на Х., включително и Коледа. Поради това, когато реши и поиска, св.С. ходи в проверения обект и помага за почистване на скарата.

Във връзка с тези наведени от свидетелите С. и Б. показания, съдът е изискал и приел като доказателство в процеса, издадено на св.С., Експертно решение № 558 от 16.10.2009г. на ТЕЛК, според което, същата е с регистрирано и констатирано психично заболяване-„Лека умствена изостаналост.Намален контрол на влеченията и подтиците“, което води и до намаляване на нейната трудоспособност до 60%. Естеството на въпросното заболяване пречи на св.С. да полага труд и да бъде трудово обвързана по трудов договор според св.Б., която сама е ангажирана да се грижи за нея като социален работник в Защитено жилище за лица с умствена изостаналост “Струма“, където К. С. била настанена от 16-годишна възраст, включително и до датата на проверката. Св.Б. е категорична, че тя не знае и не й е известно св.С. да е била наемана по трудов договор от процесното дружество. Св.Б. установява също, че заради заболяването си, св.С. реално въобще не може да изпълнява самостоятелни задачи, а само някакви много краткотрайни 4 задачи и то под наблюдение , защото е непредвидима в действията си и именно това е причината да е настанена в защитеното жилище и до момента с 24часово обслужване. Св.Б. сочи, че именно тези особености на заболяването на св.С., са пречка тя да бъде трудово ангажирана и да поддържа и почиства целия проверен обект по трудово правоотношение.

От своя страна законният представител С. Х. сочи, че заплащаните суми на св.С. от нейна страна са били на доброволни начала и като помощ и подкрепа за тази свидетелка, която познавала още от 12-13 години и имала отношение към нея като към дъщеря. Св.С. посещавала семейството на С. Х. и прекарвала заедно с него празници през годината, давала й дребни пари за джобни по около 400лв., а св.С. от време на време когато пожелаела идвала да помага за почистване в проверения обект . По този начин С. Х. искала да подпомогне св.С. като заплаща тези нейни услуги в полза на дружеството, но не като трудово задължение и не по сключен трудов договор. Към датата на проверката св.Б. сочи, че не й е известно св.С. да е имала трудов договор с процесното дружество и да е работила по трудово правоотношение в проверения обект, но такъв договор с К. С. е сключен след проверката с жалбоподателя, за което е уведомена св.Б. и трудовата ангажираност на св.С. е съобразена със спецификата на заболяването й, защото й се определя работа през деня само 2 часа, но същевременно С. продължава да е настанена и обгрижвана и в защитеното жилище. Тези твърдения на законния представител Х., напълно се потвърждават и при разпита на св.С. и св.Б.

.Св.Х. потвърждава, че св.С. не може да полага постоянно труд дори и в рамките на тези 2 часа по настоящия си договор заради заболяването си, което предопределя поведението й и тя работи когато реши, след това си тръгва от обекта и никой не можело нищо да й каже, като може да не дойде няколко дни, след което отново да отиде и да реши да помага .

От своя страна свидетелите по акта Н. и С. заявиха, че са възприели при процесната проверка на място именно , че св.С. почиства скарата в обекта и за това счели, че тя работи там.Потвърждават, че св.С. не могла сама да попълни предоставената й декларация по КТ и за това я попълнила С. Х., както и, че едва след проверката и съставянето на акта им станало известно, че К. С. има ТЕЛК решение за трудоустрояване заради заболяване.

Със Заповед №3-0693/15.08.2022г. на Изпълнителния Директор на ГИД, 5 на директорите на ДИТ са делегирани правомощия по издаване на НП при контрол за спазване на трудовото законодателство по КТ.

Изложената фактическа обстановка се обосновава и извежда от цитираните писмени доказателства, както и от събраните по делото гласни доказателства, а именно показанията на свидетелите Н., С., С., Б. а и обясненията на законния представител С. Х.. За датата и мястото на проверката и констатирането на св.С. на мястото на проверката на 25.02.2025г., в подкрепа на изведената фактическа обстановка са и показанията на свидетелите А. и Т..

От своя страна макар на пръв поглед показанията на свидетелите Н. и С. да изглеждат в противоречие с показанията на св.С. и обясненията на С. Х., по същество също не са в такова противоречие, защото те действително се установи, че са възприели св.С. да почиства скара в проверения обект на процесната дата, но изводите, които са си направили от това нейно поведение, са били неправилни и необосновани с оглед на изяснените допълнителни обстоятелства в настоящия казус с разпита на самата К. С., на св.Б., с обясненията на С. Х. и след представеното Експертно решение на ТЕЛК за трудоустрояването на К. С. при това още от 2009г.Ето защо съдът кредитира всички тези събрани писмени и гласни доказателства като годни и достоверни за изясняване на обективната истина по случая, тъй като са логични и на практика допълващи се и кореспондиращи по между си за установяваните с всяко от тях обстоятелства за процеса.

ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО

При така изведената фактическа обстановка, съдът счита, че с атакуваното НП, незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.