Разпореждане № 82 от 07.04.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 82 гр. София, 07.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20268002101324 по описа за 2026 година

Постъпила е молба за отмяна, подадена от Р. Р. Т. на влязло в сила решение № 2287 от 21.11.1024 г. по гр.д.№ 416/2024 г. на Софийски апелативен съд. Молителката се позовава на основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, като твърди, че е получила покана за доброволно изпълнение № РСЛ –ГР94-431/21.01.2006 г. от Район Слатина, гр. София, която съдържала признание от ответната община, че молителката не е била наемател на имота, предмет на спора по посоченото дело, а основният довод, за да бъде отхвърлен предявеният от нея иск за собственост, основан на придобивна давност бил, че като наемател е била само държател.

Затова моли да бъде отменено влязлото в сила въззивно решение № 1187 от 21.11.2024 г., постановено по в. гр. д. № 416/2024 г. на Софийския апелативен съд и делото да бъде върнато за ново разглеждане.

С решенето, чиято отмяна се иска, е отменено частично решение № 12 от 03.01.2024 г. по гр. д. № 11082/2022 г. на Софийския градски съд и вместо това е отхвърлен предявеният от Р. Р.

Т. против Столична община иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищцата притежава на основание давностно владение в периода от 01.06.1996 г. до 21.02.2022 г. правото на собственост върху дворно място с площ от 573 кв. м, представляващо реална част от УПИ с идентификатор ***, с площ 602 кв. м, стар № ***, кв. ***, парцел ***, която част е очертана със син контур и цвят, между цифри 1-2-3-4-5-6-1 по скица към заключението на вещото лице С. К., находяща се на л. 402 от първоинстанционното дело, представляваща неразделна част от въззивното решение, ведно с изградената в имота двуетажна жилищна сграда с РЗП от 267,14 кв. м, представляваща сграда с идентификатор ***със застроена площ от 149 кв. м, състояща се от първи етаж, представляващ апартамент с идентификатор ***, с площ 132,07 кв. м, и втори етаж, представляващ апартамент с идентификатор ***, с площ 135,07 кв. м, както и гараж с идентификатор ***, с площ 28 кв. м.

1

В молбата е посочено като приложение по т.3 „доказателство, посочено по-горе“. Молбата е изпратена по електронна поща, но към нея не е намерено посоченото в т. 3 приложение. Това е установено с нарочен протокол на служба „Регистратура“ в Софийски градски съд, подписан от трима деловодители.

С твърдения, че е била изпратена от Столична община на молитеката твърдяната „покана за добродволно изпълнение“ е поискано, като обезпечение „спиране на процедурата по чл. 65 ЗОС за изземване на общински жилища“ по отношение на описаното дворно място и двуетажна жилищна сграда. Въпреки, че се иска отмяна на влязло в сила решение, се иска спиране на изземването по административен ред на основание чл. 389 ГПК. Мотивира искането си с това, че издадената обезпечителна заповед в хода на разглеждане на производството по иска, след влизане в сила на решението, с което иска е отхвърлен е изгубила действието си.

Ответникът Столична община оспорва молбата и твърди, че молителят се позовава на неиздаден и несъществуващ документ.

Предвид изложеното, молбата е нередовна, поради това, че към нея не е приложено новооткритото доказателство, на което се позовава, посочвайки основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Същевременно искането да се задължи общината да представи документ, който молителката твърди, че е изпратен до нея не може да бъде уважен при оспорването и от общината, че такъв документ е издаван и съществува

Затова съдът

Р А З П О Р Е Д И:

Оставя молбата без движение.

Дава едноседмичен срок на молителката да представи писменото доказателство, на което се позовава, сочейки основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК.

При непредставяне на новооткритото доказателство, послужило като основание за подаване на молбата за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, съдът ще остави същата без разглеждане, като нередовна.

Отлага произнасянето по искането за спиране на основание чл. 389 ГПК, до представяне на новото доказателство, на което се позовава молителката в молбата, основана на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК.

Съдия при Върховен касационен съд: _______________________

2