Определение № 121 от 25.01.2024, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 995/2023
- Вид
- Определение № 121
- Подписан
- 25.01.2024
- В сила
- 24.01.2024
- Състав
- Станислав Стефански, Еманоел Вардаров, Йордан Воденичаров
Цитирани разпоредби
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.132, ал.1 · Конституция на Република България
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 121 гр. Велико Търново, 24.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Станислав Стефански
Членове:
Еманоел Вардаров
Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно частно гражданско дело № 20234100500995 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 от ГПК, във вр. с чл.274, ал.І, т.1 от ГПК.
Обжалва се Определение № 3519 постановено на 29.08.2023г. по гр. дело № 3693 по описа на Районен съд гр. Р. за 2023г., с което производството по делото е прекратено.
В частната жалба жалбоподателят-ищец в първоинстанционното производство развива различни оплаквания. Прекратявайки производството жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд е постановил неправилно определение с диспозитив, които следва да бъдат отменени от въззивната инстанция.
Великотърновският окръжен съд като взе предвид оплакванията в частната жалба, доводите и съображенията, изложени в нея и като разгледа, и прецени приложените доказателства по делото приема, че частната жалба е допустима - подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, а по съществото си е основателна, при следните съображения обосноваващи този извод:
Районен съд гр. Р. е сезиран с искова молба, от изложените 1 обстоятелства и формулиран петитум, на която се установява, че заявените за съдебна защита спорни права са срещу Окръжен съд – Р., със седалище в гр. Р., ул. „А.“ № 57 и с нея са заявени искови претенции за заплащане на сумите от 2 000,00лв. – представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и 52,00лв. – обезщетение за имуществени вреди.
С атакуваното Определение № 3519 постановено на 29.08.2023г.
Районен съд гр. Р. е прекратил съдебното производство.
Мотивите на ГОРС се състоят в следното: „Изложените в исковата молба твърдения за причинени вреди сочат на действия и/или бездействия на съда, попадащи в кръга на служебните задължения, за които съгласно чл.
132, ал. 1 от Конституцията на Р. България съдията не носи наказателна и гражданска отговорност, освен за извършено умишлено престъпление от общ характер, признато с влязла в сила присъда. В случая твърдяното поведение на съда попада в обхвата на функционалния имунитет по чл. 132, ал. 1 Конституцията и спрямо него не може да се търси отговорност за вреди по чл. 45 ЗЗД, което води до невъзможност за ангажиране отговорността на Окръжен съд – Р.. Отговорността на държавата, чрез съответните нейни органи, за вреди причинени на гражданите е функционална и съответно ако длъжностно лице от чиито действия е пострадал гражданина не носи отговорност, няма основание да се ангажира отговорността и на държавата. Не подлежи на разглеждане иск срещу възложител, ако искът срещу изпълнителя на работата е недопустим. Конституционната забрана за търсене на отговорност от магистратите за извършени от тях действия/бездействия при изпълнение на служебните им задължения, изключва противоправния им характер, извън изрично предвидената хипотеза, при извършено умишлено престъпление, и при липса на възможност за търсене на отговорност от прекия причинител се изключва и възможността такава да се търси и от възложителя на работата по чл. 49 от ЗЗД.“.
Според въззивния съд при наличие на вреди, настъпили от неправомерна дейност на магистрати, гражданската отговорност за обезвреда се поема от Държавата по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, но само при предвидените в закона хипотези на чл.2 и чл.2б от ЗОДОВ. В случая в, исковата молба не се сочат действия на 2 ответника, попадащи в хипотезите на чл.2 и чл.2б от ЗОДОВ. Твърденията, обосноваващи отговорността на Окръжен съд Р., са само за постановени незаконосъобразни актове на съдия от състава на Окръжен съд Р. по конкретно дело.
Според разпоредбата на чл.132, ал.1 от Конституцията на Република България, съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен в хипотезите на умишлено извършено престъпление, а последното се установява с влязла в сила присъда. Съдиите не носят гражданска отговорност за постановените актове.
Може обаче принципно да бъде ангажирана отговорността на съд, в случая за вреди от Окръжен съд Р.. Същият може да е надлежна страна, която да отговоря по предявената срещу него искова претенция.
Принадлежността на правото на иск, обуславя процесуалната легитимация, както на ищеца, така и на ответника, и е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно.
Ето защо, настоящата инстанция счита, че постановявайки атакуваното определение, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на основни принципи и процесуални правила в гражданския процес, отказал е неправомерно защита на жалбоподателя и се е десезирал необосновано от правния спор, което налага определението да се отмени и делото бъде върнато на Районен съд гр. Р. за ново разглеждане на предявения иск.
Воден от горното, Великотърновският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 3519 постановено на 29.08.2023г. по гр. дело № 3693 по описа на Районен съд гр. Р. за 2023г.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1. _______________________
2. _______________________
4