Определение № 3910 от 12.10.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1887/2023
- Вид
- Определение № 3910
- Подписан
- 12.10.2023
- В сила
- 12.10.2023
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Мая Недкова, Златина Иванова Кавърджикова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3910 гр. Варна, 12.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20233100501887 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по частна жалба с рег. № 54527/20.07.2023 год. по рег. на РС-Варна, подадена от А. Ч., чрез адв. К. К., срещу Определение № 7988/03.07.2023 год., постановено по гр. дело № 3321/2023 год. по описа на РС-Варна, с което е оставена без уважение молбата на настоящия частен жалбоподател по чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 1572/09.05.2023 год. постановено по гр. дело № 3321/2023 год. на РС-Варна в частта му за разноските по отношение на определената дължима държавна такса.
В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно, необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е изчислил дължимата държавна такса в размер на 2 % върху тригодишните платежи върху всяка от двете суми, определени като месечна издръжка.
Посочва се, че на основание чл. 7, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, същата следва да бъде определена в размер на 2 % върху сбора на месечните платежи за три години, считано от постановяване на решението – 09.05.2023 г. до 09.05.2026 г., съобразена с размера на договорената със споразумението издръжка, а именно - 250 евро до навършване на 7-годишна възраст на детето – 19.08.2025 г. и 315 евро до 09.05.2026 г.
Отправено е искане за отмяна на определението и постановяване на друго, с което да се измени размера на определената държавна такса върху издръжката, дължима от А. Ч., като същата бъде намалена.
В писмен отговор насрещната страна С. С. Л., чрез адв. Е. Д., изразява 1 становище за основателност на жалбата, поради което същата следва да бъде уважена, а обжалваното определение – отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде намален размерът на дължимата държавна такса върху издръжката.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:
Производството по гр. дело № 3321/2023 год. по описа на РС-Варна е образувано по молба на С. С. Л. и А. Ч. с правно основание чл. 127, ал. 1 от СК относно родителските права, личните отношения и издръжка на роденото от съвместното им съжителство ненавършило пълнолетие дете Дарио Андреев Ч., поради постигнато сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, като същото е приключило с Решение № 1572/09.05.2023 г., с което съдът е одобрил постигнатото между страните споразумение, включително и в частта за издръжката. На основание чл. 143, ал. 2 от СК А. Ч. е осъден да заплаща в полза на детето Дарио Андреев Ч. месечна издръжка в размер на 250 евро, считано от подписване на споразумението между страните до навършване на 7-годишна възраст на детето и 315 евро след навършване на 7-годишна възраст на детето до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
С решението съдът е осъдил А. Ч. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата от 795, 63 лв., представляваща държавна такса върху дължимата издръжка, на основание чл.
7, ал. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Срещу решението в тази част е депозирана молба с правно основание чл. 248 от ГПК от А. Ч. с искане за неговото изменение в частта за разноските, като се иска намаляване на определената държавна такса върху издръжката. ВРС се е произнесъл с Определение № 7988/03.07.2023 г., с което е оставил молбата без уважение като е посочил, че по споразумението за издръжка се дължи заплащане на държавна такса от два процента върху тригодишните платежи върху всяка от двете определени суми като месечна издръжка.
Съдът намира този извод на първоинстанционния съд за неправилен.
Разпоредбите на чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ясно посочват, че по искове за периодични платежи и в частност издръжка, цената на иска и държавната такса се определят върху сбора на платежите за три години.
Независимо, че страните са постигнали споразумение за дължимата издръжка, определяйки я в различен размер с оглед възрастта на детето, размерът на държавната такса не следва да бъде определян за тригодишен период върху всяка от двете суми поотделно.
Настоящият състав намира, че дължимата държавна такса следва да 2 бъде определена в размер на 2 % върху сбора на месечните платежи за три години, считано от постановяване на решението – 09.05.2023 г. до 09.05.2026 г., като се съобрази размерът на договорената със споразумението издръжка, а именно: от 09.05.2023 г. до навършване на 7-годишна възраст на детето – 19.08.2025 г., договорената издръжка е в размер на 250 евро или конвертирано в български лева по курса на БНБ – 488, 96 лв. За посочения период от 27 месеца и 10 дни дължимата държавна такса възлиза в размер на 267,19 лв. от 20.08.2025 г. до 09.05.2026 г. договорената издръжка е в размер на 315 евро или конвертирано в български лева по курса на БНБ – 616, 09 лв. За посочения период от 8 месеца и 21 дни дължимата държавна такса възлиза в размер на 106,92 лв.
На база посочените изчисления, дължимата държавна такса върху издръжката възлиза в общ размер на 374,11 лв.
С оглед изложеното, обжалваното определение като неправилно следва да се отмени и да се постанови друго, с което да се измени решението по гр. дело № 3321/2023 год. на РС-Варна в частта му за разноските, като се отмени за разликата над 374,11 лева до 795, 63 лева.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 7988/03.07.2023 год., постановено по гр. дело № 3321/2023 год. по описа на РС-Варна, с което е оставена без уважение молбата на А. Ч. по чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 1572/09.05.2023 год., постановено по гр. дело № 3321/2023 год. на РС-Варна в частта му за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 1572/09.05.2023 год., постановено по гр. дело № 3321/2023 год. на РС-Варна в частта му за разноските, като ОТМЕНЯ същото за разликата над 374,11 лева до определената държавна такса върху дължимата издръжка в размер на 795,63 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3