Решение № 72 от 16.03.2023, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Козлодуй, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислав М. Методиев при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Гражданско дело № 20221440101490 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба на А. С. А., с ЕГН:********** чрез адв. Х. Й. от САК, преупълномощена от Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев“, с която е предявил против „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“ ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Здравко Стаменов Райчев обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните А. С. А., с ЕГН:********** и „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458 гр. София, че предвидената в сключения между тях договор за кредит №9864757014 „такса бързо разглеждане“ е нищожна;

- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458 гр. София да заплати на ищеца А. С. А., с ЕГН:********** сумата в размер на 54,06 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за кредит №9864757014, сключен между страните ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 22.11.2022г. до окончателното изплащане.

Претендира и направени в настоящия процес разноски.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за кредит № 9864757014 от 06.05.2019г., сключен с „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458 гр. София /с предишно наименование 4финанс/, по силата на който се е задължил в срок до 30 дни, еднократно да върне главницата в размер на 100 лева. Впоследствие, 1 въз основа на сключен между страните Анекс, на 08.05.2019г. А. А. е получил от ответника допълнителна сума към първоначално отпуснатия заем в размер на още 100 лева, като размерът на заема се е увеличил до общо 200 лева.

Сочи се, че на 05.06.2019г., ищецът е погасил заема, като вместо освен главницата в размер на 200 лева, е заплатил още сумата от 6,50 лева – договорна лихва и сумата от 54,06 лв., представляваща такса експресно разглеждане.

Ищецът релевира, че сключеният Договор за кредит № 9864757014 от 06.05.2019г. е нищожен на основание чл.10, ал.1, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е спазена предвидената в закона форма, както и на основание чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР.

Твърди се, че в договора е посочена услуга, свързана с усвояването на кредита, която не е включена нито в ГЛП, нито в ГПР, като по този начин са заобиколени изискванията на ЗПК.

Счита се, че тъй като по този начин грешно е посочен ГПР, то следва да се приравни на хипотезата на непосочване на ГПР, по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и целият договор да бъде обявен за недействителен, на основание чл.22 от ЗПК.

Излагат се доводи, че посочването в договора на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите.

Сочи се, че е нищожна клаузата в договора, с която е начислена такса бързо разглеждане, тъй като съгласно ЗПК, кредиторът няма право да събира такси, свързани с отпускането, усвояването и обслужването на кредита.

Релевира се, че в случая се касае за такса за отпускане на кредита, с което се заобикаля чл.19, ал.4 от ЗПК, което е в пряко нарушение на чл.143, т.19 от ЗЗП.

В случай, че съдът приеме, че договорът е валиден и действителен, то се твърди нищожност на отделни клаузи от договора на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, поради нарушение на закона и на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.146 от ЗЗП, поради неравноправност.

Моли се, съда да постанови решение, с което:

- на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, да бъде признае за установено в отношенията между страните А. С. А., с ЕГН:********** и „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458 гр. София, че предвидената в сключения между тях Договор за кредит № 9864757014 от 06.05.2019г.- „такса бързо разглеждане“ е нищожна;

- на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458 гр. София да заплати на ищеца А. С. А., с ЕГН:********** сумата в размер на 54,06 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за кредит № 9864757014 от 06.05.2019г., сключен 2 между страните ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 22.11.2022г. до окончателното изплащане.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

Излагат се съображения, че са неоснователни твърденията за нищожност на договора за паричен заем, поради нарушения на императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Твърди се, че договорът съдържа законовоизискуемите форма и съдържание, като на ищеца още в самото начало е предоставен Стандартен европейски формуляр /СЕФ/.

Счита се, че твърдението на ищеца, че договорът противоречи на чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК, е невярно, тъй като всички параметри по договора са били известни, още на етап преддоговорна информация, доколкото са били обективирани в СЕФ.

Сочи се, че размерът на ГПР е изчислен изцяло и в съответствие със законовата формула, разписана в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК.

Релевира се, че събраната от ищеца такса Експресно разглеждане, не е включена в ГПР, на основание чл.19, ал.3, т.2 от ЗПК, където е предвидено, че заявяването на отделни и незадължителни услуги не следва да се включва в ГПР.

Излагат се доводи, че предоставената незадължителна услуга – „такса Експресно разглеждане“, която е заплатена от А. А., съответства изцяло на законовата възможност, уредена в чл.10а, ал.1 от ЗПК, според която кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, тъй като характерът на тази услуга е пожелателен, незадължителен и допълнителен.

Твърди се, че такса „Експресно разглеждане“ е включена в Общите условия по кредита, които от своя страна са предварително изпратени и съгласувани с Комисия защита на потребителите.

Излагат се съображения, че такса „Експресно разглеждане“ не следва да бъде включвана в „общите разходи по кредита“, тъй като не са налице кумулативно задължителните условия затова.

Предвид незадължителния характер на посочената такса „Експресно разглеждане“, като условие за сключване на договора, то се счита, че тя не следва да бъде включвана в ГПР.

На следващо място се, счита, че е неоснователно и твърдението за нищожност на клаузите в договора, тъй като същият е съобразен изцяло с изискуемите форма и съдържание, в съответствие с императивните изисквания на Глава трета от ЗПК, както и на ЗПФУР и ЗЗП, за което се излагат подробни съображения.

Предвид гореизложеното се счита, че сключеният Договор за кредит е действителен и между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение.

3

Моли се съда да постановите решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказан.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представен по делото Договор за кредит №9864757014 от 06.05.2019г., сключен между ответника „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458 гр. София /с предишно наименование 4финанс ЕООД/ – „кредитор“ и ищеца А. С. А., в качеството на „кредитополучател“, последният е получил сумата в размер на 100 лв. /сто лева/, като е поел задължение да я върне в срок от 30 дни, а именно на 05.06.2019г.. От договора се установява, че същият е сключен при лихвен процент в размер на 40.88 % и ГПР 49,5 %, като дължимата лихва за целия период е в размер в размер на 3,36 лв. /три лева и 36 ст./. Освен това кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора и такса експресно разглеждане в размер на сумата от 29,24 лв. /двадесет и девет лева и 24 ст./.

Установява се от Анекс за допълнителна сума от 08.05.2019г. към Договор за кредит №9864757014/06.05.2019г., че на кредитополучателя е отпусната допълнителна сума в размер на 100 лв. /сто лева/, като общо дължимата главница по кредита е нараснала на 200 лв. /двеста лева/. Анексът е сключен при Стандартен лихвен процент в размер на 40.97 %, промоционален лихвен процент в размер на 40.93 % и ГПР в размер на 49.6 %, като дата на получаване на допълнителната сума по анекса е посочена 08.05.2019г., а като дата на връщане на общо дължимата сума по кредита – 05.06.2019г..

С посочения анекс, ищецът се е задължил да върне и сумата в размер на 24,82 лв. /двадесет и четири лева и 82 ст./, представляваща такса експресно разглеждане.

Така, общата дължима сума по кредита е станала 260,56 лв. /двеста и шестдесет лева и 56 ст./, от които 200 лв. – главница, 6,50 лв. – лихва и 54,06 лв. – такса експресно разглеждане.

Видно от представени и приети по делото Разписка за извършено плащане №2000000179210940 от 06.05.2019г. и Разписка за извършено плащане №2000000179369707 от 08.05.2019г. е, че на А. С. А. са преведени от ответното дружество сумите по кредита и сключения към него анекс.

По делото са представени, освен договора за кредит и анексът към него, но и приложимите Общи условия, уреждащи отношенията между „Вивус.БГ” ЕООД, /с предишно наименование 4финанс ЕООД/ и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството финансови услуги /кредити/ от разстояние и СЕФ.

Видно от приложимите към договора за кредит общи условия – „Такса 4 експресно разглеждане“ е такса за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за отпускане на кредит и/или допълнителен кредит при срокове и условия, посочени в общите условия.

В т.3.1 от Общите условия към договора е посочено, че договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитора и извършването на паричния превод, след като предварително кредитополучателят го е приел на началната страница или подписал на хартиен носител. За целта след като кредитополучателят натисне бутона „подпиши“, съгласно т.1.8 по-горе, кредиторът изпраща на кредитополучателя потвърждение под формата на имейл на посочен в профила на последния електронен адрес, с който се потвърждава сключването на договора за кредит. Отразено е, че страните изрично се съгласяват съобщенията по електронна поща, потвърждаващи приемането на договора за кредит, да имат силата на саморъчни подписи в съответствие на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП.

Други относими по делото доказателства не са събрани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже, твърдението си за недействителност на Договор за кредит № 9864757014 от 06.05.2019г., сключен с „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458 гр. София.

В тежест на ответника е да докаже сключването на валидно облигационно правоотношение с ищеца А. С. А., по силата на което има право да задържи получената сума от 54,06 лв. /петдесет и четири лева и 06 ст./.

С доклада по делото, обявен за окончателен с Протоколно определение №172 от 27.02.2023г. съдът прие за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че между тях е сключен Договор за кредит № 9864757014 от 06.05.2019г. и Анекс към него от 08.05.2019г., по силата на който ищецът е получил сумата от 200 лева, която се е задължил да върне, с договорна лихва в размер на 6,50 лв., а също и да заплати такса „Експресно разглеждане“ в размер на 54,06 лв., както и че на 05.06.2019г. ищецът е погасил кредита, като е заплатил на ответното дружество сумата от 200 лева – главница, сумата от 6,50 лева – договорна лихва; сумата от 54,06 лева – такса „Експресно разглеждане“ и че посочената такса не е включена в ГПР по кредита.