Решение № 6010 от 01.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6010 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Ивета Антонова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20261100500130 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 18608 от 16.10.2025 г., постановено по гр. д. № 70115/2024 г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 56 състав, по предявения по реда на чл.

422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК е признато за установено, че В. К. И., ЕГН **********, дължи на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, сумата от 3390,65 лева– останала непогасена част от главница по Договор за потребителски кредит № 7053208695 от 29.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 28.08.2023 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 47768/2023 г. по описа на СРС, 56 състав, като искът е отхвърлен за разликата над 3390,65 лева до пълния предявен размер от 6092,10 лева. С решението В. К. И. е осъдена да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 128,41 лева – разноски в заповедното производство; „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е осъдено да заплати на адвокат Н. К. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 29,80 лева за заповедното и 177,37 лева за исковото производство; както и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е осъдено да плати в полза на бюджета на съда на основание чл. 77 от ГПК сумата от 350,00 лева – възнаграждение за изготвена съдебносчетоводна експертиза. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133.

Срещу така постановеното решение в частта, с която искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК е уважен за сумата от 3390,65 лева, ведно със законната лихва и присъдените разноски в заповедното производство, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба от ответницата В. К. И., чрез процесуалния представител адвокат Н. К. от САК. Жалбоподателката поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и противоречи на установената съдебна практика. Излага доводи, че при 1 недействителност на договора за кредит се дължи връщане единствено на чистата стойност на заема, без възнаградителни лихви, такси и застрахователни премии. Твърди, че с оглед извършените от нея плащания е върнала изцяло предоставената сума. Сочи, че е предприела процедура пред Комисията за защита на потребителите, по която е изготвено помирително предложение, подписано от нея, в което е констатирано уреждане на отношенията, но банката неоснователно е отказала да го подпише. Навежда оплакване, че първоинстанционният съд е пропуснал да приложи чл. 7, ал. 3 от ГПК и да съобрази последиците от наличието на неравноправни клаузи. Претендира отмяна на решението в обжалваната осъдителна част, отхвърляне на иска изцяло и присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 800,00 лева на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК конституираното в първата инстанция трето лицепомагач на страната на ищеца – „АПС Бета България“ ЕООД, чрез юрисконсулт Б.Т., е депозирало отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна и бланкетна.

Поддържа, че първоинстанционният съд правилно е установил фактите, обсъдил е възраженията на ответницата и е определил дължимата главница след съответните приспадания. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.

Въззиваемият ищец „Ти Би Ай Банк“ ЕАД не е подал отговор на въззивната жалба и не е изразил становище по нея.

В частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 3390,65 лева до 6 092,10 лева, както и в частта за разноските по чл. 77 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗА, решението не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

По процесуалното положение на страните съдът отчита, че участието на дружеството „АПС Бета България“ ЕООД е допуснато в първоинстанционното производство в качеството на трето лице-помагач на страната на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на основание чл. 218 от ГПК.

Искането за заместване на ищеца по реда на чл. 222 от ГПК правилно не е било уважено от СРС поради липса на изрично съгласие от страна на първоначалния кредитор. По силата на чл. 226, ал. 1 от ГПК делото следва своя ход между първоначалните страни, а носител на спорното материално право остава „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Като трето лице-помагач „АПС Бета България“ ЕООД разполага с правото да извършва съдопроизводствени действия в защита на ищеца съгласно чл. 221, ал. 1 от ГПК, включително да подава отговор на въззивната жалба.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 29.09.2021 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД като кредитодател и В. К. И. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 7053208695, по силата на който е предвидено предоставянето на финансиране при следните параметри: чист размер на кредита – 10000 лева; застрахователна премия по застрахователна програма „Bank 66+ защита на кредита“ – 1200 лева; общ размер на кредита – 11200 лева; фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 18,37%; годишен процент на разходите (ГПР) – 19,64%; и обща дължима сума – 13467,86 лева, разсрочена на 24 месечни погасителни вноски (23 вноски по 561,16 лева и последна изравнителна вноска от 561,18 лева).

От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Елена Видолова се установява, че на 29.09.2021г. по сметката на кредитополучателката е заверена сумата от 11200 лева, като на същата дата сметката е дебитирана с две операции: сумата от 1200 лева е удържана за застрахователна премия и преведена към застрахователя с посредничеството на банката, а сумата от 10000 лева е реално изплатена на потребителя в 2 брой на каса.

Поради преустановяване на плащанията от страна на длъжницата, кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем с писмено уведомление от 11.07.2023 г., връчено лично на ответницата на 25.07.2023 г. Въз основа на подадено на 28.08.2023 г. заявление по чл. 417 от ГПК, по ч.гр.д. № 47768/2023 г. по описа на СРС, 56 състав, на 20.09.2023 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение за сумата от 7023,31 лева главница, ведно със законната лихва от 28.08.2023 г.

По отношение на извършените плащания експертизата установява, че по сметката на ответницата са постъпили плащания на обща стойност 12306,04 лева. От тях обаче сумата от 696,69 лева на 05.09.2022 г. е отнесена за погасяване на вноска по друг кредит на ответницата, а сумата от 5000 лева на 14.09.2022 г. е била изтеглена лично от ответницата в брой на каса. Поради това сумите в общ размер на 5696,69 лева не са послужили за погасяване на процесния дълг. Действително постъпилите и отнесени за погасяване на задълженията по процесния договор за кредит суми възлизат общо на 6609,35 лева, от които 5678,14 лева са платени преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, а 931,21 лева са внесени след това – на 04.10.2023 г.

При така установените факти първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като е приел, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК във връзка с чл. 3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, в понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се включват разходите за допълнителни услуги, включително застрахователни премии, когато сключването на застраховката е условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (Решение от 21.03.2024 г. по дело C714/22, Профи кредит България; Решение от 23.04.2026 г. по дело C-744/24; Решение от 13.03.2025 г. по дело C-337/23) и задължителната национална съдебна практика на ВКС (Решение № 84 от 19.03.2026 г. по к.т.д. № 1533/2025 г.; Определение № 3345 от 27.11.2025 г. по к.т.д. № 1614/2025 г.; Определение № 1658 от 29.05.2025 г. по к.т.д. № 58/2025 г.), преценката за задължителния характер на разхода не се свежда до формалното деклариране в договора за неговата доброволност. Когато застрахователната премия е предварително определена, финансира се чрез самия заем и се удържа служебно чрез посредничеството на кредитора, тя съставлява общ разход по кредита, който задължително трябва да участва при изчисляването на ГПР. Невключването на застрахователната премия в размер на 1200,00 лева в базата на ГПР води до посочване на неверен, занижен ГПР (19,64 %), което се приравнява на липса на посочен ГПР в договора и съгласно чл. 22 от ЗПК влече недействителност на целия договор.

Специалната норма на чл. 23 от ЗПК урежда изчерпателно правните последици от прогласената недействителност: потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита представлява единствено реално предоставената на потребителя парична сума- 10000 лева. Разходът за застрахователна премия от 1200 лева не се дължи от потребителя и правилно е изключен от главницата. При недействителност отпада правното основание за начисляване на договорна лихва, такси и неустойки, поради което всички доказани плащания по договора 6609,35 лева следва да бъдат приспаднати директно от чистата стойност на получената сума.

Неоснователни са наведените във въззивната жалба оплаквания. Възражението за пълно погасяване на сумата от 11200 лв. е опровергано от заключението на експертизата, установяващо, че 696,69 лева са погасили друг заем, а 5000 лева са изтеглени лично от ответницата в брой на каса. Позоваването на помирителното предложение на КЗП също е неоснователно, тъй като процедурата пред помирителната комисия е доброволна и необвързваща за страните; доколкото предложението не е прието и подписано от банката под формата на спогодба по чл. 365 от ЗЗД, то не поражда облигационен ефект и не погасява дълга. Оплакването за допуснато нарушение на чл. 7, ал. 3 от ГПК е неоснователно, тъй като първоинстанционният съд служебно е изследвал валидността на клаузите и е 3 приложил най-пълната предвидена в закона защита – обявил е целия договор за недействителен и е освободил потребителя от всички лихви и разноски. Вземането за остатъка от главницата е било изискуемо към 28.08.2023 г. след надлежно обявена предсрочна изискуемост, поради което върху сумата от 3390,65 лева правилно е присъдена и законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По изложените съображения въззивният съд намира, че първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на жалбоподателката не се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, включително не се следва присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18608 от 16.10.2025 г., постановено по гр. д.

№70115/2024г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 56 състав, в обжалваната част, с която по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК е признато за установено, че В. К. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. ****, дължи на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, сумата от 3 390,65 лева, представляваща останала непогасена част от главница (чиста стойност на кредита) по Договор за потребителски кредит № 7053208695 от 29.09.2021 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 28.08.2023 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 47768/2023 г. по описа на СРС, 56 състав, както и в частта, с която В. К. И. е осъдена да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД сумата от 128,41 лева – разноски в заповедното производство.