Определение № 1076 от 17.07.2025, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 690/2025
- Вид
- Определение № 1076
- Подписан
- 17.07.2025
- В сила
- 17.07.2025
- Състав
- Георги Драгостинов, Ангелина Богданова, Симона Миланези
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.8, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1076 гр. Велико Търново, 17.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Георги Драгостинов
Членове:
Симона Миланези
Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Въззивно частно гражданско дело № 20254100500690 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 278 във връзка с чл. 130 от ГПК.
С определение от 30.05.2025 година, постановено по гр. дело № 900 по описа на Горнооряховски районен съд за 2025 година, производството по делото е прекратено; разпоредено е връщането на исковата молба. В полза на ответника Великотърновски районен съд е присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Определението е обжалвано от ищцата Д. Х. Г. с искане за отмяната му и за връщане на делото на първостепенния съд за произнасяне по същество.
Въпреки правилото на чл. 130 от ГПК от ответниците Великотърновски окръжен съд и Великотърновски районен съд са постъпили отговори на частната жалба с доводи за правилност на атакуваното определение.
Съдът като обсъди наведените доводи и прецени относимите за поставените с жалбата въпроси доказателства приема:
Производството е образувано по иск на жалбоподателката, с който от Великотърновски окръжен съд, Бургаски окръжен съд, Великотърновски районен съд и Районен съд Царево солидарно претендира обезщетение за неимуществени вреди, последица от несвоевременно разглеждане на спора по гр.дело № 134 по описа на Районен съд Малко Търново за 2024 година.
За да постанови атакуваното определение, първостепенният съд е приел, че липсва съответствие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума й, а това водело до недопустимост на иска; ищецът недобросъвестно по смисъла на чл. 3 от ГПК упражнявал право на иск, защото подавал до различни съдилища идентични по съдържание 1 искови молби и търсел с тях не репарация на вреди, а имотно облагодетелстване; не била спазена процедурата по глава трета „а“ от Закона за съдебната власт.
Жалбата е основателна. Атакуваното определение е постановено в нарушение на чл. 124, ал. 1 от ГПК и следва да бъде отменено по реда на настоящото производство, а делото – върнато за разглеждане по същество.
Според цитирания текст на Гражданския процесуален кодекс, всеки може да предяви иск, за да защити правото си, когато то е нарушено. Предявеният иск е осъдителен и меродавно за допустимостта му е твърдението, че в полза на ищеца съществува неудовлетворено притезание. Текстът ясно сочи, че не съответствие или несъответствие между основните части на исковата молба, а твърденията на ищеца са критерий за допустимостта на иска. Ако въпросното разминаване между петитум и основание е налично, искът би бил неоснователен. Това изисква постановяване на акт по същество на спора.
Смисълът на исковия процес е не, както е изтъкнал първостепенния съд, в доказателствената дейност, а в силата на пресъдено нещо, дисквалифицираща правната стойност на последващи оспорвания, и в изпълнителната сила на акта по същество.
Законът не съдържа лимит на възможните сезирания на съда. Опитът на първоинстанционния съд по тълкувателен път да въведе такъв лимит подхвърля на съмнение упражняването на основно конституционно право – чл. 56 от Конституцията.
Злоупотребата с права законът свързва с отговорност за вреди – материалноправен иститут, за прилагане на който се изисква акт по същество. Не отказ от такова произнасяне, а отхвърляне на иска следва от нормата на чл. 5 от ГПК в случай, че ищецът злоупотребява с права, защото защитно-санкционното действие на исковия процес е двупосочно.
Процедурата по глава трета „а“ от Закона за съдебната власт е необходима при приключило производство. По изричните твърдения в исковата молба производството е все още висящо. Затова в казуса изискването на чл.8, ал. 2 от ЗОДОВ не важи.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение от 30.05.2025 година, постановено по гр. дело № 900 по описа на Горнооряховски районен съд за 2025 година.
Връща делото на Горнооряховски районен съд за разглеждане на спора по същество.
Председател: _______________________
Членове:
2
1. _______________________
2. _______________________
3