Решение № 663 от 03.07.2023, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 663 гр. Кюстендил, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20221520101644 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба с вх. №7753/02.09.2022 г., депозирана от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, EИK 202527341, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ №29, ет. 3, п.к.1527, представлявано от изпълнителния директор Я.Я., против Р. В. В., ЕГН **********, с адрес в с. Ж, общ. К., ул. "П.", №** В исковата молба се твърди, че за вземането, предмет на настоящото производство, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 374/2022 г. на КнРС, връчена по реда на 47, ал.5 от ГПК и в законоустановения срок ищцовото дружество предявява настоящите установителни искове.

Дължимостта на претендираното вземане произтичала от сключен между ответника и „Микро Кредит“ АД Договор за заем Microcredit №901200045699 от 07.01.2021г., както и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №9012-00045699 от 07.01.2021г., по силата на който ответникът, като кредитополучател, получил сумата от 3 000 лв. Страните по договора се договорили заемополучателят да върне на заемодателя в сроковете и при условията на общите условия към договора сума в общ размер на 3584,10 лева, представляваща чистата стойност на заема и договорната лихва към него. Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната 1 лихва по него на 10 броя равни месечни вноски, в всяка в размер на 358,41 лева, платими при падеж на първа вноска – 20.02.2021г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане на 20.11.2021г. По договора за паричен заем Р. В. В. е извършвал плащания в общ размер на 123,00 лева.

Дължимата главница била в размер на 3000 лева, както и договорна лихва в размер на 584,10 лева.

Бил сключен между същите страни и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №9012-00045699, съгласно който „Микро Кредит“ АД се задължил да предостави на заемополучателят пакет от допълнителни услуги, описани подробно в „Приложение 1 – описание на допълнителните услуги“, съдържащо се в Искането за допълнителни услуги, което е подадено и подписано от страна на заемополучателят и настоящ ответник. Съгласно клаузите на сключения договор за допълнителни услуги, заемополучателят се задължил да заплати пакетна цена в размер на 2536,50 лева на 10 броя равни месечни вноски от по 253,65 лева всяка, при падеж на първа вноска 20.02.2021г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане на 20.11.2021г. В договора за допълнителни услуги заемополучателят изрично посочил, че иска да се ползва от услугата за „Връщане в 30-дневен срок“ на цена от 240 лева, като същата е приспадната от предоставената в заем сума.

Същата представлявала възможност за връщане на заема в 30-дневен срок на чистата стойност на заема, намален с цената на допълнителната услуга.

С оглед общите условия на договора за заем, при забава на дължима погасителна вноска по договора за заем, заемополучателят дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава на всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на задължението. На посоченото основание, на заемополучателя е начислено обезщетение за забава върху незаплатените суми по договора за заем в размер на 282,93 лева за периода от 21.02.2021г. до 22.02.2022г.

Съгласно чл.6 от ЗМДВИП за периода 13.03.2020г. до 13.07.2020г. включително не били начислявани лихви за забава.

На основание чл.99 от ЗЗД между „Микро Кредит“ АД и ищеца по настоящото „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 12.03.2021г., като с Приложение №1 от 20.05.2021г., както и потвърждение за извършено прехвърляне на вземания, вземането, установяването на което се иска по настоящото дело, е прехвърлено в полза на ищеца изцяло с привилегиите, обезпеченията и принадлежностите.

По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до Р. В. е изпратено от страна на цедента „Микро Кредит“ АД, чрез цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД уведомително писмо за станалата продажба чрез пощенски оператор, като в обратната разписка е отбелязано, че „писмото не е потърсено“.

Ето защо се иска да бъде установено в отношенията между страните, че 2

„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД има следните вземания срещу Р. В. В., ЕГН **********, с адрес в с. Ж, общ. К., ул. "П.", №** , по Договор за заем № Microcredit №9012-00045699 от 07.01.2021г., както и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №9012-00045699 от 07.01.2021 г. – главница в размер на 3 000 лв. договорна лихва в размер на 584, 10 лв. за периода от 20.02.2020 г. до 20.11.2021 г., сума за пакет допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги в размер на 2 536, 50 лева /впоследствие оттеглена претенция/, лихва за забава върху главницата в размер на 282, 93 лева за периода от 21.02.2021 г. до 22.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

С молба с вх. №11392/20.12.2022 г. ищецът е направил оттегляне на иска по отношение на сумата от 2 536, 50 лв., представляваща допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги. Във връзка с направеното оттегляне на иска съдът се произнесъл с определение от открито съдебно заседание на 12.05.2023 г., че прекратява производството по настоящото дело по отношение на иска за сумата от 2 536, 50 лв., което определение е влязло в сила.

Претендират се и направените разноски, в т. ч. за юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 /триста и петдесет/ лева на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор чрез назначения му особен представител – адв. К..

Навежда доводи за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Исковете били неоснователни, тъй като договорите, на които се основавали претенциите били нищожни, тъй като не е спазено изискването за минимален размер на шрифта при изготвянето на договорите. Не било спазено и императивното изискване на чл. 11, т. 12 от ЗПК, а именно, че погасителния план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска.

Липсвало описание на информацията, посочена в чл. 11, т. 10 от ЗПК, както и регламентацията на правата по т. 20 на чл. 11, ал. 1 от ЗПК.

Макар и да бил посочен фиксиран лихвен процент, не са посочени условията за прилагането му, липсвали и изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като макар да е посочен ГПР и обща сума по кредита, не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения от Приложение 1 от ЗПК начин. Това обуславяло недействителността на договора за заем.

От друга страна, уговорените допълнителни услуги нямали характера на такива, тъй като били пряко свързани със самото задължение по кредита.

Уговорено е задължение за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги от заемополучателя, независимо дали ще му бъде предоставена услуга или не. С оглед на това, допълнителния договор се явявал нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и заобикалящ разпоредбите на ЗПК.

3

По делото нямало данни потребителят да е използвал възможностите, които този допълнителен пакет от услуги предлагал, а според договора за него се пораждало задължение да заплати стойността им, независимо дали се е възползвал от тях.

Обстоятелството, че разходите за допълнителни услуги не са включени в обявения от кредитора ГПР съставлявало самостоятелно основание за нищожност на договора за допълнителни услуги. Тези разходи, включени към ГПР, надхвърлял значително максималния размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Не на последно място, потребителят бил поставен в неравноправно положение. Недействителна била и допълнителната услуга „Връщане в 30дневен срок“, тъй като тази уговорка въвеждала несъответствие между насрещните престации, защото сумата от 240 лева се явявала еквивалент на възнаградителната лихва, представляваща цената на предоставената от кредитора услуга, която от своя страна, начислена върху главницата от 2760 лева се явявала половината от размер на лихвата за целия период на кредита.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и оспорва от особения представител на ответника.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С изрична молба с вх. №2341/09.03.2023 г. е указано на съда, че ищцовото дружество е преобразувано и вече е „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с ЕИК: 207172780 /вместо първоначалния ищец Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с ЕИК:202527341/, поради което е постановено и определение, с което е конституирано в производството актуалното дружество.

Видно от приетия

Договор за заем M i c r o c r e d i t №901200045699/07.01.2021 г. „Микро кредит“ АД е предоставило на ответника в заем сума в размер на 3 000 лв. Уговорен бил 10-месечен срок за погасяване на заема, размер на погасителната вноска 358, 41 лв., ГПР -48,90 % и обща сума за погасяване – 3 584, 10 лв. Приложен е погасителен план към договора за заем – л. 9 от делото. Договорът съдържа клауза, че ответникът се съгласява да му приспадната сумата от 240 лв. от предоставената сума в общ размер на 3 000 лв., представляваща цена на услуга „Връщане в 30-дневен срок“. Във връзка с последната клауза и допълнителна услуга „Комфорт“ е сключен допълнителен договор между същите страни от 07.01.2021 г. /л.1011/, с което е уговорено ответникът да плати на заемодателя десет месечни вноски, всяка от които в размер на 253, 65 лв. Приложено е заверено копие от общи условия към договора за кредит, както и тарифа за допълнителни услуги.

4

С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 12.03.2021 г. /л. 24-л. 29/ между кредитора /като цедент/ и настоящия ищец /с предишното си наименование/, като цесионер, е цедирано вземането на „Микро кредит“ АД спрямо ответника на настоящия ищец. Процесният договор за кредит е обективиран в приложение към договора, приложено по делото. Налице е потвърждение от кредитора на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за прехвърляне на вземането. Приложено е уведомление до длъжника за извършената цесия /л. 31/, във връзка с което липсват данни същото да е достигнало до В..

По делото е назначена и приета като обективно изготвен заключение по съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице Т., съгласно което по договора за паричен заем не са извършвани плащания и не е погасена главница в размер на 3 000 лв., договорна лихва в размер на 584, 10 лв. и законна лихва за периода 21.02.2021 г. – 22.02.2022 г. в размер на 305, 83 лв., като и за оттеглената претенция в размер на 2 536, 50 лв. по пакета за допълнителни услуги.

Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта:

Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415, вр. с чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като в случая подаването на възражение по реда на чл.

414 от ГПК препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл. 416 от ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.