Решение № 4903 от 02.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4903 гр. Пловдив, 02.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330108284 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от И. П. Н., ЕГН **********, против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, с която с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 72.36 лева – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № ********* от **** г., платена в периода от 20.03.2020 г. – 21.08.2020 г., както и сумата от 377.64 лева – недължимо платена по клауза за неустойка по Договор за паричен заем № ********* от **** г., платена в периода от 20.03.2020 г. – 21.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на **** г. между страните бил сключен Договор за паричен заем № *********, по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 700 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40.05 %, годишен процент на разходите – 49.81 %, на 23 седмични вноски, с дата на първо плащане – 20.03.2020 г., с падеж – 21.08.2020 г., с посочена обща сума за плащане по договора, ведно с лихвата – 772.36 лева.

Съгласно чл. 3.9 от договора, същият следвало да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени условия. В случай на непредоставяне на обезпечение, кредитополучателят – ищец дължал неустойка в размер на 337.64 лева, която следвало да се заплати разсрочено, заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала седмичната вноска за неустойка, според чл. 8 от договора.

Сумата била усвоена от кредитополучателя, като в периода от 20.03.2020 г. – 21.08.2020 г., заплатил освен сумата по главницата в размер на 700 лева и лихва в размер на 72.36 лева и неустойка в размер на 377.64 лева, като договора бил рефинансиран с договор за потребителски кредит № ********* от **** г.

Сочи, че с Решение № 4355/21.12.2022 г. по гр.д. № 8644/2022 г. по описа на ПРС, ХХ гр.с., бил отхвърлен предявения иск за прогласяване недействителността на договора за 1 паричен заем № *********/**** г., като била обявена за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл. 8 от процесния договор за паричен заем. С влязло в законна сила Решение № 442/06.04.2023 г. по в.гр.д. № 291/2023 г. по описа на ПОС, било отменено Решение № 4355/21.12.2022 г. по гр.д. № 8644/2022 г. по описа на ПРС, в частта, с която е отхвърлен иска за прогласяване недействителността на договора, като било признато за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за паричен заем № *********/****г. е недействителен, поради несъответствие с изискванията на чл. 22 ЗПК.

Заявява, че договорът бил изплатен изцяло на ответника, в това число – главница, възнаградителна лихва и неустойка.

Ищецът твърди, че заплатените от него суми за възнаградителна лихва и неустойка, за периода от 20.03.2020 г.- 21.08.2020 г., били платени при начална липса на основание, поради което моли за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който признава исковете.

Моли в негова тежест да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си не бил дал повод за завеждане на делото.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание, проведено на 14.11.2023 г., ищецът И. П. Н., чрез процесуалния си представител, е направил искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК, като същото е уважено.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Предявеният иск е допустим, валидно е направено признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл. 237, ал.3 ГПК, нито в другите предвидени в закона изключения – т.е. признато е право, с което страната може да се разпорежда – ответното дружество, чрез пълномощника си, който има изрично пълномощно за упражняване на правата по чл. 34, ал. 3 ГПК, е извършил признанието, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, то съдът следва да го зачете, като уважи изцяло предявения иск.

Относно разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 100 лева за държавна такса.

Ищецът, освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца (л. 13) е посочено, че той се представлява безплатно от **. Г. М., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ.

Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска, следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към 2 момента на сключване на договора, предвиждащи минимален размер на адвокатското възнаграждение от 400 лева. Посочената сума следва да се присъди в полза на процесуалния представител, а не на ищеца, с оглед на обстоятелството, че последният не е реализирал този разход.

Съдът намира, че в процесния случай, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като по делото се установи, че ответното дружество с поведението си е дало повод за завеждане на иска, макар да е признал изрично исковете за основателни. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приложи последицата на сочената разпоредба.

Ответното дружество е станало причина за завеждане на делото, защото признанието, че дължи процесните суми, заплатени от ищеца в периода от 20.03.2020 г. – 21.08.2020 г., по клаузи за възнаградителна лихва и неустойка по Договор за паричен заем № ********* от **** г., е след постъпване на исковата молба на 07.06.2023 г.

Видно от Решение № 442 от 06.04.2023 г., постановено по в.гр.д. № 291/2023 г. по описа на ПОС, е прогласена недействителността на процесния Договор за паричен заем № ********* от **** г., като същото е влязло в законна сила на 06.04.2023 г.

Следователно, въпреки влязлото в законна сила на 06.04.2023 г. Решение по в.гр.д. № 291/2023 г., ответното дружество не представя доказателства, дори и не твърди, че е върнало неоснователно заплатените от ищеца суми по клаузи за възнаградителна лихва и неустойка по недействителния Договор за паричен заем № ********* от **** г., преди постъпване на исковата молба в съда – на 07.06.2023 г.

Ето защо, съдът намира, че в полза на ищеца, следва да се присъдят направените по делото разноски.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати на И. П. Н., ЕГН **********, следните суми: сумата в размер на 72.36 лева /седемдесет и два лева и тридесет и шест стотинки/ - получена без основание, в периода от 20.03.2020 г. – 21.08.2020 г., по клауза за възнаградителна лихва и сумата в размер на 377.64 лева /триста седемдесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки/ - получена без основание, в периода от 20.03.2020 г. – 21.08.2020 г., по клауза за неустойка, по Договор за паричен заем № ********* от **** г. , ведно със законната лихва върху сумите, считано от постъпване на исковата молба в съда – 07.06.2023 г. до окончателното им погасяване, както и сумата в размер на 100 лева /сто лева/ - разноски по делото.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 да заплати на **. Г. Л. М., АК*********, със служебен адрес – ***************, сумата от 400 лева /четиристотин лева/ – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на И. П. Н. за производството по настоящото гражданско дело № 8284/2023 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с..

Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3