Решение № 4074 от 15.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4074 гр. Варна, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Г. като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110102521 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК /фаза по допускане на делбата/.

Производството по делото е образувано по предявен от Д. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, срещу Х. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр.

*****, иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ГПК да бъде допусната съдебна делба на следния недвижим имот, а именно:

1. Жилище - апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № *****/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект – от 23.01.2024 г., находящ се в гр. *****, с площ 90.63 кв. м., разположен в сграда с идентификатор *****, изградена в поземлен имот с идентификатор *****, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: **********; под обекта: ********** и над обекта: **********, ведно с прилежащата изба № 3, с площ 7.97 кв. м, както и 5.1075 % идеални части от общите части на сградата, при посочени от ищцата квоти между съделителите, а именно:

170049/392556 ид. част за ищцата Д. И. Г. и 222507/392556 ид.ч. за ответницата Х. С. И..

В исковата си молба ищцата Д. И. Г., чрез процесуалния й представител – адв. М. С., излага, че ответницата е преживяла съпруга на баща й – И.Г.П., б. ж. на гр. Варна, починал на 26.09.2023 г. Бракът между родителите на ищцата бил прекратен през 1982 г., като през 1990 г. делбеният имот, представляващ ап. 10, находящ се в гр. *****, с площ от 90.63 кв. м., ведно с прилежащото избено помещение № 3 и 5.1075 % от общите части на сградата, бил придобит 1 от тях по силата на участие в ЖСК, съгласно Нотариален акт № *****, том V, дело № ***** г. След това майката на ищцата В.Г.Б. й дарила собствените си 5104/19139 ид.ч. от имота, което дарение било обективирано в Нотариален акт № *****, том *****, дело № ***** г. Страната излага, че с решение от 04.08.1992 г. по гр.д. № 369/1992 г. по описа на ВРС било допуснато извършването на делба на имота между нея и баща й И.П. при квоти: за нея 5104/19139 ид.ч. и 14036/19139 ид.ч. за баща й. С решение по извършването на дебата от 09.08.1993 г., постановено по посоченото дело, имотът бил поставен в дял на И.П., като за уравнение на дяловете следвало да заплати сумата 52458 лв. на ищцата. Изплащането на сумата било сторено по време на брака му с ответницата, поради което ищцовата страна счита, че в режим на СИО са придобити 52458/196278 ид.ч. от имота, а останалите 143820/196278 ид.ч. са лична собственост на баща й. Моли се да бъде допуснат до съдебна делба посоченият недвижим имот при съответните квоти за всеки съделител.

Релевирано е и искане по чл. 344, ал. 2 ГПК съдът да постанови ответницата да заплаща сумата от 400 лв. месечно, считано от влизане в сила на решението по допускане на делбата до окончателното й извършване, предвид това, че ответницата Х. И. ползвала имота еднолично. Моли за присъждането на съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Х. С. И. е депозирала отговор на исковата молба, чрез процесуалния й представител – адв. В. Д.. Не се оспорва, че ищцата е дъщеря на починалия И.П., както и че през 1990 г. последният е признат за собственик на 14036/19139 ид.ч. от имота. Страната не отрича, че с решението от 09.08.1993 г. по гр. д. № 369/1992 г. по описа на ВРС имотът е възложен на починалия й съпруг срещу задължението му за заплащане в полза на ищцата на посочената от нея сума за уравнение на дяловете. Не се оспорва, че ответницата живее в жилището, считано от сключването на гражданския й брак с бащата на ищцата през 1988 г.

Направено е възражение за нищожност на допуснатата с решение от 04.08.1992 г. по гр. д. № 369/1992 г. по описа на ВРС делба на процесния имот, доколкото към момента на издаването на Нотариален акт № ***** от 1990 г. съпрузите вече били в граждански брак, поради което счита, че 14036/19139 ид.ч. от имота са придобити в режим на СИО, съгласно чл. 35, ал. 2, изр. 2-ро ЗЖСК, а не еднолично от И.П.. Заедно с това се поддържа становище за изтекла в полза на ответницата и съпруга й придобивна давност относно 5104/19139 ид.ч. от имота, предвид осъществяваното непрекъснато, необезпокоявано и трайно владение на същите за период по-дълъг от 10 години, с намерение за своене. Предвид изложеното, страната намира, че квотите относно делбения имот следва да бъдат разпределени по следния начин: 14355/19139 ид.ч. за ответницата и 4785/19139 ид.ч. за ищцата. Сочи, че насрещната страна никога не е заявявала претенции за ползването на имота, съобразно притежаваните от нея ид.ч., както и че ответницата е живяла в жилището със съпруга си повече от 20 г., като дори след неговата смърт ищцата не е проявявала желание да посещава имота. Отправена е покана до насрещната страна за уговаряне начина на разпределение ползването на имота. Отделно от това се излага, че претендираното обезщетение за лишаване от ползване е прекомерно и не съответства нито на притежавания от ищцата дял от собствеността, нито на състоянието на имота, предвид необходимостта от ремонтирането му. Моли да бъде допусната делба при посочените квоти от 14355/19139 ид.ч. за ответницата и 4785/19139 ид.ч. за ищцата, както и отхвърляне на претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК. Претендира 2 разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат становищата си, изразени последователно в исковата молба и писмения отговор. В дадения им от съда срок представят писмени защити.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 34 ЗС.

Видно от представения нотариален акт за собственост на жилище, построено на държавно място от ЖСК № *****/15.05.1990 г., И.Г.П. и В.Г.Б. са получили в дял и придобили правото на собственост върху процесния апартамент № 10, находящ се на ет. 4 от сградата в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. *****, при следните квоти: 14036/19139 ид. ч. за първия и 5104/19139 ид. ч. за втория съсобственик.

Още на този етап следва да се отбележи, че в съдебно заседание процесуалният представител на ищцата представи нотариален акт с твърдение, че този по делото с № *****/1990 г. бил нечетлив. Всъщност обаче се оказва, че страната е представила съвсем друг нотариален акт, касаещ друг имот, между други страни, поради което същият не следва да бъде коментиран в производството с оглед неотносимостта му към предмета на спора.

По силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № *****/05.12.1991 г. В.Г.Б. е дарила на дъщеря си Д. И. П. следния свой недвижим имот, а именно: 5104/19139 кв. м. ид. ч. от апартамент № 10, находящ се в гр. *****, с площ 90.63 кв. м.

От представените решения от 04.08.1992 г. и 09.08.1993 г., постановени по гр. д. № 369/1992 г. по описа на ВРС, се установява, че процесният жилищен имот е допуснат до делба между съделителите И.Г.П. и Д. И. П., при квоти: 14036/19139 ид. ч. за И.П. и 5104/19139 ид. ч. за Д. П., като на основание чл. 288, ал. 2 ГПК този имот, чиято стойност е оценена на 196278 лв., е поставен в дял на И.Г.П.. За уравнение на дяловете същият е осъден да заплати на дъщеря си Д. П. сумата 52458 лв.

Липсва спор между страните, че тази сума е заплатена от страна на И.П. в полза на Д. П..

Не е спорно, а и от представеното удостоверение от Община Варна /л.

112 от делото/, съответно от приетото като доказателство удостоверение за граждански брак /л. 63/, се установява, че И.Г.П., починал на 26.09.2023 г., е сключил граждански брак с ответницата Х. С. И. на 15.04.1988 г., като преди това е имал сключен на 08.06.1972 г. граждански брак с майката на ищцата В.Г.Б., прекратен с решение по гр. д. № 3897/12.04.1983 г. на ОС – Варна.

Не е спорно, а и видно от удостоверение за наследници от 29.09.2023 г., И.Г.П. е починал на 26.09.2023 г., за което е съставен Акт за смърт № *****/26.09.2023 г., като след смъртта си е оставил следните наследници по закон: преживялата си съпруга Х. С. И. и дъщеря си Д. И. Г..

От страна на ответницата е направено възражение за нищожност на извършената през 1992 г. – 1993 г. делба между общия на страните наследодател И.Г.П. и неговата дъщеря Д. И. Г. /ищца в настоящото 3 производство/.

Действително, съгласно чл. 35, ал. 1 ЗЖСК, в едномесечен срок от определяне на цената на имотите в сградата на жилищностроителната кооперация управителният съвет е длъжен да свика общото събрание, което въз основа на разпределението по чл. 28, ал. 1, точка 5 приема окончателната цена на имотите и определя припадащите се идеални части от общите части в сградата и от мястото, съответно от правото на строеж. Ал. 2 на текста на чл.

35 ЗЖСК предвижда, че въз основа на влязлото в сила решение по предходната алинея и след представяне на необходимите документи нотариусът снабдява членовете на жилищностроителната кооперация с нотариални актове. Правото на собственост върху имота и идеалните части от общите части на сградата и от мястото, съответно от правото на строеж, се придобива с издаването на нотариалния акт.

Процесният нотариален акт е издаден през 1990 г., тоест по времето, когато И.Г.П. е бил в брак с ответницата. В самият нотариален акт ясно е посочено, че окончателният разделителен протокол е съставен на 19.12.1989 г., тоест след сключването на брака между двамата през 1988 г. Ето защо и доколкото се касае за недвижим имот, придобит по време на брака на името на единия от съпрузите, то следва да се приеме за основателно възражението на ответницата, че посочените в нотариалния акт 14036/19139 ид. ч. са придобити в режим на СИО, на основание чл. 19 СК /от 1985 г., отм./, съгласно който вещите придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити.

В този смисъл са и разрешенията, дадени в т. 2 от ППВС № 3/1983 г., решение № 223/16.03.2010 г. по гр. д. № 522/2009 г. по описа на ВКС, I гр. о., решение № 13/28.02.2019 г. по гр. д. № 853/2018 г. по описа на ВКС, II гр. о., и др.

Тоест, така извършената делба, без участието на ответницата, която също има качеството на съсобственик/съделител, е нищожна, на основание чл.

75, ал. 2 ЗН.

Ето защо следва да бъде върнато състоянието отпреди делбата, като се отчете и вече прекратената съпружеска имуществена общност, с оглед настъпилата смърт на И.Г.П., по аргумент от чл. 27, ал. 1 СК вр. чл. 44, ал. 1 СК, съответно настъпилото наследствено правоприемство, на основание чл. 9, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1 ЗН. При това положение ищцата се легитимира като собственик на общо 8613/19139 ид. части от имота /5104 ид. ч., притежавани от нея по силата на сключения договор за дарение от 1991 г., + 3509 ид. ч., придобити по наследство от общо притежаваните от наследодателя И.П. – 7018 ид. ч., отчитайки обстоятелството, че посочените в НА от 1990 г. 14036 ид. ч. са придобити в режим на СИО/. А ответницата притежава общо 10527/19139 ид. ч. /7018 ид. ч. – придобити от нея на лично основание след прекратяване на СИО + 3509 ид. ч., придобити по наследство от починалия й съпруг/.

Следва да се отбележи, че прави впечатление, че още в нотариалния акт от 1990 г., при сбора на определените квоти, съответно 14036/19139 кв. м. ид. ч. и 5104/19139 кв. м. ид. ч. се получава разминаване с 1 кв. м. /14036 + 5104 = 19140, а не на 19139, както е посочено в знаменателя/. Това обстоятелство следва да бъде отчетено в настоящото производство, поради което правилно е да се посочи, че при отчитане нищожността на делбата, след смъртта на общия 4 на страните наследодател квотите им в съсобствеността върху делбения имот са, както следва: 8613/19140 ид. ч. и 10527/19140 ид. ч. /8613 + 10527 = 19140/.