Определение № 22701 от 14.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22701 гр. София, 14.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100505544 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413, ал.2 вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№79887 от 06.03.2025г. от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.София, СО район Илинден, ул.„Кукуш“ №1, подадена чрез процесуален представител адв.Л.Р., против разпореждане рег.№35654, постановено в закрито съдебно заседание от 27.02.2025г. по ч.гр.дело №65591/2024г. по описа на СРС, Г.О., 88-ми състав, с което е отхвърлено заявление вх.№346744/30.10.2024г. за издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, срещу „ИРБОД-1“ ЕООД, с ЕИК 202429299, в частта, относно сумите, както следва: 21.36 лв. – такса за събиране на дължими суми по фактура №485188236 от 09.05.2024г.; 1.25 лв. – мораторна лихва върху сумата от 21.36 лв. за периода от 09.06.2024г. до 29.10.2024г.; 1430.10 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор 506277813, партида 110530486, ID на договор М7247615 от 31.01.2024г., формирана във фиксиран размер от 200 лв. + 20 % ДДС за всяка услуга А1 Truck Control за номера ********, ******** и ********; както и 35.65 лв. – мораторна лихва върху сумата от 1430.10 лв. за периода от 25.07.2024г. до 29.10.2024г..

В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено при неправилно тълкуване и прилагане на закона.

Поддържа се, че първостепенният съд не е обсъдил, че неустойката е начислена във фиксиран размер и е в по-нисък размер от тази, която би следвало да бъде начислена до оставащия срок на договора. Твърди се, че неправилно заповедният съд е приел, че нищожността на неустойката е обусловена от забраната за неоснователно разместване на блага, какъвто критерий не е посочен в цитираното от първостепенния съд ТР №1/15.06.2009г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСТК на ВКС. В частната жалба се излагат доводи, че клаузата за неустойка в процесния случай всъщност има основни обезпечителна и обезщетителна функция – при тълкуването реално се установява,

1 че същата цели основно да обезпечи изпълнението на договора от страна на абоната като го възпре от нарушаване на срока на договора по негово искане и/или вина. В тази връзка са изложени съображения за неправилна преценка на съда, че единствената цел, за която е уговорена неустойката излиза присъщите три функции: обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Твърди се, че санкционната функция е изключена или поне оставена на заден план, още повече, че е налице и възможност неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, като изпълнява точно и добросъвестно своите задължения по договора. Поддържа се, че абонатът в процесния случай е търговец и като такъв следва да води своите дела при полагане на завишена грижа, а именно тази на добрия търговец, която предполага способността му да преценява от позицията си на професионалист рисковете на сключваните от него сделки. Поддържа се още, че претендираната неустойка от заявителя е изцяло съобразена с Решение от 22.11.2018г. по дело С-295/2017г. на СЕС и с Директива 2018/1972г. на ЕП и Съвета от 11.12.2018г и не страда от нищожност. В тази връзка се излага, че неустоечната клауза, чийто текст е изведен в самото заявление за издаване на заповед за изпълнение, нито противоречи на добрите нрави, нито създава неравноправност между правата и задълженията на страните по договора, нито води до неоснователно обогатяване. Твърди се, че кредиторът е избрал едната от двете свои възможности при неизпълнение съгласно чл.79 ЗЗД и добросъвестно е упражнил правата си по сключения договор за предоставяне на мобилни услуги. Твърди се още, че след прекратяването на договора, начисляването на месечните абонаментни такси е било преустановено, но именно вземанията за същите, дължими до изтичане на срока, прекратен по вина на абоната, са били обезпечени с договорените от страните неустойки, при което изводът на първостепенния съд за нищожност на клаузите, които ги уреждат, се явява неправилен. Посочва се, че по сключена съдебна спогодба между КЗП и мобилния оператор, обективирана в протокол от 21.04.2016г. по гр. дело №12268/2014г. по описа на СГС, I-18 състав, съдът е одобрил като непротиворечащ на закона и добрите нрави стандартен размер на неустойка по типови договори, като спогодбата има характера на влязло в сила съдебно решение на основание чл.234, ал.3 ГПК, поради което представлява съдебна практика и съответно следва да е служебно известен на съда факт, който не подлежи на доказване, с оглед разпоредбата на чл.155 от ГПК. Поддържа се, че ако се приеме, че неустоечните клаузи в договори, сключени между търговци, са нищожни поради нарушаване на закона и добрите нрави и не пораждат действие, а в същото време по договори с физически лица – потребители неустойки се дължат, би означавало поставяне на физическите лица – потребители в неравноправно и по-неблагоприятно положение от търговците, които сключват договори във връзка със своята търговска дейност и по отношение на които важи чл.309 ТЗ. Такава защита не се предоставя дори на потребителите по смисъла на ЗЗП, които по принцип подлежат на завишена защита. Излага се, че определянето на неустойка за срока на договора (който е относително кратък) е последица от търговско планиране, поради което размерът не може да бъде прекомерен и икономически притеснителен. Също така се поддържа, че разпоредбата на чл.27, т.1 от Общите условия регламентира задължението на абонатите да заплащат такси, определени от оператора на мобилни услуги предварително и включващи направени от него разходи за събиране и обработка на просрочени задължения. Твърди се, че тези такси не представляват неустойка, тъй като по принцип целта на неустойката е обезпечаване изпълнението на задължението, а в случая процесната клауза няма обезпечителен характер. Твърди се още, че съгласявайки се с Общите условия към договора и с ценоразписа на оператора, подписвайки го, дружеството - длъжник е приело, че при 2 просрочие на дължими от него суми по фактури след падежа, определен в тях, то ще дължи посочените такси, покриващи разходи на мобилния оператор за съобщаване, администриране, оформяне на документи и други подобни и не е необходимо доказване направа на конкретни разходи и техния размер за дължимостта на таксите, доколкото същите са с предварително посочен в Общите условия и ценоразписа размер. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното разпореждане рег.№35654, постановено в закрито съдебно заседание от 27.02.2025г. и вместо него да бъде разпоредено издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника за сумите, които са били отхвърлени с разпореждането. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и се запозна с доказателствата по делото, прие от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

СРС е сезиран със заявление вх.№346744/30.10.2024г., подадено от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против „ИРБОД-1“ ЕООД, с ЕИК 202429299, за посочени в заявлението суми:

598.51 лв. – месечни такси и потребление за използване на услуги по договор 506277813, партида 110530486, ID на договор М7247615 от 31.01.2024г., дължими за периода 31.01.2024г. – 07.07.2024г.; 1680.00 лв. – неустойка за неизпълнение на договор 506277813, партида 110530486, ID на договор М7247615 от 31.01.2024г.; както и 72.09 лв. – мораторна лихва върху посочените вземания, от които: 27.29 лв., мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за използване на услуги по договор 506277813, партида 110530486, ID на договор М7247615 от 31.01.2024г., дължими за периода 31.01.2024г. – 07.07.2024г. – за периода 11.03.2024г.29.10.2024г., както и 44.80 лв., мораторна лихва върху вземането за неустойка за неизпълнение на договор 506277813, партида 110530486, ID на договор М7247615 от 31.01.2024г. за периода 25.07.2024г. - 29.10.2024г..

С разпореждане рег.№176021от 29.11.2024г. заповедният съд е дал указания на заявителя да конкретизира направеното искане. В изпълнение на дадените указания от заповедния съд е депозирана от заявителя молба с вх.№395025 от 05.12.2024г., в която е посочено, че с приложение №1 от 31.01.2024г., за срок от две години, са активирани 7 броя услуги A1 Тruck Control към договор за електронно събиране на пътни такси за номера ********, ********, ******** с месечна такса за всеки номер 11.90 лв. без ДДС. Уговорени са неустоечни клаузи за нарушаване задълженията на абоната т.6.3.1., съгласно която, в случай че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това приложение и приложение №1, договора или общите условия, в това число ако по негово искане или вина договорът по отношение на услугите в това приложение бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими до изтичане срока на ползване. По отношение на сумата от 598.51 лв. е посочено, че включва следните вземания за всяка отделна услуга за отделните периоди:

- сумата от 577.15 лв. – месечни такси за активирани по Приложение №1 от 31.01.2024г. услуги A1 Тruck Control за номера ********, ********, ******** за 3 периода 31.01.2024г.- 07.07.2024г.- по 82.45 лв. за всяка от седемте услуги;

- сумата от 21.36 лв. – такса за събиране на дължими суми по фактура №485188236 от 09.05.2024г.

В молбата е посочено още, че таксата събиране на дължими суми е начислена на основание чл.27.1. от Общите условия, съгласно която разпоредба в случай на частично или цялостно неизплащане на указаната във фактурата сума в срока за плащане, абонатът дължи лихва в размер на 10% годишно за всеки ден закъснение, както и разходите, свързани с уведомяване за и със събиране на дължимите от него суми. Излага се, че размерът на таксата е 8% от всички неплатени просрочени суми по фактури за съответните услуги и/или закупени устройства.

По отношение на сумата от 1680.00 лв., представляваща претендирана неустойка, е посочено, че същата е във фиксиран размер от 200 лв. + 20 % ДДС за всеки от седемте услуги за номера ********, ********, ********, като периодът на начисляване на неустойката е 24.07.2024 – дата на предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, до 31.01.2026г. – уговорена дата на ползване на услугите – за оставащите 18 месеца от срока на договора. Излага се, че в случая начислената неустойка е и в по-нисък размер от дължимия – 257.04 лв..

По отношение на сумата от 27.29 лв., претендирана като мораторна лихва върху месечни такси и потребление за използване на услуги по договор 506277813, партида 110530486, ID на договор М7247615 от 31.01.2024г., дължими за периода 31.01.2024г. – 07.07.2024г. – за периода 11.03.2024г.-29.10.2024г., в молбата е посочено, че същата включва:

- сумата от 26.04 лв. – мораторна лихва върху вземането от 577.15 лв. – месечни такси за активирани по Приложение №1 от 31.01.2024г. услуги A1 Тruck Control за номера ********, ********, ******** за периода на забава 11.03.2024г. – 29.10.2024г. или по 3.72 лв. – мораторна лихва върху всяко от вземанията от 82.45 лв., месечни такси за всеки отделен номер;

- сумата от 1.25 лв., мораторна лихва върху вземането от 21.36 лв. – такса за събиране на дължими суми по фактура 485188236 от 09.05.2024г. за периода на забава 09.06.2024г. – 29.10.2024г..

Посочено е също така по отношение на сумата от 44.80 лв., претендирана като мораторна лихва върху вземането за неустойка за неизпълнение на договор 506277813, партида 110530486, ID на договор М7247615 от 31.01.2024г. за периода 25.07.2024г. 29.10.2024г., че същата включва по 6.40 лв. – мораторна лихва върху неустойката от 240 лв. за всеки от седемте номера за периода на забава 25.07.2024г. – 29.10.2024г..