Решение № 96 от 20.02.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Видин, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина В. Герасимова при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело № 20251320102057 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от И. Л. В. от гр.

В., чрез пълномощника адв. Л. Г. от САК, против „Б . Е.Д.К.“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр. С., район И., ул. „Н.“ № *, ет. *, с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че ищцата И. Л. В. е сключила с ответника Договор за потребителски кредит № МАХ_50009149. По силата на договора ищцата в качеството на кредитополучател е получила потребителски кредит в размер на 1200,00 лева. Кредитът се усвоява чрез предоставяне на сумата в брой или по сметка, открита на името на кредитополучателя. Общата дължима сума по договора е 2228,51 лева. Кредитът се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 36,32 %. Годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 47,72 %.

Сочи се, че съгласно чл. 9, ал. 1 от договора за кредит, кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане на искането за кредит. Еднократната такса за разглеждане е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка една от дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, описан в чл. 9, ал. 3 от договора.

Сочи се, че съгласно чл. 9, ал. 2 от договора за кредит, 1 кредитополучателят дължи такса за динамично плащане по кредита. Таксата за динамично плащане е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка една от дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, описан в чл. 9, ал. 3 от договора.

Твърди се, че еднократната такса за разглеждане на искането за кредит и таксата за динамично плащане по кредита са начислени от кредитора и са включени като част от всяка погасителна вноска в погасителния план по договора. Поддържа се, че клаузите, въз основа на които са начислени въпросните еднократни такси, а именно чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от договора за кредит, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Сочи се, че в императивната норма на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изискват. Твърди се, че към момента на сключване на договора за кредит претендираните еднократни такси са били фиксирани по размер и по същество съставляват над 53% от главницата и над 5 пъти повече от дължимата по договора лихва, и цели недължима облага на кредитора.

Твърди се, че ищцата е заплатила цялата дължима сума по договора за кредит, включително начислените такси, за които се поддържа, че са недължимо платени и следва да се възстановят от ответника, т.к. са претендирани и платени без основание.

Иска се от съда да постанови решение, с което на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, да прогласи за нищожен Договор за потребителски паричен кредит № МАХ_50009149, сключен между страните.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на платената по договора сума от 1028,51 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 29.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Ответникът е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, в който оспорва предявения иск за признаване несъществуването на вземането на „Б .

2

Е.Д.К.“ ООД като неоснователен поради изтекла погасителна давност.

Твърди се, че кредитът е погасен изцяло на 29.11.2018 г.

Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение.

Иска се от съда да отхвърли предявения иска като неоснователен.

Претендират се направените по производството разноски, включително присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изготвена е съдебно- икономическа експертиза.

Съдът, след като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна:

Не е спорно, че между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит № MAX_500009149, по силата на който ответникът е отпуснал на ищеца кредит в размер на 1200.00 лева, която сума е усвоена еднократно от кредитополучателя. Уговорената погасителна вноска по кредита е в размер на 127,64 лева, като кредитът ще бъде погасен на 11 месечни вноски. Уговореният годишен лихвен процент е 32,58 %, а годишният процент на разходите е 36,85 %.

Съгласно чл. 19 от договора за кредит, кредитополучателят дължи такса за допълнителен пакет „Доверие“ в размер на 1019,92 лв. Таксата е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка от дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.

В чл. 22 от договора е поместен погасителен план с месечна вноска от 220,36 лв. и е променена общо дължимата сума по кредита на 2423,96 лв.

Ищцата е заплатила по кредита сумата в общ размер на 2228,51 лева, което се установява от представената справка за плащанията по кредита, като с нея е погасен пълния размер на главницата 1200.00 лева, договорна лихва в размер на 194,03 лева, динамично плащане в размер на 834,48 лева.

Видно от заключението по изготвената съдебно – икономическа експертиза, ГПР с включена такса за допълнителен пакет „Доверие“ в размер на 1019,92 лв. и месечна вноска от 220,36 лв. е 383,3871 %.

3

В исковата молба ищецът е навел доводи за нищожност на процесния договор за потребителски кредит поради неизпълнение на задължението на ответника по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради това, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР. Посочено е, че сумите по клаузите на чл. 9, ал.

1 и чл. 9, ал. 2 от договора не са включени в ГПР, което според ищеца е извод за неправилно посочване на ГПР, създава неяснота кои точно суми ще се включат в ГПР и съответно колко ще се оскъпи кредитът.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК регламентира, че при сключване на договора следва да се уговори годишният процент на разходите по кредита, включващ по арг. от чл. 19, ал. 1 от ЗПК общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Въпреки, че в клаузите на договора между страните не е посочено какви компоненти кредитодателят е включил при формиране размера на годишния процент на разходите при сключването му, последните са изводими от разпоредбите на закона.

В случая съдът намира, че може да се установи съдържанието на включените разходи посредством тълкуване на клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и тази на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Установи се от заключението по изготвената съдебно - икономическа експертиза, че при изчисляване на ГПР по формулата, залегнала в Приложение 1 към чл. 19 ал. 2 от ЗПК, ГПР се изчислява на 383,3871 %, като 4 същият надхвърля максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В случая с включената такса за допълнителен пакет „Доверие“ се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля посочения в договора 36,85 % и възлиза на 383,3871 %, който размер се установява от заключението на вещото лице. Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На практика с уговореното възнаграждение за заплащане на допълнителни такси, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В процеса не се изясни какво включва таксата за допълнителен пакет „Доверие“ и как е определена, нито се установи дали кредиторът е предоставил такава услуга на кредитополучателя и в какво се изразява тя.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК-за определяне на възнаградителна лихва и годишния процент на разходите. Предвид това и след като коментираните клаузи на процесния договор за кредит като нищожни не пораждат правно действие, то договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск за прогласяване нищожност на процесния договор за кредит е основателен и следва да бъде уважен. Поради това сумите, заплатени от кредитополучателя – ищец в изпълнение на задълженията, предвидени в тези разпоредби, са били недължимо платени от страна на ищцата като престирани при начална липса на основание. Оттук следва и че кумулативно съединеният осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД е основателен. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят 5 връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. От представената от ответника справка се установява, че общата сума на плащанията от ищцата е в размер на 2228,51 лева, с която сума е погасена главницата в пълен размер от 1200.00 лева, както и са платени договорна лихва в размер на 194,03 лева, такса за динамично плащане в размер на 834,48 лева.

Поради това, исковата сумата в размер на 1028,51 лева се явява платена без основание.

С оглед на горното исковата претенция по чл. 55, ал. 1,предл 1 от ЗЗД следва да се уважи.

Съдът намира възражението на ответника за изтекла погасителна давност за неоснователно, доколкото се касае за договор, който е нищожен.

Нищожният договор не поражда правни последици от момента на сключването му. Поради това от него не възниква валидно облигационно правоотношение и съответно не възниква вземане, което да подлежи на погасяване по давност.

По разноските:

В полза на адвокат Л. А. Г. с личен номер 1600772310 с адрес: гр. С., ул.

„П.“ № *, ет. *, офис *, на основание чл. 38 от ЗАдв. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на ищцата.

Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е установено със закон.

Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право да му се присъди адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда.