Решение № 1852 от 06.03.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е

№ ................../06.03.2020г., гр.

София

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-27 състав, в публичното заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА при участието на секретаря Вяра

Баева, като разгледа докладваното от съдия Е. Андреева гр. дело № 5900/2019г. по описа на съда, съобрази следното:

Производството е образувано след изпращането му по подсъдност от СРС по предявен от В.И.В. от гр. София, чрез адв. П.С.Б., срещу „А.л.” ЕООД ***, иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 15 000 евро, представляваща непогасени задължения по договор за заем, обективиран в Протокол от заседание на Общото събрание на „А.Л.“ ООД от 06.04.2017г. с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието по описа на нотариус К.Б. № **в НК, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК – 15.05.2018г., до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 30826/2018г. по описа на СРС – 25 състав.

В исковата молба се твърди, че въз основа на Протокол от заседание на Общото събрание на „А.Л.“ ООД от 06.04.2017г. с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието по описа на нотариус К.Б. № 617 в НК, на 29.08.2018г. е издаден изпълнителен лист по гр.дело № 30826/2018г. на СРС – 25 състав, съгласно който длъжникът „А.Л.” ООД е осъден да заплати на ищеца сумата от 15 000 евро, непогасена главница по Договор за заем, ведно със законната лихва за периода от 15.05.2018г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до изплащане на вземането и 1292лв. разноски по делото, от които:

587лв. - държавна такса и 705лв. - възнаграждение на адвокат. С молба вх.№ 111621/12.09.2019г. ищецът е уточнил, че заемната сума е предавана от него в брой на дружеството, като заемът е целеви – за закупуване на товарни автомобили, както и че част от заемната сума, а именно 15 000 евро, не е върната от ответника на ищеца нито по банков път, нито в брой „на ръка“, съгласно уговореното между страните в Договор за паричен заем от 24.02.2012г.

Ищецът сочи, че в подкрепа на твърдението му за предаване на заемната сума е Допълнително споразумение от 01.12.2013г., в което се потвърждава, че с получените в заем суми са закупени лекотоварен камион марка МАН с ДК № *******закупен изцяло с пари от заемодателя/ищеца/ и лекотоварен камион марка Мерцедес с ДК № *******закупен 50% с пари от заемодателя/ ищеца/, както и че в чл.4.2 от споразумението страните са уговорили сключване на окончателно споразумение – оспорения протокол от заседание на общото събрание на ответното дружество, в който подробно са цитирани двете МПС и обстоятелството, че са придобити със средства на ищеца, както е описано и в допълнителното споразумение. Прави се искане за уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски в заповедното производство и при уважаване на предявения иск.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез пълномощника си, като я оспорва и счита исковата претенция за неоснователна и недоказана. Възразява, че между страните по делото не съществува валидно заемно правоотношение, както и че по сметката на дружеството не са постъпвали парични средства от ищеца с основание договор за заем. Твърди се, че протокол от заседание на Общото събрание на дружеството от 06.04.2017г. е неистински документ, като в допълнителен отговор, подаден извън срока по чл.131 от ГПК, представляващ становище на страната, се поддържа, че протоколът е нищожен поради накърняване на добрите нрави, тъй като задължава дружеството без да съществува предходно правоотношение, както и че представлява злоупотреба с права и заобикаляне на закона, че противоречи на закона, липсва основание, като без да е предявил иск ответник се позовава и на унещожаемост поради измама.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна, следното:

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК с вх. № 3039534/15.05.2018г. е издадена Заповед от 29.08.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 30826/2018г. по описа на СРС – 25 състав, с която е разпоредено длъжникът „А.л.” ЕООД, ЕИК *******, да заплати на кредитора В.И.В., сумата от 15 000 евро, непогасени задължения по Договор за заем, обективиран в Протокол от заседание на Общото събрание на „А.Л.“ ООД от 06.04.2017г. с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието по описа на нотариус К.Б. № 617 в НК, ведно със законната лихва от 15.05.2018г. до изплащане на вземането, и 1292лв. разноски по делото, а именно: 587лв. държавна такса и 705лв. възнаграждение на адвокат.

На датата на издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение – 29.08.2018г., в полза на кредитора е издаден изпълнителен лист, а въз основа на него е образувано изп.дело № 20187860400978 по описа на ЧСИ М.М., рег.№ 786 в КЧСИ, като на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение изх.№ 12880/10.09.2018г.

Длъжникът – ответник в настоящото производство е подал възражение вх.№ 3082675/23.10.2018г. срещу издадената заповед в срока по чл.414 ал.2 от ГПК.

Направил е и искане за спиране на изпълнението на заповедта, на основание чл.420 ал.2 от ГПК, заведено с вх.№ 3082677/23.10.2018г., като е посочил, че представя убедителни писмени доказателства, че дългът е изплатен. Депозирал е молба вх.№ 3083095/24.10.2018г. по ч.гр.д.№ 30826/2018г. на СРС – 25 състав, към която е приложил разплащателни документи, в подкрепа на изложеното в молбата, че е погасявал редовно договора за заем. Видно от приложената на лист 15 от цитираното дело на СРС молба е, че същата е подписана от К.Н.Д., в качеството му на управител на дружеството. Към молбата длъжникът е приложил платежни документи – разходни касови ордери и преводни нареждания за банков превод от „А.Л.“ ООД на В.И.В., с дати на плащане, предхождащи 06.04.2017г. - датата на съставяне на Протокол от заседание на Общото събрание на „А.Л.“ ООД, като само в един от разходните касови ордери – от 28.08.2014г., находящ се на л.27 от заповедното дело, е посочено, че изплащането на сумата от 5000лв. е във връзка с връщане на част от заем.

С определение № 538802/19.11.2018г., постановено гр.дело № 30826/2018г. на СРС, I ГО, 25 състав, е оставено без уважение искането на длъжника „А.л.“ ЕООД за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20187860400978 по описа на ЧСИ М.М. с рег.№ 786 на КЧСИ, като частната жалба срещу това определение и частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение на заповед от 29.08.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по гр.дело № 30826/2018г. по описа на СРС – 25 състав, са оставени без уважение с определение № 25303/30.10.2019г., постановено по ч.гр.д.№ 8946/2019г. по описа на СГС, I ГО.

С оглед подаденото възражение от длъжника, заявителят в заповедното производство - В.И.В., в срока по чл.422 от ГПК е предявил иска, по който е образувано настоящото дело.

Видно от Протокол от заседание на Общото събрание на „А.Л.“ ООД от 06.04.2017г. с нотариално удостоверяване на подписите с рег.№ 6550/06.04.2017г. и нотариално удостоверяване на съдържанието на документа, с рег. № 6551, том 3, № 27, по описа на нотариус К.Б. № 617 в НК е, че са взети няколко решения, а именно:

По т.1 – променя се дружествения договор, като всички решения на Общото събрание следва да се вземат с обикновена писмена форма без нотариална заверка на съдържанието и подписите;

По т.2 – освободен е съдружника В.И.В./ищецът/, който прехвърля всичките 10 дяла на обща стойност от 10лв. на съдружника К.Н.Д., като разпределението на дяловете е, както следва: едноличен собственик на капитала е К.Н.Д., който притежава 100 дяла по 1лв. всеки, на обща стойност 100лв.

Общото събрание е взело решение, че във връзка с предоставен заем от съдружника В.В. на дружеството „А.Л.” ООД в размер на 32 000 евро, съгласно Договор за паричен заем от 24.02.2012г. и Допълнително споразумение от 01.12.2013г. и закупуване на следните товарни МПС – 1. Лекотоварен камион – марка „МАН” модел „TGL” 150, с рама *********, с регистрационен номер *******закупен изцяло със средства на съдружника В.В. и 2. Лекотоварен камион марка „МЕРЦЕДЕС” модел „АТЕГО” 818 Л, рама ****** с регистрационен номер *****закупен с 50% от средствата на В.В., да се учреди особен залог за обезпечаване на сумата от 15 000 евро, представляваща оставащата дължима част от заема, предоставен от В.В. на „А.Л.” ООД. Уговорено е, че сумата от 15 000 евро следва да се заплати на В.В., в едногодишен срок от подписване на протокола на 12 месечни вноски, платими до 20-то число на текущия месец, като първата вноска е дължима на 20.05.2017г. В случай, че се изплаща дължимия заем В.В. може да упражни заложното си право и да продаде гореописаните МПС.

По т.3 от протокола е освободен досегашния управител – В.И.В., като е взето решение дружеството да се управлява единствено от К.Н.Д..

От представения по делото Договор за паричен заем от 24.02.2012г., сключен между В.И.В., в качеството му на заемодател, и „А.Л.” ООД, представлявано от управителя К.Н.Д., в качеството на заемател, се установява, че заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя сумата от 32 000 евро, като заемателят се е задължил да върне заемната сума в сроковете и по начина, уговорени в договора.

Съгласно чл.2 от Договора, заемната сума се предава от заемодателя на заемателя на траншове за закупуване на товарни автомобили, чрез банков превод по посочена в договора банкова сметка ***.08.2012г. или на траншове в брой, като съгласно чл.3 от Договора, заемателят дължи възнаграждение на заемодателя под формата на лихва в размер на 4,75% годишно. По чл.4 от Договора заемателят се е задължил да върне на заемодателя заемната сума в срок до 24.02.2017г., като съобразно уговореното в чл.5 от Договора, връщането на заемната сума и дължимата лихва ще се осъществи на части по банков път, по допълнително посочена от заемодателя банкова сметка.

***разумение от 01.12.2013г. към договора за паричен заем от 24.02.2012г.

Съгласно чл.1 от Допълнителното споразумение, заемателят „А.Л.” ООД се е задължил да заплаща на заемодателя В.И.В. сумата от 1000 евро или левовата им равностойност по курса на БНБ всеки месец между 20-то и 30-то число, считано от 01.01.2014г., като възнаграждение за закупените от заемателя с пари от заемодателя МПС-та, а именно: 1. Лекотоварен камион – марка „МАН” модел „TGL” 150, с рама *******, с регистрационен номер *******закупен изцяло с пари от заемодателя и 2.

Лекотоварен камион марка „МЕРЦЕДЕС” модел „АТЕГО” 818 Л, рама *****, с регистрационен номер *******закупен с 50% с парите на заемодателя., като е уточнено, че сумата от 1000 евро, уговорена като възнаграждение за закупените от заемодателя МПС-та, не се отнася до сумата, касаеща договора за паричен заем от 24.02.2012г., както и че не променя условията по него, като тази сума ще бъде предавана от заемателя на заемодателя в брой срещу разписка всеки месец в офиса на заемателя между 20-то и 30-то число на текущия месец. В чл.4 от Допълнителното споразумение е постигната договореност за срока на действие на допълнителното споразумение от 01.01.2014г. до 24.02.2017г.

От приложеното по делото Удостоверение

№ 433200/29.11.2019г. от МВР – СДВР, отдел „Пътна полиция” се установява, че: 1. Товарен автомобил „МАН ТГЛ 7,150” с рег.№ *******рама № *****, двигател № *****, на 15.05.2019г. е регистриран на„РМ АУТОГРУП” ЕООД и към 13.11.2019г. няма данни за промяна в собствеността и 2. Товарен автомобил „МЕРЦЕДЕС АТЕГО 818 Л” с рег.№ *******рама № ******* двигател № *****на 24.07.2012г. е регистриран на „А.Л.” ООД и към 14.11.2019г. няма данни за промяна на собствеността.

Разпечатката съдържа 34 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/65533537-553c-46d8-bb7f-63d34be7a199