Решение № 1032 от 30.12.2024, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1032 гр. ***, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20243630100666 по описа за 2024 година

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***“ № 11, ет. 1, ап. 2, действащ чрез адв. Д.П. от ВАК срещу Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните. В исковата молба се твърди, че на 26.06.2004 г. ищецът е станал собственик чрез продажба на публична продан от ДСИ на недвижим имот – сграда-стратификалня на два етажа, представляваща имот с идентификатор ***, със застроена площ 998 кв.м., брой етажи два, предназначение – селскостопанска сграда, намираща се в имот с идентификатор ***. Твърди се, че от придобиване на собствеността на сградата и до настоящия момент ищците са стопанисвали, управлявали, облагородявали и поддържали имота, в който се намира сградата, като свой. Преди тях това правили техните праводатели, считано от 1996 г. Твърдят, че е изтекъл 10-годишният срок за придобиване от тях на имота по давност.

Когато през 2023 г. започнали да събират документи, за да се снабдят с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, установили, че през 2017 г. има издаден акт за държавна собственост за имота, в който стратификалнята е разположена. По тази причина молят от съда да приеме за установено, че ответникът не е собственик на процесния недвижим имот, представляващ имот с идентификатор *** по КККР на гр. *** с площ 3857 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за стопански двор, категория на земята – четвърта, при съседи имоти с идентификатори – ***, ***, ***, ***.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа всички изложени в исковата молба твърдения. Излага аргументи за това, че ответникът не е доказал 1 изпълнението на процедурата по чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ. Счита, че е доказано владението, осъществявано от ответника и предвид отпадането на мораториума върху придобиване на държавни и общински земи по давност, моли съда да уважи иска.

В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор, с който искът е оспорен по същество. Твърди, че държавата е придобила собствеността по силата на закона, тъй като земята представлявала стопански двор и не подлежала на възстановяване. Твърдят, че са станали собственици на основание чл. 10б, ал. 5 (предишна ал. 4) от ЗСПЗЗ. Оспорено е твърдението за осъществено от ищеца давностно владение. Твърди се, че няма осъществявани такива действия, които да покриват смисъла на закона. Изрично е посочено, че през 2017 г. ищецът дори е направил официално запитване, изразяващо желание да закупи имота, поради което явно до 2017 г. не е считал имота за свой.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа изложеното в отговора относно придобиването на правото на собственост от страна на държавата.

Оспорва се, че ищецът някога е владял имота като твърди, че става дума за търпимо действие. Твърди, че няма събрани доказателства за проявени владелчески намерения от страна на ищеца. Излага аргументи, че подаденото през 2017 г. заявление за закупуване на имота доказва знание у ищеца, че имотът не е негов, както и липса на намерение за своене до него момент.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

Процесният имот, представляващ към настоящия момент недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр. *** с площ 3857 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за стопански двор, категория на земята – четвърта, при съседи имоти с идентификатори - ***, ***, ***, ***, е бил част от ТКЗС с. ***, създадено през 1948 г. Към този момент той не е бил обособен като самостоятелен имот, а е бил част от стопанския двор на ТКЗС с.

*** и е бил държавна собственост. ТКЗС с. *** продължило дейността си до 1958 г., когато е включено в състава на Обединено трудово-кооперативно земеделско стопанство с. ***.

Същото през 1973 г. е включено в състава на АПК – ***. След ликвидацията на АПК – *** през 1988 г. до 1989 г. комплексна бригада с. *** е част от КЗС „***“. Само няколко седмици по-късно е обособено ТКЗС в с. *** като самостоятелен юридически субект, който в началото на 1990 г. е вписан в регистъра на трудово-кооперативните земеделски стопанства под името ТКЗС „***“.

В този период е изградена и сградата –

Плодохранилище/стратификалня. През 1991 г. ТКЗС „***“ е преобразувано в ЗК „***“ с.

***. След ликвидацията на ЗК „***“, по силата на закона с новоприетия с ДВ, бр. 28 от 1992 г. § 12 от ПЗР към ЗСПЗЗ, на 16.02.1994 г. е създадена ППК „***“, с. ***, която поема собствеността върху сградата Плодохранилище/стратификалня. През 2000 г. наименованието на кооперацията е променено на ЗКПУ „***“.

През м. юни 1994 г. е изготвен парцеларен план на долния стопански двор на с. ***, в който е изградена и стратификалнята. В него парцелът, в който се намира тази сграда, е 2 нанесен като парцел № 15 по плана на долен стопански двор, с площ 1996 кв.м. Планът за земеразделяне на с. *** е одобрен едва през 1998 г. и в него процесният имот не е нанесен като самостоятелен имот, а е част от имот с № 161 по картата на възстановената собственост (КВС) на землището на с. *** с площ 52,615 дка, начин на трайно ползване – стопански двор. В действителност той е част от целия стопански двор.

През 2004 г. по изп. д. № 48/2003 г. на СИС при ШРС с взискател ***, гр. *** и длъжник ЗКПУ „***“ с. *** стратификалнята е била обявена на публична продан за удовлетворяване на вземането на взискателя срещу длъжника. Тъй като не са се явили купувачи и публичната продан е обявена за нестанала, в законоустановения срок взискателят е поискал на основание чл. 382 от ГПК да бъде обявен за купувач. Предвид това, че вземането на взискателя е надхвърляло стойността на имота по оценка на вещото лице, цялата стойност на имота е прихваната от вземането и с постановление на съдия-изпълнител от 03.06.2004 г. по цитираното изпълнително дело сградата е възложена в собственост на ***, гр. ***. Към този момент сградата представлява стратификалня на два етажа, застроена площ 1008 кв.м., РЗП 2016 кв.м., застроен обем 7050 куб.м. и включвала трайновграден ел. телфер с товароподемност 2 т., монтиран на втори етаж в стратификалнята.

През 2006 г. процесният имот, в който се намира цитираната сграда е нанесен в КВС като имот с № 150015 по КВС на с. *** с площ 3858 кв.м. с начина на трайно ползване – стопански двор, в имота е нанесена и намиращата се в него сграда-стратификалня с площ 998 кв.м. на два етажа. Границите на така нанесения имот № 150015 по КВС на с. *** не съвпадат с границите на имот № 15 по парцеларния план на долен стопански двор с. ***. От изготвената от вещото лице комбинирана скица се установява, че разликите са значителни.

Границите в южната и западната част, частично съвпадат, като имотът по парцеларен план обхваща само прилежащите около имота площи, докато имотът по КВС е със значително поголяма площ. В кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***, одобрени през 2015 г. имотът е нанесен като имот с идентификатор ***, с площ 3857 кв.м., начин на трайно ползване – за стопански двор. Разликата от 1 кв.м. между имот № 150015 по КВС на с. *** и имот с идентификатор *** се дължи на промяна на официалната координатна система, в която се поддържа кадастралната карта. В имота отново е нанесена сграда-стратификалня с площ 998 кв.м. на два етажа.

От назначената СТЕ се установява, че от западната страна имотът към настоящия момент е отделен от пътя с ограда, която представлявала бетонни платна и преди години разделяла стопанския двор от пътя. Там, където на места бетонните платна са разрушени, е опъната телена градинска мрежа. В тази част оградата минава почти на границата на имота по кадастрална карта, но продължава на юг и покрай съседните имот. В южната част имотът не е ограден като в близост до границата е гърба на една от сградите, намиращи се в имот ***. В северната част телената ограда преминава покрай северната стена на сградата (стратификалнята), успоредно на границата, но на 6 метра от нея. От събраните по делото гласни доказателства и СТЕ се установява, че на тази ограда има разположена порта, за която има ключ само ищецът. Самата северна граница на имота по кадастрална карта 3 преминава през асфалтовата площадка, която е била изградена преди години на входа на стопанския двор. В източната част оградата преминава няколко метра по източната граница на имота по кадастрална карта, но после се отклонява на изток през съседните имоти. В основната си част от източната страна имотът не е ограден и достъпен през съседните имоти.

На 13.04.2005 г. е съставен Акт за държавна собственост № 1171 на основание чл. 45, ал. 10 от ЗСПЗЗ, в който имотът е отразен като имот № 15 от II Стопански двор с. ***, с площ 2,795 дка. От отбелязването в АДС става ясно, че за имота няма съставени предходни АДС. Впоследствие е съставен и Акт за държавна собственост № 1519 от 13.06.2006 г., в който имотът е отразен като имот № 15015 по КВС, с площ 3,858 дка. На 17.03.2017 г. е съставен Акт за държавна собственост № 3001 на основание чл. 71, ал. 1 от ЗДС, в който имотът е отразен като имот с идентификатор *** по КККР на гр. *** с площ 3857 кв.м., начин на трайно ползване – за стопански двор.

От гласните доказателства, които са събрани по делото се установява, че общата шахта с водомерите за всички имоти в бившия стопански двор на с. *** се намира в процесния имот. Всеки път, когато от ВиК трябва да отчитат водомерите, те се обаждат на Т.Ж., която осигурява достъп до имота и така до шахтата. През 2017 г. ищцата решила да отдели собствения си водомер и изпратила свой служител във „ВиК – ***“ ЕООД. От там служителката (свид. Д.Д.) била уведомена, че им е необходим документ за собственост.

Когато тя обяснила, че сградата е закупена чрез публичен търг от съдия-изпълнител и че става дума за имот, намиращ се в бившия стопански двор на с. ***, я посъветвали да потърси такъв в Областната дирекция „Земеделие“. Когато свид. Д. Д. посетила ОДЗ оттам получила заявление, което тя предала на Т.Ж., без да прочете за какво става дума. В действителност заявлението касаело искане за закупуване на имота, в който се намира сградата-стратификалня, притежавана от ***, гр. ***. Ж. провела разговори със служителката в ОДЗ (свид. Ж.К.), попълнила и подписала заявлението и окомплектовала преписката, която подала в ОДЗ. Към преписката е налице и решение на собственика на ЕТ за закупуване на прилежащата земя към сградата при цени и условия, уговорени с МЗХ. От ОДЗ преписката била изпратена в Министерството на земеделието и храните (МЗХ), които я върнали с указания да се доокомплектова. За указанията на министерството била уведомена Т.Ж.. Тъй като указанията не били изпълнени, до продажба на имота така и не се стигнало.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявеният иск е отрицателен установителен – за установяване, че ответникът не е собственик на процесния недвижим имот.

С оглед разрешението на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост (или друго вещно право) се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респ. упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна. Интерес от 4 отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект. С отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически състояния. Такъв е случаят, при който владението е смутено (но не е отнето) преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права.