Решение № 12482 от 26.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12482 гр. С, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20251110107479 по описа за 2025 година

Предявен е иск от Д. А. А., ЕГН **********, с адрес гр.С З, ул."С С" № 92, ет.2, ап.7, чрез адв.Д., със съдебен адрес: гр.С, ж.к.Я, ул."Х О" № 74, ет.1, ап.1, против „С К“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“Ц Ш“ № 115Е, ет.5, за обявяване нищожността на договор за потребителски кредит № .../05.07.2024 г., сключен между страните, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК.

В условията на евентуалност е предявен иск за обявяване за нищожни на клаузите на чл.11, ал.1 и чл.10, ал.1, т.5 от договор за потребителски кредит № .../05.07.2024 г. на основание чл.26, ал.1, пр.1 и2 мр. чл.26, ал.4 от ЗЗД.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 05.07.2024 г . e сключил със „С К“ ООД договор за потребителски кредит № ... за сума в размер на 2800 лева, който следвало да бъде погасен на 12 вноски, а общата дължима сума за погасяване била в размер на 3869.01 лева.

Сочи, че в чл.11.1 от процесния договор била уговорена неустойка в случай, че кредитополучателят не осигури обезпечение съобразно посоченото в чл.5 от договора, а именно физическо лице, поръчител или банкова гаранция в полза на кредитодателя. Общият размер на неустойката, според ищеца е 3390.99 лв.

В исковата молба се аргументира становище, че ищцата има качеството потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК.С оглед на това се навеждат доводи за противоречие на договора с изискванията на чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.9, 10 от ЗПК, поради което се поддържа нищожност по смисъла на чл.22 от ЗПК.

Ищецът аргументира становище за нищожност на договора поради нарушение на чл.11, ал.1 т.10 вр. чл.22 от ЗПК, а именно поради липсата на парвилно и точно отразен ГПР и на разписана методика за формирането му. Подчертава се, че липсата на информация за компонентите на ГПР, противоречи на изискването за яснота и поставя потребителя в положение да не знае какво е оскъпяването му по кредита, което представлява заблуждаваща търговска практика.

Освен това ответникът оспорва неустоечната клауза по чл.4 от договора като 1 неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Навежда доводи и че въпросната клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП.

Като допълнителен довод се навежда противоречие на процесната клауза с добрите нрави, вкл. и при целено заобикаляне на закона, тъй като предвидената с нея неустойка излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и води до оскъпяване на кредита, а и не е ясно какви точно вреди на кредитора би покрила. В този смисъл се позовава на т.З от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009 г., ОСТК.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.

Ответникът признава, че между страните е сключен процесния договор за кредит, по силата на който е предоставил на ищеца в заем сума в размер на 1000 лв. Ответникът обаче оспорва изложените в исковата молба доводи за недействителност на договора.

В отговора на исковата молба се твърди, че процесният договор е сключен в съответствие с императивната норма на чл.11 от ЗПК и в частност на т.10 от посочената разпоредба.

Ответникът оспорва процесната неустойка да се включва в ГПР, като в тази насока се позовава на Директива 2008/48/ЕО, в която са уредени компонентите на ГПР. Според ответника, неустойката представлява обезщетение за неизпълнение на задължение на кредитополучателя. Отбелязва, че ищецът се е запознал преди сключване на договора със задълженията си и с размера на неустойката. В този смисъл се обосновава становище и липсата на неровноправност, както и на информация за кредитополучателя относно икономическите последици от сключване на договора.

Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че процесния договор за кредит противоречи на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, доколкото в него е посочен както размера на годишния лихвен процент, така и размера на ГПР, без да е налице скрито оскъпяване.

Обръща се внимание, че не е необходимо изрично и изчерпателно да се изброяват всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляването му, което осигурява възможност на потребителя да се запознае с размера на сумата, която ще върне по процесния договор.

Обосновава и довод, че в случая не е налице заблуждаваща търговска практика. В тази насока се твърди, че е в процесния договор за кредит ясно са посочени параметрите на главницата, възнаградителната лихва, както и размерът на неустойката в случай, че потребителят не предостави исканото обезпечение.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове, като присъди на ответника направените от него разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение з апрекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

От страна на ответника са предявени насрещни осъдителни искове срещу Д. А. А. с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.240, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 985.00 лева, частично предявена от общия размер на иска от 2500.00 лв., представляваща дължима главница договор за потребителски кредит № .../05.07.2024 г.., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 10.03.2025 г. до окончателното плащане, а в условията на евентуалност, в случай че договорът бъде прогласен за нищожен, „С К“ ООД предявява срещу Д. А. А. осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за същата сума в размер на 985.00 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 10.03.2025 г. до окончателното плащане.

2

В срока за ответницата по насрещните искове е депозирала такъв, с който изразява становище по допустимостта и основателността на същите.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Депозират писмено становище по делото.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.

Съдът, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са за разглеждане евентуално съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26 ЗЗД и насрещни осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 вр.240 от ЗЗД вр. чл.9 ЗПК.

По иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, съдът намира следното:

С доклада по делото, неоспорен от страните, са обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 05.07.2024г., ищцата сключила с „С К“ ООД договор за потребителски кредит № ..., както и че същата е получила сумата по кредита. Посоченото се установява и от представените писмени доказателства, като от договора за заем е видно, че отпуснатата в заем сума е 2800 лв., подлежаща на връщане на 12 бр. погасителни вноски. В договора е посочено, че ГЛП е фиксиран и възлиза на 50,00%, ГПР възлиза на 67,77%, а общо дължимата сума по договора възлиза на 3869.01 лв. В Приложение № 1 към договора е инкорпориран погасителен план, в който са описани размера на вноската, нейните компоненти и падежа.

Съгласно чл. 5 от договора, заемателят се задължава в срок от три дни, считано от сключване на договора, да предостави обезпечение по начина и реда, и отговарящи на посочените в чл. 5, ал. 1 условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). В чл. 11.1 е предвидено, че при неизпълнение на задължението по чл. 5, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 3390.99 лв., която съгласно чл.11.2 ще бъде заплащана разсрочено – съобразно погасителния план по договора.

Сключеният между заемодателя и заемателя договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответникът има качеството на потребител.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 62,77 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче, видно то заключението по съдебно-счетоводната експертиза, не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно – начислената неустойка, която се включва в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

3

Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Процесната неустойка несъмнено представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включена в ГПР по кредита, като същата е била изначално известна на кредитора. В самия договор ясно е посочено – „неустойката ще бъде заплащана разсрочено – съобразно погасителния план по договора“. Тази неустойка попада в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно, но ясно е посочено, че в ГПР се включват всички такси и разходи, свързани с договора за кредит. Ето защо, стойността на тази неустойка, която е изначално начислена още при подписване на договора, трябва да бъде включена при определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит, тъй като е част от него. Очевидно обаче това не е сторено, а в ГПР е включен само размерът на възнаградителната лихва. При включването на тази неустойка в ГПР, което е абсолютно необходимо, за да бъдат спазени изискванията на ЗПК, е очевидно и без да са необходими специални знания, че ГПР надвишава значително максимално допустимия по закон размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България – чл. 19, ал. 4 ЗПК.

По изложените съображения, съдът намира, че процесната неустойка отговаря на поставените в ЗПК критерии и следва да бъде включена в общия разход по кредита, което в случая не е сторено, а с нейното добавяне действителният ГПР по договора би бил значително по-висок от обявения в него. При това положение се налага изводът, че договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Установява се нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в договора липсва посочване на годишния процент на разходите по кредита, изчислен към момента на сключването на договора, съобразно установената методика в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Текстът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва да се тълкува буквално, а именно - при посочен ГПР, макар и неправилно определен и без подробно описание на компонентите по него. Нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР с всички негови компоненти, така и действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл.11, ал. 1, т.10 ЗПК е, че същият се явява недействителен – чл. 22 ЗПК. Ето защо, съдът приема договорът за заем за недействителен на основание чл. 22 ЗПК.