Решение № 34 от 11.03.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Габрово, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил В. Ставрев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно наказателно дело № 20244210200924 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, ул. „Сребърна” № 16, ет. 8 – чрез адв. С. У. от АК - София, против Наказателно постановление № Р-006133 от 27.11.2024 година на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството – жалбоподател са наложени следните имуществени санкции:

- 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение по чл. 34, ал.5 от ЗПК;

- 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение по чл. 11, т.12 от ЗПК.

В жалбата и в представено в съдебно заседание писмено становище се моли за цялостна отмяна на атакуваното Наказателно постановление поради неизвършване и на двете вменени нарушения. Изложено е на първо място становище, че текстът на т.3, изр. второ от погасителния план към процесния договор за потребителски кредит е съобразен с характера на еврото като резервна валута в България. Освен това се сочи и че в Общите условия към същия договор има клауза, съответстваща на задължението по чл. 11, т.12 от ЗПК. Алтернативно е депозирано искане изследваните деяния да бъдат 1 квалифицирани като „маловажни случаи” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Претендира се и присъждане на заплатения адвокатски хонорар.

Административнонаказващият орган, надлежно уведомен, не се представлява. От страна на упълномощен процесуален представител - юрк.

Ралица Мариянова, е депозирано писмено становище, в което се моли за цялостно потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление поради категорична установеност на описаните в него нарушения и липсата на основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение на тях. Пледира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, съобразно предоставените на Председателя на Комисията за защита на потребителите правомощия посредством чл. 55, ал.2 от ЗПК.

В изпълнение план-програмата на КЗП, на 01.04.2024 г. служителите на АНО Д. Б. и Н. С. посетили стопанисвания от дружеството – жалбоподател офис „Get Cash” на ул. „Скобелевска” № 8 в гр. Габрово. Преди легитимация свидетелката Д. Б. поискала да и бъде отпуснат потребителски кредит в размер на 1 000 лева, като кредитният консултант и обяснил, че за това и е необходимо единствено да има навършени 18 години и да представи лична карта. След легитимиране Д. Б. и Н. С. изискали представяне на няколко различни по вид договори за потребителски кредити, което било осъществено на електронната поща на АНО на 04.04.2024 г. Част от представените документи били Анекс към договор за потребителски кредит „Гет Кеш” № 306081/22.03.2023 г., сключен с лицето Иван Петров Мареков, с приложени погасителен план, начин на плащане, разписка за получаване в брой на сумата по заема, декларация за съгласие и стандартен европейски формуляр. При запознаване с тях Д. Б. и Н. С. констатирали на първо място, че в 2 предоставения стандартен европейски формуляр е уговорено, че се дължи неустойка при неосигуряване на обезпечение, без нейният размер да бъде конкретизиран, което не позволява на потребителя да сравни различните предложения и да изрази информирано съгласие за сключване на договор за потребителски кредит, в нарушение императива на чл. 5, ал.5 от ЗПК. Освен това двете констатирали и че в т. 3 от раздел „Начин на плащане” към приложимия погасителен план е вписано следното: „Предоставената сума по заема по настоящия транш се предава на кредитополучателя в български лева при фиксиран курс на Българската народна банка на лева спрямо еврото, съгласно който 1 евро се обменя за 1, 95583 лева. Страните се съгласяват, че при евентуална промяна на официалния курс лев/евро, Кредитополучателят ще дължи на Кредитодателя всички дължими суми по кредита в евро. В този случай дължимите суми се изчисляват като равностойността на толкова евро, колкото е съставлявал дългът му непосредствено преди промяна на курса”, което квалифицирали като нарушение по чл. 34, ал.5 от ЗПК. Също така Д. Б. и Н. С. преценили и че договорът за потребителски кредит не съдържа информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит, да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания в разрез с императива на чл. 11, т.12 от ЗПК.

За така установените общо три нарушения - чл. 5, ал.5, чл. 34, ал.5 и чл.

11, т.12 от ЗПК Д. Б. и Н. С. съставили против юридическото лице – жалбоподател АУАН № 006133/24.06.2024 г., като за първото от тях „Ай Ти Еф Груп” АД и АНО сключили на основание чл. 58г, ал. 8 от ЗАНН Споразумение № 006133 от 10.10.2024 г.

Останалите две нарушения са санкционирани посредством издаване на атакуваното Наказателно постановление, получено от представител на жалбоподателя на 06.12.2024 г., като на 20.12.2024 г. е подадена и настоящата жалба против него.

От фактологична гледна точка спор между страните няма, като по делото е приложено заверено копие на изследвания договор за потребителски кредит „Гет Кеш” № 306081/22.03.2023 г., сключен от „Ай Ти Еф Груп” АД с лицето Иван Петров Мареков, както и погасителен план, начин на плащане, 3 разписка за получаване в брой на сумата по заема, декларация за съгласие и стандартен европейски формуляр към него, като въз основа на тях, останалите доказателства по делото и приложимите разпоредби съдът прави следните правни изводи:

- по отношение нарушението по чл. 34, ал.5 от ЗПК

С този текст на кредитора е забранено да променя служебно валутата, в която е уговорен първоначално кредитът, съответно остатъкът от кредита.

Същевременно в т. 3 от раздел „Начин на плащане” към приложения погасителен план по процесния договор за потребителски кредит е вписано следното: „Предоставената сума по заема по настоящия транш се предава на кредитополучателя в български лева при фиксиран курс на Българската народна банка на лева спрямо еврото, съгласно който 1 евро се обменя за 1, 95583 лева. Страните се съгласяват, че при евентуална промяна на официалния курс лев/евро, Кредитополучателят ще дължи на Кредитодателя всички дължими суми по кредита в евро. В този случай дължимите суми се изчисляват като равностойността на толкова евро, колкото е съставлявал дългът му непосредствено преди промяна на курса.” Словесното тълкуване на изследвана разпоредба категорично мотивира съда да приеме, че посредством тази клауза от страна на „Ай Ти Еф Груп” АД е допуснато нарушение именно по чл. 34, ал.5 от ЗПК. Безспорен факт е, че се нея се допуска служебна промяна на първоначално уговорената валута по кредита, а именно лев, при евентуална промяна на официалния курс лев/евро. Това би станало при настъпване на отстоящи извън волята на кредитополучателя обстоятелства и без да се държи сметка за качеството му на равноправен субект в договорното правоотношение. Неправилно от страна на жалбоподателя се твърди, че самият потребител се съгласявал с тази клауза с подписване на договора, тъй като тя изначално противоречи на чл. 34, ал.5 от ЗПК и няма как това да бъде валидирано от волята на кредитополучателя. Също така доказаното качество на еврото като резервна валута в нашата страна и бъдещото и приемане у нас не може да отнеме противоправния характер на изследваната уговорка. Макар и резервна, еврото все още е различна валута от националната такава, която е уговорена от страните като единствена такава във взаимоотношенията между тях, като всяка промяна не може да настъпи служебно при възникване на отстоящи извън тях обстоятелства. Без отношение към предмета на доказване по настоящото дело е и фактът на бъдещо приемане на еврото като 4 национална валута и следващата се от това законова корекция на отпуснатите кредити, тъй като т. 3 от раздел „Начин на плащане” към приложения погасителен план говори за евентуална промяна на официалния курс лев/евро, а не въобще за въвеждане на нова парична единица. Такава промяна би могла да настъпи при редица обстоятелства и не касае пряко въвеждането на еврото като национална валута, респ. двете фактически положения са различни по своя предметен обхват и правни последици. Ето защо и по горните съображения съдът констатира, че разглежданата т. 3 от раздел „Начин на плащане” към приложения погасителен план по процесния договор за потребителски кредит противоречи на императива на чл. 34, ал.5 от ЗПК и с включването и в него „Ай Ти Еф Груп” АД категорично е осъществило вмененото му административно нарушение. Несъстоятелно е възражението за наличие на предпоставки за квалифициране на осъщественото деяние като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като то не съдържа никакви толкова значително понижаващи неговата обществена опасност елементи. Касае се за важна клауза от потребителския договор, засягаща несъмнено освен това редица потребители. По тези съображения съдът констатира, че изследваното нарушение има своя степен на противоправност и обосновано е санкционирано от АНО с налагане на предвидената по чл. 45, ал.1 от ЗПК имуществена санкция в минимален размер. Ето защо и атакуваното Наказателно постановление в тази му част се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

- по отношение нарушението по чл. 11, т.12 от ЗПК

С тази разпоредба законодателят изисква всеки договор за потребителски кредит да съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. При запознаване обаче с процесния договор за потребителски кредит „Гет Кеш” № 306081/22.03.2023 г. съдът констатира, че в приложените към него Общи условия към него има клауза с такова съдържание, а именно чл. 9.1. Общите условия безспорно и по силата на чл. 11, ал. 2 от ЗПК са неразделна част от договора за потребителски кредит и в случая в синхрон с тази императивна законова разпоредба са и подписани от кредитополучателя на всяка страница. Макар и формално да са оформени 5 като друг документ след договора, те по силата на посочената разпоредба са неразделна негова част, т.е. нямат самостоятелно правно значение и не са нещо отделно от него. В този ред на мисли текстовото съдържание на Общите условия е част от договора за потребителски кредит. Ето защо и с включването в процесните Общи условия на разпоредбата на чл. 9.1 „Ай Ти Еф Груп” АД е изпълнило законовото задължение на чл. 11, т.12 от ЗПК и категорично не е осъществило вмененото му административно нарушение. По тези съображения и атакуваното наказателно постановление в тази му част се явява материално незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН Комисията за защита на потребителите следва да заплати пропорционална част от възнаграждението за извършеното от адв. С. У. от АК - София процесуално представителство спрямо „Ай Ти Еф Груп” АД , което с оглед приетата за законосъобразна част от атакуваното Наказателно постановление следва да възлиза на сумата от 600 лева, съответстваща на предвидения минимум.