Акт от 23.05.2019, Районен съд - Дулово

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 99 гр.Дулово, 23.05.2019г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Дуловският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ при участието на секретаря Н. С., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 512 по описа на съда за 2018година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК- правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК и чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.

Ищецът

„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски” 114, етаж Мецанин твърди, че ответницата Д.Д. М.с ЕГН: **********,*** била сключила в качеството си на кредитополучател Договор за стоков кредит № 272163 от

20.06.2017г. с

„Банка ДСК” ЕАД като кредитор. Били спазени разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание чл. 5 от същия й била предоставена преддоговорна информация и Общи условия, като с подписването на договора ответницата била удостоверила, че приема и Общите условия. Съгласно чл. 16 от Общите условия кредиторът има право да прехвърли вземанията си.

Между ищеца и кредитора бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 29.09.2017 г. и Приложение № 1.1 към него от 09.02.2018 г., по силата на които било прехвърлено на ищеца и вземането на банката срещу ответницата. Съгласно Договор за стоков кредит № 272163 от 20.06.2017г.

„Банка ДСК” ЕАД като кредитор е отпуснала на ответницата кредит на обща стойност 842.44 лв., от която 789.00 лв. за закупуване/заплащане на стоки/услуги продавани от „Технополис България”

ЕАД и за сключване чрез банката на застраховка с еднократна застрахователна премия в размер на 53.44 лв. Сумата по кредита се усвоявала еднократно и безкасово от продавача „Технополис България”

ЕАД, а сумата за застрахователната премия се била усвоявала еднократно и безкасово от застрахователя.

Кредитът следвало да бъде върнат на 12 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва съгласно погасителния план. В чл. 6 от процесния договор бил уговорен лихвен процент в размер на 40,32 % годишно или 0,112 % на ден. Начислената и непогасенатадоговорна лихва за периода от 15.07.2017 г. до 09.02.2018 г. е в размер на 216.07 лв. При неизпълнение на договорните задължения от страна на ответницата по договора за стоков кредит и съгласно чл. 12, т. 1 от ОУ неразделна част от договора за стоков кредит при допусната забава в плащанията на главницата и/или на лихвата над 90 дни целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем, като предсрочната изискуемост на кредита била обявена на 28.02.2018 г. Съгласно чл. 12 от ОУ ответницата дължала и обезщетение за забава върху непогасената главница, считано от 16.07.2017 г., датата на преустановяване на вноските по кредита до 10.05.2018 г. датата на подаване на заявлението, в размер на 27.95 лв.

Ищецът сочи още, че подал заявление по реда на чл.410 ГПК, съответно било образувано ч.гр.д. № 242/2018 на РС-Дулово била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 130/14.05.2018г., която била връчена на длъжника Д.Ф. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

От съда се иска признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата Д.Д.

М.с ЕГН: ********** дължи на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД,

ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски” 114, етаж Мецанин, следните суми по Договор за стоков кредит № 272163 от 20.06.2017 г. сключен между Д.Д. М.с ЕГН: ********** и „Банка ДСК” ЕАД като кредитор, прехвърлени на ищеца с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 29.09.2017 г. и Приложение № 1.1 към него от 09.02.2018г., сумата от 842.44 лв., съставляваща главница по договора; сумата от 216.07 лв., съставляваща договорна лихва за периода от 15.07.2017 г. до 09.02.2018 г., сумата от 27.95 лв., съставляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 16.07.2017 г. до 21.04.2018 г., и законна лихва върху главницата от 10.05.2018 г. до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски .

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна не е постъпил.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира следното за установено от фактическа страна:

Със заявление вх.№ 2095/10.05.2018 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата. Със заповед № 130/14.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 242/2018 г. по описа на Районен съд - Дулово, е разпоредено ответницата да заплати на ищеца следните суми: сумата от сумата от 842.44 лв., съставляваща главница по договора за стоков кредит № 272163 от 20.06.2017 г.; сумата от 216.07 лв., съставляваща договорна лихва за периода от 15.07.2017 г. до 09.02.2018 г.; сумата от 27.95 лв., съставляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 16.07.2017 г. до 21.04.2018 г., и законна лихва върху главницата от 10.05.2018 до окончателното плащане. Според посоченото в заповедта, горните задължения произтичат от неизпълнение по договора за стоков кредит № 272163 от 20.06.2017 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и ответницата, като вземането е прехвърлено на ищеца с договор за цесия на 29.09.2017 г. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславя правния интерес от предявяването на положителните установителни искове.

Между

„Банка ДСК” ЕАД, в качеството на кредитодател, и ответницата, в качеството на кредитополучател, е сключен договор за стоков кредит № 272163 от 20.06.2017 г. по силата на който и е предоставена сумата от 842.44 лв. за закупуване/заплащане на стоки/услуги продавани от „Технополис България”

ЕАД на обща стойност 789.00 лв., както и за сключване чрез банката на застраховка с еднократна застрахователна премия в размер на 53.44 лв. Сумата по кредита се усвоявала еднократно и безкасово от продавача „Технополис България” ЕАД, а сумата за застрахователната премия се била усвоявала еднократно и безкасово от застрахователя. Кредитът следвало да бъде върнат на 12 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва съгласно погасителния план. В чл. 6 от процесниядоговор бил уговорен лихвен процент в размер на 40,32 % годишно или 0,112 % на ден. Начислената и непогасената договорна лихва за периода от 15.07.2017 г. до 09.02.2018 г. е в размер на 216.07 лв.

Ответницата не била извършила никакви плащания по договора за стоков кредит.

Съгласно чл. 12, т. 1 от ОУ неразделна част от договора за стоков кредит при допусната забава в плащанията на главницата и/или на лихвата над 90 дни целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем, като предсрочната изискуемост на кредита била обявена на 28.02.2018 г.

Ответницата не се установи да е била уведомена за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита от

„Банка ДСК„ ЕАД. Съгласно чл. 12 от ОУ ответницата дължала и обезщетение за забава върху непогасената главница, считано от 16.07.2017 г. до 21.04.2018 г. в размер на 27.95 лв.

На 29.09.2017 г. е сключен договор за прехвърляне на парични вземания /цесия, по силата на който кредитодателят по договора за стоков кредит № 272163 от 20.06.2017 г. „Банка ДСК„ ЕАД е прехвърлил на ищеца по делото "Агенция за контрол на просрочени задължения"ООД вземания към трети лица, индивидуализирани от страните в приемо-предавателния протокол към него, като с този протокол е прехвърлено вземането на „Банка ДСК„ ЕАД към ответницата по договора за стоков кредит № 272163 от 20.06.2017 г.

Не е спорно по делото, че за извършената цесия ответницата е била уведомена с получаване на преписа от настоящата искова молба. С представеното уведомление същата е била информирана от "Агенция за контрол на просрочени задължения"ООД, действаща по силата на пълномощно от "Банка ДСК” ЕАД, че считано от получаването му кредитор на задължението й по процесния договор за стоков кредит е

"Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, поради което всички дължими суми по договора следва да бъдат преведени по посочена в уведомлението негова сметка.

На 28.02.2018 г. договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем, като предсрочната изискуемост е настъпила автоматично – съгласно клауза в договора. По делото обаче не са приложени никакви писмени доказателства, че цедентът на ищеца е изпълнил задължението си да уведоми ответницата за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

При гореустановеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване в полза на ищеца "Агенция за контрол на просрочени задължения"ООД /цесионер и като такъв частен правоприемник на "Банка ДСК" ЕАД/ съществуването на вземания към ответницата, произтичащи от договор за кредит Претенцията се основава на настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договора за стоков кредит № 272163 от 20.06.2017 г.

Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се установи, че между "Банка ДСК" ЕАД и ответницата действително е сключен договор за стоков кредит № 272163 от 20.06.2017 г. Установи се също така, че с валидно сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 29.09.2017 г. вземанията, произтичащи от горния договор, са прехвърлени на ищеца "Агенция за контрол на просрочени задължения"ООД, за което ответницата е надлежно уведомена чрез връчване на препис от исковата молба, инициирала производството по делото, ведно с уведомлението от цесионера "Агенция за контрол на просрочени задължения, действащ като пълномощник на цедента "Банка ДСК" ЕАД, съгласно приложено по делото пълномощно . В този смисъл е установената съдебна практика, според която изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.3 пр.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД, като уведомлението чрез пълномощник в случая е допустимо /в с.см. са решение № 123/ 24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС на РБ, ІІ т.о.; решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г., ІІ т.о.; решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС на РБ, ІІ т.о./.

От събраните по делото доказателства се установи също, че кредитодателят по договора за стоков кредит № 272163 от

20.06.2017 г. е изпълнил задължението си да предостави на ответницата сумата от 842.44 лв. за закупуване/заплащане на стоки/услуги продавани от „Технополис България” ЕАД на обща стойност 789.00лв., както и за сключване чрез банката на застраховка с еднократна застрахователна премия в размер на 53.44 лв. Сумата по кредита се усвоявала еднократно и безкасово от продавача „Технополис България” ЕАД, а сумата за застрахователната премия се била усвоявала еднократно и безкасово от застрахователя.

Кредитът следвало да бъде върнат на 12 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва съгласно погасителния план. В чл. 6 от процесния договор бил уговорен лихвен процент в размер на 40,32 % годишно или 0,112 % на ден. Начислената и непогасената договорна лихва за периода от 15.07.2017 г. до 09.02.2018 г. е в размер на 216.07 лв.

Ответницата не била извършила никакви плащания по договора за стоков кредит.

Съгласно чл. 12, т. 1 от ОУ неразделна част от договора за стоков кредит при допусната забава в плащанията на главницата и/или на лихвата над 90 дни целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем, като предсрочната изискуемост на кредита била обявена на 28.02.2018 г.

Ответницата не се установи да е била уведомена за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита от

„Банка ДСК„ ЕАД. Съгласно чл. 12 от ОУ ответницата дължала и обезщетение за забава върху непогасената главница, считано от 16.07.2017 г., до 21.04.2018 г. в размер на 27.95 лв.