Решение № 11766 от 18.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11766 гр. София, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20241110151990 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на “Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от П. П. - Изпълнителен директор и М. Ц. - Председател на Управителния съвет, чрез процесуален представител Ф. И. срещу А. Г. К. с ЕГН: **********, с адрес: гр.

С...., В. Н. Т. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С.... и срещу: Г. Н. Т., ЕХК **********, с адрес: гр. С.... с която се иска по отношение на ответниците да бъде признато за установено че дължат суми в размер на 1 056,86 лева за доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с гр. С...., абонатен номер 150384за периода 05.2021г. до 04.2023г., мораторна лихва за забава в размер на 100,48 лв. за периода 15.09.2022г., до 23.04.2024г., както и сумата за дялово разпределение за периода 05.2021г. до 04.2023г. в размер на 44,47 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер на 10,01 лв. за периода от 16.07.2021г. до 23.04.2024г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 278963/2024г. по описа на СРС 168 състав в условията на разделна отговорност разпределени както следва:

За А. Г. К. с ЕГН:********** - 2/4, а именно: 605,91 лева, от която 528,43 - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2021г. до 04.2023г., мораторна лихва за забава в размер на 50,24 лв. за периода 15.09.2022г., до 23.04.2024г., както и сумата за дялово разпределение за периода 05.2021г. до 04.2023г. в размер на 22,23 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер на 5,01 лв. за периода от 16.07.2021г,' до 23.04.2024г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в двете производства

За В. Н. Т. с ЕГН:********** - 1/4, а именно: 302,95 лева, от която 264,21 - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2021г. до 04.2023г., мораторна лихва за забава в размер на 25,12 лв. за периода 15.09.2022г., до 23.04.2024г., както и сумата за дялово разпределение за периода 05.2021г. до 04.2023г. в размер на 11,12 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер на 2,50 лв. за периода от 16.07.2021р, до 23.04.2024г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в двете производства.

1

За Г. Н. Т. е ЕГН:********** - 1/4, а именно: 302,95 лева, от която 264,21 - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2021г. до 04.2023г., мораторна лихва за забава в размер на 25,12 лв. за периода 15.09.2022г., до 23.04.2024г., както и сумата за дялово разпределение за периода 05.2021г. до 04.2023г. в размер на 11,12 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер на 2,50 лв. за периода от 16.07.2021г. до 23.04.2024г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в двете производства

Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственици на процесния имот, са клиенти на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Т. С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на настоящите искове.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили четири отговора на исковата молба с които се оспорват исковете по основание.

В. Н. Т. и Г. Н. Т. са депозирали един общ отговор в който се сочи че преди исковият период В. Н. Т. прехвърлил своите идеални части на И. В.ев Т.. Г. Н. Т. също оспорва облигационната връзка.

По отделно В. Н. Т. и Г. Н. Т. са депозирали отговори с които отново оспорват облигационна връзка.

А. Г. К. също е депозирал отговор на исковата молба с който оспорва облигационна връзка и моли за отхвърляне на исковете срещу него. Прави възражение за нередовност на исковата молба, като се сочи, че не става ясно основанието на което се твърди принадлежност на правото на собственост. На следващо място, прави възражение за недопустимост на производството или поне по отношение на представлявания от нея ответник, оспорва се основателността на иска, като се прави възражение относно приложимостта на Общите условия. Сочи се, че ответникът К. нито е използвал, нито е купувал през исковия период топлинна енергия. Сочи се, че ответникът не е живял на адреса. Оспорва се облигационната връзка, оспорва се количеството топлинна енергия, оспорва се, че е съществувал монтиран законно сертифициран топломер. Оспорва се надлежното връчване на фактурите.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

По отношение на възражението за недопустимост на производството поради обстоятелството че не е налице облигационна връзка.

Във връзка с така направените възражения за недопустимост на производството, 2 следва да бъде разяснено следното:

Процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска (виж ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 408 ОТ 15.12.2014 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 4633/2014 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС).

В случая процесуалната легитимация на ответниците произтича от твърденията на ищеца, че между него и тях е налице облигационно отношение.

Възраженията изведени в отговора на исковата молба са за липса на облигационно отношение, тоест касаят материалната легитимация на ответниците.

Надлежни страни по материалното правоотношение са тези, на които съответно принадлежат правата и задълженията по правоотношението. Процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално правоотношение и може да не съответства на действителното правно положение. За допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със съдебното решение. В този смисъл, дали ищецът е носител на претендираното субективно материално право или право, което ще бъде накърнено, ако спорното съществува, съответно дали ответникът неоснователно оспорва, накърнява или претендира същото право, са въпроси, които се разрешават по съществото на спора, а не касаят допустимостта на исковото производство (в този смисъл РЕШЕНИЕ № 61 ОТ 13.06.2014 Г. ПО ГР. Д. № 3306/2013 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС).

Няма процесуална легитимация обаче, в случаите, когато от твърденията в исковата молба следва, че страните по материалното правоотношение са едни, а посочените в исковата молба - други (изключение са хипотезите на процесуална субституция). В тази хипотеза е налице нередовност на исковата молба изразяваща се в противоречие между обстоятелствена част и петитум, в който случай съдът трябва да предприеме действия по чл.

129, ал. 2 ГПК - срв. разясненията в т. 5 от ТР 1/2013 г. на ОСГТК.

Не е такъв обаче настоящият случай, ето защо исковата молба е редовна, а ответниците са носители на пасивна процесуална легитимация.

По отношение на възражението за недопустимост по отношение на А. Г. К. поради липса на обичайно местопребиваване на територията на Република България.

В ГПК не се съдържа легална дефиниция на понятието "обичайно местопребиваване", а неговото съдържание е изяснено в практиката на Съда на ЕС, която разглежда същото като място, което изразява определена интеграция в социалната и семейната среда, като за тази цел трябва по- специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава-членка, както и причините за преместването в тази държава, гражданството, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от лицето в посочената държава (Решение на Съда на ЕО, ІІІ-ти състав от 02.04.2009 г. по дело C523/07). Същевременно, съгласно чл. 48, ал. 7 КМЧП под "обичайно местопребиваване" се разбира мястото, в което лицето се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване.

Следователно, разглежданото понятие отразява фактическата връзка на едно лице с територията на съответната държава.

Предвид обстоятелството, че заповедното производство в се развива като едностранно, поради което не са налице други данни, касаещи действителното обичайно местопребиваване на длъжника на територията на определена държава, съдът намира, че при преценката си за наличие на коментираната предпоставка за издаване на заповед за изпълнение следва да изхожда от регистрирания настоящ адрес на лицето. Разрешението в последния смисъл намира опора в нормите на чл. 94 ЗГР, съгласно които настоящ адрес е 3 адресът, на който лицето живее (ал. 1), като всяко лице има само един настоящ адрес (ал. 2), а настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят (ал. 3). В този смисъл е и Решение № 85 от 04.05.2016 г. по гр. д. № 251/2016 на III г.о., ВКС, според което настоящият адрес е адресът, на който живее лицето и той отразява неговото действително местоживеене.