Решение № 15174 от 05.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15174 гр. ..., 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110154437 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на А. Д. Ш., с която срещу С. З. Н. -... е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване правото на собственост и предаване на владението върху мазе в сграда, находяща се в гр. ..., бул. „...“ № 64, с площ от 9,12 кв. м., при граници: север – ул. Г.“ /сега бул. „В. Л.“/, юг – мазе на сем. ... запад – ул. „...“ /сега бул. „В. Л.“/, което мазе представлява прилежаща част към собствения на ищцата ап. 2 на ет. 1 в същата сграда.

Ищцата твърди, че по силата на Н... г. е придобила ап. 2, находящ се в гр. ..., бул. „...“ № 64, ет. 1, заедно с прилежащите към него мазе и таван. Посочва, че за дълъг период от време притежаваното от нея мазе не се използвало, но след като се породила необходимост от това установила, че помещението е заключено и се ползвало от трето лице. Твърди, че владението върху процесното мазе било отнето от ответницата, която по силата на Нотариален акт за дарение № 28, том LLV, дело № 21043/1994 г. е придобила от родителите си ап. 16, находящ се в гр. ..., бул. „...“ № 64, ет. 5, заедно с прилежащите към него таван и мазе с площ от 6,42 кв.м., при съседи: север – стена на сграда № 39, юг – мазе № 15, изток – коридор, запад – бул. „В. Л.“. Посочва, че е направила опит да уреди извънсъдебно спора с ответницата, но последната отказвала да предаде доброволно владението върху процесното мазе.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, в който оспорва правото на собственост на ищцата върху процесното мазе. Навежда аргументи за липса на идентичност между имота, посочен от ищцата, и този, индивидуализиран в приложените документи за собственост. Поддържа, че процесното мазе било придобито от нея на основание безвъзмездната разпоредителна сделка, обективирана в Нотариален акт за дарение № 28, том LLV, дело № 21043/1994 г., извършена в нейна полза от родителите , 1 като считано от тогава до настоящия момент ответницата упражнявала фактическата власт върху мазето в качеството си на собственик. Посочва, че правото на собственост върху придобития от нея апартамент и процесното мазе никога не е било обезпокоявано и смущавано, като оспорване на собствеността върху тези имоти не било налице и по отношение на нейните праводатели – родителите . Оспорва посочените от ищцата граници на процесното мазе. Релевира възражение за изтекла придобивна давност по отношение на процесното мазе с изтичане на десетгодишния давностен срок, считано от 27.09.1994 г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически изводи:

С нотариален акт № 161 от 07.08.1974 г. ... и ... даряват на дъщеря си А. Д. П. апартамент в гр. ..., бул. „...“ № 41, бл. 1, вх. 1, ет. 2, заедно с мазе от 9,11 кв. м. при граници: север – ул. „...“, юг – мазе на сем. ... изток – мазе на сем. ... запад – ул. „...“.

С Договор за продажба на държавен недвижим имот от 22.05.1991 г. ...а на З... и .. Н. апартамент № 16 в гр. ..., ул. „...“ № 41, бл. 1, вх. 1, ет. 5, заедно с избено помещение: от север – стена на сграда № 39, от юг – мазе № 15, от изток – коридор, от запад – бул. „...“.

С нотариален акт № 28 от 27.09.1994 г. .. Н. и З... даряват на дъщеря си С. З. Н. ап. 16 в гр. ..., бул. „...“ /по нотариален акт бул. „...“/ № 41, вх. 1, ет. 5, заедно с избено помещение № 16 с площ 6,42 кв. м. при съседи: север – стена на сграда № 39, юг – мазе № 15, изток – коридор, запад – бул. „Л.“.

Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказаване обстоятелството, че към предявяване на исковата молба ответницата владее спорния процесен имот.

Приети са заключения на основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза . По време на огледа вещото лице се е запознало с план на сутерена, издаден от СГНС, управление Архитектура от 25.11.1953 г., на който ясно се вижда, че ръчната скица и мазе 10 съвпадат. В специално помещение, което е ситуирано в дясно от стълбището, са нанесени мазета с номера от № 10 до № 17. Представен е и план, касаещ отоплението на ул. „...“ № 41 от 06.12.1972 г., заверено от Столична община - Архитектура и градоустройство, на който няма мерки и обозначения на отделните обекти (мазета). Представен е чертеж с печат от управлението Архитектура при СГНС от 23.06.1953 г. със съответните поправки като идеен проект, в който номерацията е съвсем друга и мазето, предмет на спора, е под № 13, но като конфигурация съвпадат. При огледа площта на процесното мазе е измерена ~ 4.86 м², т.е. не отговаря на описаните в нотариалните актове мазета - на ищцата с площ 9.12 м², на ответницата - 6.42 м². Относно границите: мазето граничи на север с помещение за боклук, на изток – с коридор, на юг – с мазе (№ 9 или № 14), на запад - с бул. „...“. По двата нот. акта единствено границата запад - бул. „В. Л.“, съвпада с тази, установена при огледа. В нот. акт на ответницата източната граница съвпада - коридор. В нот. акт на ищцата източната граница е описана мазе на сем. ... което е обективирано в ръчната скица. И в двата нот. акта северната граница е описано различно - в този на ищцата като бул. „...“ (В. Л.), но булевардът е прав, така че не може да се намира от запад и от север едновременно, в този на 2 ответницата като стена към сградата на бул. „В. Л. 39“, което също не е точно определено. За да се идентифицира един обект, е необходимо да отговаря по площ и поне по три граници.

Мазето, предмет на спора, не отговаря по площ и граници на никое от описаните в нот. актове мазета. Ако се изходи от номерацията от представените планове, в този от 23.06.1953 г. е под № 13, а в този от 25.11.1953 г. - под №10. При прекарване на отоплението в югозападния ъгъл на сградата е изградена абонатна станция, за нуждите на която са усвоени три мазета. В плана от 23.06.1953 г. помещението в североизточната част е разделено на 7 мазета, така е и в плана от 25.11.1953 г., но в действителност това помещение (скривалище) е затворено с метални врати и не са извършвани СМР по обособяване на отделни помещения, т.е. част от етажните собственици нямат мазета. От нотариалните актове, представените по време на огледа чертежи и направения оглед и замервания вещото лице счита, че мазето, предмет на спора, не отговаря по площ и граници на никой от посочените в нотариалните актове. Няма необходимите индикации, за да може категорично да се идентифицира. В сградата има 16 апартамента. Във връзка с изискванията в този период в сградата е необходимо да се ситуира бомбоубежище, поради което се изгражда такова за сметка на мазетата. Впоследствие при прекарване на ТЕЦ по силата на съществуващите разпоредби се освобождават безвъзмездно помещения за изграждане на абонатна станция.

От тези факти СТ Е е счела, че не е имало избени помещения към всички апартаменти.

Съгласно Hoт. акт № 161, том XVI, дело №2830/1974 г., мазето е с площ 9.12 м² при граници: север - бул. „...“ (сега „В. Л.“); юг - мазе на сем. Гюрови; изток - мазе на сем. Гюрови; запад бул. „...“ (сега „В. Л.“). Сградата е строена като ведомствена и едва много по-късно са закупени отделните апартаменти. При огледа мазето, за което се спори, е с площ 4.86 м² и има граници: север - помещение за боклук (което граничи със съседната сграда); юг - мазе; изток - коридор на мазета; запад - бул. „В. Л.“. В случая две от границите съвпадат границата коридор - изток е записана като мазе сем. ... което вероятно е довело до това, т.к. при ръчната скица срещу процесното мазе е мазе на сем. Гюрови. Съгласно Hoт. акт 271/1994 г. избеното помещение е № 16 с площ 8.42 м² при граници: север - стена на сграда №39; юг-мазе № 15; изток - коридор на мазетата; запад - бул. „В. Л.“. При огледа мазето, предмет на спора, е при граници: север - помещение за боклук; юг - мазе; изток - коридор на мазета; запад - бул. „В. Л.“. В случая три от границите съвпадат. По квадратура мазетата в двата нотариални акта и мазето, за което се претендира, се различават. В плановете бомбоубежището е разделено на отделни помещения. При огледа СТЕ е установила, че бомбоубежището (скривалището) е затворено с метални врати съгласно изискванията и няма извършени СМР за неговото разделяне на отделни помещения, което да се ползва от собствениците на апартаментите. Към момента на огледа броят на мазетата не отговорят на броя на апартаментите.

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свид. ..., която сочи, че сем. .. обещавали до последно, че ще върнат мазето, което им било доброволно отстъпено. До края на 1989 г. само ап. 16 на 5 етаж не бил купен и се ползвал от МО за служебни нужди, като той нямал мазе, защото в него нямало домакинство. През 1991 г. сем. .. се настанило в този апартамент. Сочи, че е запозната с цялата документация на ЕС, тъй като нейният съпруг 3 много пъти бил преизбиран за домоуправител. Излага, че последният домоуправител ... веднъж я помолил ищцата да остави свой багаж в нейното мазе, тъй като тя временно е отстъпила своето на сем. .., които са закупили апартамента. Разказва за случка през 2000 г., когато била у сем. Ш. където заварила ... който казвал, че няма никакъв проблем да върнат мазето, което било ползвано под наем още от сем. П. след което те закупила имота и в нотариалния им акт било вписано точно това мазе. Излага, че общото събрание отказало да гласува новото разпределение на ид. части. Оказало се, че по план се предвижда скривалище, в което имало още 3 мазета. Излга, че ап. 16 до идването на сем. .. не е ползвал изобщо мазе, поради което доброволно им било отстъпено такова, като свидетелката знае, че им е дадено временно. Сочи, че е в състояние да опише мазето, доколкото нейното мазе, което било отчуждено, било в съседство и до скоро на вратата му имало надпис „П.“. Мазето се намирало на поредицата откъм бившата ул. „...“, по плана било до шахтата за боклук. излга, че всички съседни мазета са с почти еднакви размери, но в нотариалните актове едни били в куб.м., други в кв.м. и неправилно били описани границите. В нотариалния акт на сем. П. било описано, че граница от запад е ул. „...“, от север също, но това било грешно, тъй като на север мазето граничило с шахтата за боклук, която я има в плана, от юг и изток било записано, че граничи с сем. ... но съсед от юг било мазето на сем. У.. Сочи, че в техния нотариалния акт било записано в кв.м., но счита, че се касае за куб. метри.

Разпитана е и свид. .. Н., майка на ответницата, която разказва, че са живели на бул.

„...“ № 64 от 1991 г. до 2010 г. При настаняването домоуправителят посочил процесното мазе, което било празно, вратата беше отворена и той казал да го ползват. От тогава мазето било ползвано от семейството. То се намирало като се слезе по стълбите за мазето по коридора направо, след завой в дясно, последното мазе в ляво, до шахтата за боклук.

Границите почти съвпадали с нотариалния акт: на изток - коридор, на запад - бул. „...“ /сега бул. „...“/, на север - шахта и сграда № 39 и на юг - мазе. Не знае някой да е предявявал претенции за това мазе до 2022 г. Не било вярно, че това мазе било дадено за временно ползване от ищцата или нейните родители, тъй като такъв въпрос въобще не бил поставян.

Не била обещавала да върне мазето и такива разговори никога не било имало. На мазето не било имало надпис на кого принадлежи, нито номерация от 2010 г. Апартаментът бил купен с договор от министерство на отбраната, но домоуправителят я въвел във владение, като не е получавала ключ за мазето и за тавана. Мазето било около 6 кв. м. Отчуждаването на мазета било преди да се нанесе. В договора имало посочени граници, но смята че мазето е № 16.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Страните основават правото си на собственост върху процесното мазе върху нотариални актове, с които са им били прехвърлени апартаменти в процесната сграда.