Определение № 95 от 11.01.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 1020/2023
- Вид
- Определение № 95
- Подписан
- 11.01.2024
- В сила
- 11.01.2024
- Състав
- Бонка Дечева, Ваня Атанасова, Атанас Кеманов
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 9, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 95 гр. София, 09.01.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Бонка Дечева
Членове:
Ваня Атанасова
Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20238002101020 по описа за 2023 година
Производство по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от адвокат Ц. Б., пълномощник на И. Б. З., И. С. Х. и Ц. С. Г., с която молят за допълване на определението по чл. 288 ГПК, като двете касаторки бъдат осъдени да им заплатят направените от тях деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 1500 лв., искане за което са направили с молба от 22.03.2023 г. с приложени към нея договор за правна помощ и списък на разноските.
Ответниците по касация Й. И. Б. и М. И. М. оспорват молбата, тъй като съдът при произнасянето по чл. 288 ГПК е посочил, че няма доказателства за направени разноски пред ВКС, не е посочен претендирания размер.
Направено е и възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени молбата, намира следното:
С определение 3582 от 17.11.2023 г., постановено по настоящото дело на осн. чл. 288 ГПК, съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 1506 от 30.11.2022 г. по гр.д.№ 2061/2022 г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Й. И. Б. и М. И. М.. В мотивите на определението, съдът е отбелязал, че ответниците по касация претендират разноски за настоящото производство, но не доказват такива.
Видно от материалите по делото, на 22.03.2023 г. е подадена от адв. Б. молба за присъждане на разноски с приложение договор за правна помощ от 13.03.2023 г. и списък по чл. 80 ГПК. / л.29-32 от делото на ВКС/ Молбата е с 1 вх. № 3108 от 22.03.2023 г. резолирана от съдията-докладчик на 23.03.3032 г., т.е. подадена е много преди произнасянето на съда в закрито заседание по чл.
288 ГПК. Затова е неоснователно първите две възражения на ответниците по молбата за несвоевременно направено искане и представяне на доказателства за направени разноски пред касационна инстанция.
С приложеният към молбата договор за правна помощ е уговорено възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 1500 лв. Подаденият отговор от молителките по чл. 248 ГПК е бланкетен, без подробно разглеждане на наведените основания за допускане до касация и касационни доводи. Съдът като съобрази това и нормата на чл. 9, ал.3 ГПК, намира, че възражението за прекомерност е основателно. Договореният и изплатен в брой адвокатски хонорар в размер на 1500 лв. следва да се намали до минималния размер според чл. 9, ал.3 НМРАВ – 1200 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение 3582 от 17.11.2023 г., постановено по настоящото гр.д.№ 1020/2023 г. на Върховен касационен съд, първо гражданско отделение, като ОСЪЖДА Й. И. Б., ЕГН ********** и М. И. М., ЕГН **********, да заплатят на И. Б. З., ЕГН **********, И. С. Х., ЕГН **********, и Ц. С. Г., ЕГН ********** деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 1200 лв.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2